Юрий Андропов

Андропов, Юрий Владимирович съветски политик Роден: 15 юни 1914 Нагутское, Русия Починал: 9 февруари 1984 Москва, Русия

Юрий Владимирович Андропов (на руски: Ю́рий Влади́мирович Андро́пов) е съветски политик, роден 15 юни (2 юни по стар стил) 1914 г. в село Нагутское, дн. Ставрополский край,Русия. Умира на 9 февруари 1984 г. Юрий Андропов е съветски политик и деятел, Генерален секретар на ЦК на КПСС(1982-1984), Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР(1983-1984), ръководител на съветския Комитет за държавна сигурност (КГБ).

Произход

Сведенията за произхода на Андропов са противоречиви и объркващи. Баща му Владимир Константинович Либерман е бил чиновник в държавните железници, учил е в Московския институт по железопътен транспорт. Работил е също и като телеграф на станция Нагутское. Сменя фамилията си от Либерман на Андропов след Октомврийската революция. Умира през 1919 г. от тиф. Майката на Юрий Андропов-Евгения Карловна Флекенщайн, е била доведена дъщеря на търговец на часовници и бижута, роден във Финландия. Родителите на Андропов се развеждат веднага след раждането му, като майка му се жени отново през 1921 г.,умира през 1927 г.

Образование

В периода между 1923 и 1931 г. завършва пълен 7-годишен курс на обучение в Моздокската железопътна фабрично-заводска школа;между 1932 и 1936 г. учи в Техническото училище по воден транспорт в Рибинск. Задочно завършва Висшата партийна школа на ЦК на КПСС.Също учи и задочно във Фалуктета по история на филология на Карело-финския университет(според някои историци по време на войната през 1940-1941 г.,според други между 1946 и 1951 г.).

Ранни години

След смъртта на баща си се мести в Моздок заедно с майка си. След дипломирането си през 1931 г. започва работа като телеграф за кратко плава като моряк по Волга.

През 1930 г. става член на Комсомола. През 1932 г. постъпва в Рибинския речен техникум, който завършва през 1936 г. След това работи в корабостроителницата в Рибинск. Същата година е назначен за секретар на комсомолската организация на техникума по воден транспорт. Повишен е в организатор на комунистическите младежи.

През 1938 г. е избран за първи секретар на регионалния комитет на Комсомола в Ярославск. В период между 1938 и 1940 г. оглавява областната комсомолска организация в Ярославск.

Карело-Финска ССР(1940-1951)

През юни 1940 г. Андропов е назначен за ръководител на Комсомола в ново сформираната Карело-финска съветска социалистическа република(спрямо Московския мирен договор от 1940 г.,когато на СССР е отстъпена част от Финландия).През 1944 г. е назначен нов партиен пост-втори секретар на партийния комитет в Петрозаводск.

След Великата отечествена война Андропов работи като втори секретар на ЦК на Комунистическата партия на Карело-фински ССР(1947-1951).

През 1944 г. е избран за втори секретар на партийния комитет на Петрозаводск, а през 1947 г. и за втори секретар на ЦК на КП Карелия. През онези години Карелия е един от главните центрове на страната в областите добиване и обработване на дървен материал, целулозно-хартиена промишленост, а също и добив на полезни изкопаеми.

Заради участието си в мобилизацията на младите хора на републиката в годините на войната, възстановяването на опустошената от войната икономика, и участието в организацията на партизанско движение, Андропов два пъти получава Орден „Трудового Красного Знамени“ и медал „Партизан на Отечествената война“(степен 14). Избран е за депутат от Върховния съвет на КФССР(1947-1955).

Посланик на СССР в Унгария

Юрий Андропов заема поста на посланик на СССР в Унгария в периода юни 1954 г.-март 1957 г. Тогава започва съвместната му работа с В. А. Крючков, която продължава десетилетия. В посолството Крючков заема поста на секретар и постепенно става близък с Андропов, в последствие работи с него в ЦК на КПСС и КГБ,а след това става председател на КГБ.

В Унгария Юрий Андропов осъзнава, че не е достатъчно подготвен за дипломатическа служба и за вземане на самостоятелни и отгоборни решения, затова се заема със самообучение:започва да учи унгарски език, история, политика, икономика, култира, национални особености и традиции на народа. В последствие историците, които се занимават с биографията му го определят повече като „ерудиран, със стремеж към самоусъвършенстване и разностранни познания, отколкото като високо интелигентен“.

Събитията от 1956 г. в Унгария и последвалото навлизане на съветски войски в страната е пряко свързано с дейността на Андропов и Крючков в съветското посолство.

След смъртта на Сталин през 1953 г.,под натиск на Москва, министър-председателят на Унгария Ракоши подава оставка, но запазва поста си на партиен ръководител в Москва. През 1955 г. на власт отново идва Ракоши, а Наги е освободен от поста си. През май 1956 г. отново под московски натиск,Ракоши окончателно излиза от властта, подава оставка като партиен ръководител. Новият партиен лидер е Ерньо Герьо, който продължава традиционната комунистическа линия на сталински стил.

На 23 октомври 1956 г. избухва въстание. Армията и полицията преминават на страната на въстанието. До 1 ноември новата власт консолидира положението в страната. Начело на временното правителство застава Имре Наги, в правителството участват освен реформистски комунисти и представители на възстановените главни политически партии. Създава се нова комунистическа партия под име Унгарска социалистическа работническа партия, неин ръководител става Янош Кадар, член на правителството на Наги.

На 4 ноември 1956 г. съветските войски нарушават споразумението за напускане територията на страната, започват военна офанзива. Янош Кадар заминава за СССР, където обявява създаване на ново про-съветско правителство, наречено Унгарско революционно работническо-селско правителство. Коалциционното правителство на Наги обявява съветската намеса за военна агресия, обръща се за помощ към ООН, но не получава подкрепа от никъде. Съветските войски качват на власт Янош Кадар. Наги бяга в югославското посолство в Будапеща.

Около четвърт милион души емигрират в чужбина. В Унгария 18 хиляди души са интернирани, 700 от тях са пратени в съветски трудови лагери. 22 хиляди дущи получават присъда лишаване от свобода, по-голяма част от тях са амнистирани през 1963 г. Екзекутирани са около 400 души, сред тях министър-председателят Наги и министърът на отбраната Малетер.

ЦК на КПСС

От март 1957 г. Андропов ръководи международния отдел на ЦК на КПСС.През първите си три години в ЦК посещава всички източноевропейски страни и лично се запознава с техните лидери. Повечето посещения са конфиденциални и за тях не се оповестява в печата.

В началото на 1962 г. Андропов става секретар на ЦК на КПСС,а В.Крючков негов помощник. На новия пост Андропов е осведомяван за всички въпроси за вътрешнбо-икономическите отношения, взема решенията за приемани или отхвърляне на проекти, за регулирането на обема на „оказаната братска помощ“.Като секретар Андропов участва във всички разработки на документи на ЦК.След оставката на Хрушчов за кратко изпада в немилост.

Председател на КГБ

Юрий Андропов е председател на КГБ в периода 18 май 1967 г.-26 май 1982 г. Юрий Андропов е най-дълго служилият председател на КГБ през Студената война. Той е и първият шеф на КГБ,избран за партиен лидет от Политбюро. По времето, когато е начело на КГБ,Андропов е одобрен като кандидат за член на Политбюро(от 21 юни 1967 г. до 27 април 1973 г.), а след това става и член на Политбюро(от 27 април 1973 г. до 9 февруари 1984 г.).През 15-те години на своето управление Андропов ръководните органи на Държавна сигурност значително засилват и разширяват контрола си над всички сфери на обществения живот и обществото като цяло.

Като ръководител на КГБ Андропов създава ново управление за контраразузнавателна работа и борба с идеологическата диверсия. Една от основните дейности на КГБ е борба с дисидентското движение, руски и други националистически движения. По време на ръководството на Андропов се провеждат редица процеси срещу защитници на правата на човека, използвани са различни методи за потискане на несъгласието, практикували са се различни форми на извънсъдебни процедури. Активизира работата на КГБ в използването на психиатричните клиники за политически гонения на критичните към строя и вождовете. Андропов получава специални инструкции да не отговаря на молбите за освобождаването на дисиденти. По негово време СССР навлиза в нов етап при използването на космическите спътници за разузнавателни цели. По негова инициатива започва експулсирането на дисиденти. През 1974 г. в чужбина е изпратен и след това лишен от гражданство писателя Александър Солженицин. През 1980 г. академик А. Д. Сахаров е заточен в Горки, където постоянно се намира под наблюдението на КГБ.Архивните документи доказват водещата роля на Андропов в преследването на дисиденти.

В спомените на Филип Бобков, заместник на Андропов, изрично се отрича КГБ да са използвали психиатричните заведения за изолиране на инакомислещи. Различно мнение развива Александър Яковлев, член на Политбюро на КПСС, председател на комисията за разследване на политическите престъпления в съветската епоха. Той не само потвърждава ролята на Андропов в „потушаването на народното въстание в Унгария, на „Пражката пролет“, но и подчертава неговата активност при изпращането на „другомислещите в психиатрии, лагери, затвори“, в прогонването от страната на десетки елитни интелектуалци и изтъкнати правозащитници.

След събитията от 1972 г. в Мюнхен, Андропов се заема с инициативата по създаването на подразделение за борба с тероризма, по-късно получило името „Алфа“.

Андропов отделя особено внимание на работата на органите за безопасност на страните от социалистическия лагер. Той е привърженик на най-драстичните мерки срещу страните от Блока, които се опитват да водят независима от СССР вътрешна и външна политика. През август 1968 г. Андропов оказва влияние върху решението войски на страните от Варшавския договор да влязат в Чехословакия.

В края на 1979 г. на заседание на Политбюро предлага СССР да окаже помощ на Афганистан чрез оръжия и бойни снаряжения, но не и чрез военна сила. Впоследствие Андропов е принуден да пише документ за изпращането на Съветски войски в Афганистан. През януари 1980 г. е на официално посещение в Кабул.

Четири месеца след като Рейгън става президент на САЩ през 1981 г. КГБ и ГРУ започват съвместно една от най-мащабните разузнавателни операции в историята на СССР-РИАН,целта ѝ е да открие „планове на Рейгъновата администрация за ядрен удар“.

Като лидер на КГБ Юрий Андропов взима безпрецедентно решение да предприеме първите в съветската история активни мерки срещу съветски лидер. Предлага личният авторитет на Леонид Брежнев да бъде укрепен, като бъде показван по-често по телевизията. Действителното намерение на Андропов е да бъдат показани публично физическата и умствената отпадналост и объркаността на генералния секретар, като по този начин бъде демонстрирана необходимостта от по-енергично ръководство.

Като шеф на КГБ Андропов е притежавал пълна информация за драматичното технологично, социално, общокултурно, военно и социално изоставане на Съветския съюз. Изоставане, причинено от диктаторската власт. Той обаче не прави никакъв опит за промени във водената политика.

Ръководител на СССР

Още преди официалното си издигане за ръководител на СССР, Андропов диктува волята си на Политбюро, благодарение на компрометиращите досиета, които притежава за всеки от членовете му.

Някои историци определят 1982 г. като година на „дворцовата революция“. Андропов се превръща от „желязната ръка на режима КГБ в господар на СССР“. След смъртта на Леонид Брежнев на 12 ноември 1982 г., той е избран за председател на Президиума на Върховния съвет на СССР на 16 юни 1983 г. За разлика от Брежнев Андропов е безразличен към лукс и ласкателства, не толерира подкупи и незаконно присвояване. Очевидно е и че относно принципни въпроси поддържа твърда консервативна позиция.

По време на ръководството му идеологическият контрол и репресиите са още по-строги. Конфликтът със Запада във външната политика се засилва. От юни 1983 г. Андропов съчетава поста на генерален секретар с поста на държавен глава-Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР,но остава на най-високата позиция за малко повече от година.

През първите месеци от встъпването си в длъжност обявява политика, насочена към социално-икономическа трансформация. Бидейки човек на действието, още от 1982 г. Андропов решава да извърши цялостно прочистване на СССР,като започва със заздравяването на търговските структури на Москва. Хиляди малки и големи шефове от магазини и различни складове, нечестни продавачи и снабдители поемат към затвора или трудовите лагери. Дори е арестуван Юрий Соколов, директор на прочутия московски Гастроном Номер 1,който впоследствие е осъден на смърт и екзекутиран.

Въпреки това, колкото и да са зрелищни, тези мерки не са достатъчни да съживят един задушаващ се социално-икономически живот, нито да възстановят образа на правосъдието. Населението остава безучастно въпреки тези инициативи, отразени от медиите. То е деморализирано от корупцията и ширещото се беззаконие(магистратите доста често са в услуга на могъщи местни групировки и повече се грижат за забогатяването си, отколкото за построяването на комунистическия идеал).

Само едно показно наказание, наложено на управляващата каста, вероятно би могло да извади страната от тази летаргия. За пример трябва да послужи Узбекистан, една от петнадесетте съветски републики, който е обхванат от тотално разложение. Юрий Андропов лично нарежда започването на разследване в Бухара, считана за една от „перлите на Ориента“, по случай един най-обикновен подкуп.

Кремълска афера

Това дава началото на най-голямото разследване за всички времена на корупцията в СССР.Общо около двеста магистрати, грижливо подбрани заради тяхната неподкупност, под ръководството на двамата следователи-антимафиоти Телман Гделян и Николай Иванов разследват в Узбекистан от 1983 го 1989 г. Те успяват да възбудят дела срещу по-голямата част от узбекския политически елит и икономически кадри, тъй като се оказва че тази република е тотално корумпирана. Всяка година ръководителите ѝ се хвалят, че са събрани шест милиона тона памук, докато истинската реколта е едва на половина. Награди, постове, депутатски кресла и министерски портфейли се продават и купуват срещу големи суми.

По-късно Телман Гделян признава, че върху него е оказван постоянен натиск и от страна на московските власти, и от узбекските сановници. На няколко пъти следователите са на косъм от атентати, благодарение на дискретната, но ефикасна помощ на КГБ.Докато някои се опитват с всички средства да потулят аферата, други ги насърчават да продължат.

За няколко годили политическата власт в Узбекистан е тотално обезглавена:четирима секретари и двама членове на Централния комитет на местната компартия, президентът и вицепрезидентът на Съвета на министрите са изправени пред съда. Заедно с тях са сменени седем от единадесет първи секретари на области, маса секретари от по-ниско ниво, министърът и заместник-министърът на вътрешните работи, трима заместник-министри и осем регионални милиционерски началници, както и ръководни кадри, отговарящи за търговията, снабдяването и т.н.

От началото на 1987 г. следователите настояват, че не съществува „узбекска афера“, нито „скандал с памука“. Те твърдят, че имат доказателства за „Кремълска афера“. Екипът на Гделян и Иванов вече се готви да задържи членове на ЦК и на Политбюро. През 1989 г. Гделян и Иванов са отстранени от случая, уволнени и заплашени, че на свой ред ще бъдат съдени за „нередности по време на следствието“. Единствено Юрий Чурбанов (зет на покойния Леонид Брежнев, лишен от политическата подкрепа на тъста си) ще бъде пожертван:осъден на дванадесет години затвор, той ще излежи само шест.

В крайна сметка всички обвинени от екипа на Гделян и Иванов ще бъдат освободени „поради липса на доказателства“.

Така завършва първото и последно разследване от такъв мащаб, правено някога в Съветския съюз. Във всеки случай тези мъже имат заслугата да са „разритали“ по заповед на Андропов „гигантския мафиотски мравуняк на агонизиращата империя“.

Юрий Андропов ще остане като първия съветски ръководител, който оповестява наличието на една невероятно мащабна корупция и притежава истинско желание да се бори с нея. Изправен пред многобройните нелегални милионери, “преплетени със сърцето" на социално-политическата йерархия, основната задача на Андропов е била да предпази тези „корумпирани богаташи от едно възможно народно недоволство с разрушителни последствия“.

И до днес Андропов е известен като „митичният шеф“, който успява да възстанови огромната власт на КГБ (и да умножи два, три или дори повече пъти мощта на мрежата за външен шпионаж).

Смърт

След избирането на Андропов за генерален секретар на ЦК на КПСС здравето му още повече се влошава. Умира на 9 февруари 1984 г.в 16 часа и 50 минути. Според официалната версия смъртта е настъпила, вследствие на бъбречна недостатъчност, причинена от продължителна подагра. Погребението е насрочено за 12 часа на 14 февруари на Кремълските стени на Червения площад. На погребението присъстват Маргарет Тачър и Джордж Буш-старши. Бързата му кончина и до днес остава в аналите на Кремъл опетнена от подозрения. Слуховете за отравянето му все още циркулират в пространството.

В скрито политическо завещание посочва Горбачов за свой заместник.

Семейство

През 1935 г. докато следва в Рибинск се жени за първата си съпруга-Нина Ивановна Енгаличева(1915-1994). Имат две деца-Евгения (р.1936) и Владимир (1940-1975). След развода им Нина Енгаличева не се жени повторни и до края на живота си остава верна на Юрий Андропов.

Вторият брак на Андропов е с Татяна Филиповна Лебедева, имат две деца-Игор (1941-2006) и Ирина.

Награди и отличия

Юрий Андропов е носител на 4 ордена „Ленин“,Орден на Октомврийската революция,3 ордена „Трудового Красного знамени“, орден „Червено знаме“(1944). През 1974 г. става „Герой на социалистическия труд“, а през 1976 г. получава званието „Генерал на арммията“.

Почести

• Андроповски район в Ставрополския край
• В годините между 1984 и 1989 г. град Рибинск носи името Андропов, след промените отново си връща старото име
• На Андропов е кръстен булевард в Москва, няколко улици в Ярославл,Петрозаводск и други руски градове
• Името Юрий Андропов носи Висшето военно-политическо училище за войските от Ленинград, през 1992 г. училището е разпуснато.
• На името на Андропов е кръстен специализиран завод за боеприпаси
• Паметници на Андропов има в родното му село, в Петрозаводск, в Кремъл, а също има и мемориални плочи в Москва, Петрозаводск, Ярославл, Рибинск, Нагутск

Хронология

1933–1936	Учи в Техникум по воден транспорт в Рибинск
1938	избран за първи секретар на Ярославския обиом-ВЛКСМ
1939	става член на КПСС
1940	първи секретар на ЦК ЛКСМ Карело-фински ССР.Жени за втори път.
1941–1944	занимава се с организирането на партизански движения в Карелия, участва в създаването на „подполья“ на временно окупираните територии
1944	втори секретар на партийния комитет в Петрозаводск
1947	втори секретар на ЦК на КП на Карело-финландски ССР
1951–1953	инспектор на ЦК на ВКП в Москва
1953	започва да заема различни дипломатически постове-завеждащ 4-ти Европейски отдел, съветник в посолството на СССР в Унгария
1954	назначен е за посланик на СССР в Унгария
март 1957	връща се в Москва и оглавява отдел на ЦК на КПСС
октомври 1961	избран е за член на ЦК на КПСС
ноември 1962	става секретар на ЦК на КПСС
май 1967	става председател на комитет за държавна сигурност при Съвета на министрите на СССР
юли 1967	избран е за кандидат-член на Политбюро на ЦК на КПСС;по негова инициатива е създадено 5-то управление, чиято цел е защитата на конституционния строй
април 1973	става член на Политбюро на ЦК на КПСС
1974	обявен за Герой на социалистически труд
29 юли 1974	създадено е спецподразделение за антитероризъм в системите на КГБ-"Алфа"
1976	получава военният чин „генерал“
юли 1982	избран е за секретар на ЦК на КПСС
ноември 1982	избран е за генерален секретар на ЦК на КПСС
1983	едновременно е и председател на Президиума на Висшия съвет на СССР

Филми, посветени на Андропов

• „Чёрный квадрат“,1990
• „Убийство на Ждановской“,1992
• „Брежнев“,2005
• „Красная площадь“,2005
• „Туман рассеивается“,2009
• „Дело гастронома № 1“,2011
• „КГБ в смокинге“,2005
• „ПОследняя встреча“,2010
• „Охотники за брилиантами“,2011
• „Carlos“,2010

Цитати

• Юрий Андропов пред виетнамския министър на вътрешните работи Фам Хун по време на негово посещение в Москва през 1980 г.:"Съветският съюз не просто говори за световна революция, но свъщност я подпомага. СССР изгражда мощен военен и икономически потенциал, който е надеждна защита за социалистическите страни и другите прогресивни сили в света".
• Част от реч на Юрий Андропов на пленум на централния комитет:"Едно е да обявяваш социализма като своя цел, друго нещо е да го изградиш. За това са нужни определено ниво на съзидателни сили, културно и обществено съзнание. Социалистическите страни изразяват солидарност в прогресивните държави(в Третия свят), предоставят им помощ в сферата на политиката и културата и съдействат за укрепване на отбранителните им способности. Ние допринасяме също съобразно нашите възможности за тяхното икономическо развитие. Но като цяло тяхното икономическо развитие, както и цялостният социален напредък в тези страни, може(естествено) да бъде резултат единствено на работата на техните народи и на правилна политика от страна на техните ръководители".
• „Ние трябва да бъдем първите установили контакт с важни обществени фигури в страните, където нямаме посолства, и да изпращаме на по-дълги или кратки посещения свои сътрудници в тях“.-с това изказване Андропов дава подкрепата си за нахлуването на СССР в Афганистан през 1979 г.
• за него бившият съветски функционер Аркадий Шевченко казва: „Андропов имаше репутацията на един от най-разумните хора в Политбюро. Неговите сътрудници признаваха, че беше много интелигентен, проницателен, образован. Имал съм възможност многократно да го наблюдавам и трябва да призная, че се възхищавах на сръчността, с която се представяше под различни външности, едновременно неуловими и жизнерадостни(…)Всъщност, неговата безмилостна борба с дисидентите и бясното му противопоставяне на всякаква форма на политически плураризъм в СССР опровергават образа на един облагороден интелектуалец, голям ценител на изкуството. Операциите на КГБ,никоя от които не би могла да бъде осъществена без неговото одобрение, отново използваха старите методи-жестоки и груби-те продължиха с постоянен ритъм през целия му мандат“.
• Ханс Хуен: „Андропов разбра необходимостта от коренно преустройство на системата и затова можем да го считаме за бащата на Перестройката“.
• Андрей Осталки, руски журналист: „Всъщност именно Юрий Андропов лансира идеята за преустройството. С неговото идване на власт в края на 1982 г. започва пълномащабната война с корупцията. Именно той, а не друг, измисли термините „ускорение“, „дисциплина“, „обновление“ и т.н. Толкова много формули, които Западът ще открие чак след възкачването на Горбачов. Истинският облик на този човек изглежда доста далче от онзи, който му приписваха в чужбина“.

Външни препратки

• http://www.omda.bg/arhiv/Realii/savsayuz/andropov.htm
• http://www.britannica.com/EBchecked/topic/24180/Yury-Vladimirovich-Andropov
• http://www.itogi.ru/archive/2005/40/60618.html
• http://www.biografija.ru/show_bio.aspx?id=3804

Библиография

• Yuri Andropov: A Secret Passage into the Kremlin, Vladimir & Klepikova, Elena Solovyov, MacMillan Publishing Company, 1983, 302 pages, ISBN 0-02-612290-1.
• The Andropov File: The Life and Ideas of Yuri V. Andropov, General Secretary of the Communist Party of the Soviet Union, Martin Ebon, McGraw-Hill Companies, 1983, 284 pages, ISBN 0-07-018861-0.
• Владимир Исаакович Соловьев, Елена Константиновна Клепикова- „Юрий Андропов:Тайный ход в Кремль“, Санкт-Петербург, 1995
• Рой Александрович Медведев, „Андропов“, Мол.гвардия, Москва, 2006
• Дмитрий А.Волкогонов, „Седемте вождове“, Труд,София, 1996
• Юрий Иванович Дроздов, Василий Илларионович Фартышев, „Юрий Андропов и Владимир Путин:На пути к возрождению“, Олма-Пресс,Москва,2001
• Кристофър Андрю, „Архивът на Митрохонин:КГБ и светът“, Прозорец, 2008