Ебола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ебола (вирусна хеморагична треска ебола)

1976 г. - две медицински сестри до леглото на болната Майинга Н'Сека, заразена с вируса ебола по време на епидемията в Заир през 1976 г.. Н'Сека умира няколко дни по-късно вследствие на тежък вътрешен кръвоизлив.
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 A98.4
МКБ-9 065.8
База данни
DiseasesDB
18043
База данни
MedlinePlus
001339
База данни
eMedicine
med/626
Мед. рубрики MeSH D019142
Ебола в Общомедия

Вирусната хеморагична треска ебола, инфекция с вируса ебола или просто ебола е болест при хората и други бозайници, която се причинява от вируса ебола (еболавирус). Симптомите обикновено започват между 2 дни и 3 седмици след заразяване с вируса и се проявяват с повишена температура, възпалено гърло, мускулна болка и главоболие, обичайно последвани от повръщане, диария и обрив , съпроводени с понижена функция на черния дроб и бъбреците. На този етап болният може да започне да получава кървене, както вътрешно, така и външно.[1] Ако случаят приключи с фатален край, смъртта обикновено настъпва 6 до 16 дни след началото на симптомите и се дължи на критичен спад на кръвното налягане, поради загуба на течност.[2]

Заразяването с вируса може да стане чрез контакт с кръв или други телесни течности от заразен човек или животно.[1] До момента все още няма документирано разпространение по въздушен път в естествена среда.[3] Смята се, че плодоядните прилепи са естествен носител в природната среда и могат да разпространяват вируса, без те самите да развиват болестта. Хората се заразяват при пряк контакт с прилепи или чрез контакт с живи или мъртви животни, инфектирани от прилепи. Когато с вируса се зарази човек, болестта може да се разпространи и между хората. Мъжете, преболедували от ебола, може да продължат да предават болестта чрез семенната течност в продължение на близо два месеца. За да се постави диагноза на инфекция с вируса ебола, първо трябва да се изключат други заболявания с подобни симптоми, като например малария, холера и други вирусни хеморагични трески. Диагнозата се потвърждава чрез кръвни изследвания за вирусни антитела, вирусна РНК или изолиране на самия вирус.[1]

Епидемичният контрол налага прилагане на серия от координирани медицински мерки и ангажираност от страна на обществото. Необходимите медицински мерки включват бързо откриване и проследяване на контактите на засегнатите, бърз достъп до съответните лабораторни услуги, надлежни грижи за инфектираните и надлежно освобождаване от телата на починалите чрез кремиране или погребване.[1][4] Профилактиката включва намаляване на разпространението на болестта от инфектирани животни на хора.[1] По тази причина, когато се борави с потенциално инфектирано месо от дивеч, трябва да се носи подходящо защитно облекло и преди консумация месото трябва да се приготвя до пълна готовност.[1] Това включва също носене на подходящо защитно облекло и измиване на ръцете, когато сме в присъствие на болен.[1] С пробите от телесни течности и тъкани на заразени трябва да се борави със специално внимание.[1]

За момента все още няма специфично лечение за болестта.[1] Грижите за болните са поддържащи и включват прилагане на перорална рехидратираща терапия (на болния се дава да пие леко подсладена и подсолена вода) или интравенозни течности.[1] Поддържащите грижи подобряват изхода от заболяването.[1] Рискът от смърт при болестта е висок, като смъртните случаи са между 25% и 90% от заразените с вируса (средната стойност е 50%).[1] Вирусната хеморагична треска ебола е идентифицирана за първи път в област на Судан (понастоящем част от Южен Судан) и в Заир (понастоящем Демократична Република Конго). Болестта обикновено се появява епидемично в тропическите райони на Субсахарска Африка.[1] От 1976 г. (когато е идентифицирана за първи път) до 2013 г. Световната здравна организация е съобщила общо 1 716 случая.[1][5] Най-голямата досега епидемия е разрастващата се в момента епидемия от ебола в Западна Африка през 2014 г., която вече е засегнала Гвинея, Сиера Леоне и Либерия.[6][7] До 15 октомври 2014 г. са съобщени 8 998 подозирани случая на зараза, довели до 4 493 смъртни случая. В момента се концентрират усилия в разработването на ваксина. Все още обаче няма ваксина за заболяването.[1]

Симптоми[редактиране | edit source]

Снимка на вируса ебола под електронен микроскоп

Вирусът причинява заболяване, известно като еболова хеморагична треска (Ebola Hemorrhagic Fever) или накратко ебола (Ebola). От 2 до 21 дни след заразяването болният развива симптоми на треска, главоболие, обща отпадналост, възпалено гърло, мускулни и ставни болки. В изключително редки случаи заболяването преминава с тези грипоподобни симптоми. Счита се, че преболедувалите придобиват имунитет към вируса, който е причинил заболяването, но няма доказателства за това (до момента никой не се е заразил 2 пъти с Ебола). В огромната част от случаите обаче към горните симптоми се добавят вътрешни и външни кръвоизливи (хеморагии), увреждания на тъканите, шок и най-често смърт.

Пренасяне[редактиране | edit source]

Ебола е изключително заразна болест. В началния период на заразяването вирусоносителят отделя вируси с всички свои телесни секрети (пот, кръв, лимфа, слюнка, урина, семенна течност, фекалии), като след известен период вирусът се отделя и от разрушените от него клетки на епидермиса и тогава дори докосването до кожата може да причини заразяване.

  • При евентуално (само)излекуване човек престава да бъде заразоносител, като интересното е, че вирусът продължава да живее допълнително 7-8 седмици в мъжката полова система, правейки семенната течност през този период опасна дори и след “пълното” излекуване.
  • Срещу ебола няма открита ваксина. Една от причините е, че все още не е известен естественият резервоар на вируса в природата. Най-често хората се заразяват от контакт със секретите на вече заразен човек, като все още не е известна причината за спорадичните епидемични взривове на болестта в Африка. От четирите вируса, три (Ebola-Zaire, Ebola-Sudan и Ebola-Tai) са открити в Африка като причинители на епидемии сред хората, докато Ebola-Reston е открит в САЩ и Италия в маймуни, внесени от Филипините. За него се предполага, че не причинява заболяването у хората.

Лечение[редактиране | edit source]

Тъй като няма одобрено официално понастоящем специфично лечение на ебола [8], то (както и на повечето хеморагични трески) е поддържащо, като болните се оставят да почиват, дава им се вода (рехидратация), което се допълва от симптоматично лечение (според развитите симптоматики) [1]. Целта е да се поддържа жизнената дейност на тялото, докато то се бори срещу вируса, като в общи линии се разчита, че евентуално имунната система на болния ще се справи с вируса.

Такива мерки по лечението могат да включват справяне с болката, изпитвана от пациента, гадене, треска и безпокойство, както и рехидратиране по орален или интравенозен път [9]. Кръвни продукти като кръвни банки, тромбоцити или замразена кръвна плазма могат също да бъдат използвани [9]. Други регулатори на коагулацията също са изпробвани, включително хепарин в опит да се предотврати дисеминирана интравазална коагулация и използване на препарати, съдържащи коагулационни фактори, с цел намаляване на кървенето [9]. Често използвани антималарийни медикаменти и антибиотици преди правилно диагностициране с ебола не са потвърдени да подпомагат лечението [9].

Интензивно лечение[редактиране | edit source]

В развиващите се страни е използвана интензивна медицинска грижа [10]. Това може да включва поддържане на кръвния обем и баланс на електролити (соли), както и лечение на бактериални инфекции, които могат да се развият междувременно [10]. Диализа може да бъде необходима в случай на бъбречна недостатъчност, екстракорпорална мембранна оксигенация (ЕСМО) може да се използва при дисфункция на белите дробове [10].

Епидемология[редактиране | edit source]

Заболяването обикновено възниква на огнища из тропическите региони на Субсахарска Африка [1]. За периода между 1976 (когато за първи път е идентифицирано заболяването) до 2013 Световната здравна организация съобщава за 1716 потвърдение случая.[1][5] Съответно най-голямо огнище е текущото от 2014 в Западна Африка, което засяга Гвинея, Сиера Леоне, Либерия и Нигерия [6][7]. Към 14 октомври 8914 вероятни случая са идентифицирани, като от тях 4447 са починали [11].

Ваксина[редактиране | edit source]

Изследователи гледат към слайдове от култури на клетки, образуващи моноклонални антитела. Тези са лабораторен продукт и изследователите ги изследват за да изберат най-обещаващите от тях.

Към септември 2014 няма одобрена ваксина за употреба върху хора.[12][13] Възлагани са надежди, че такава може да се появи през ноември 2014.[12] Най-обещаващи кандидати са ДНК ваксини[14] или ваксини, извлечени от аденовируси [15], везикуларен стоматитен Индиана вирус (ВСИВ) [16][17][18] или филовирусоподобни частици (ВПЧ) [19], тъй като тези кандидати могат да предпазват нечовекоподобни примати от заболяване индуцирано от ебола вирус. ДНС ваксините, аденовирусно базираните максини и ВСИВ-базираните максини са навлезли в клинични изследвания [20][21][22][23]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Ebola virus disease Fact sheet N°103. // World Health Organization. September 2014. Посетен на 12 April 2014.
  2. Viral hemorrhagic fevers. Boca Raton, CRC Press, Taylor & Francis Group, 2014. ISBN 9781439884294. с. 444.
  3. 2014 Ebola Virus Disease (EVD) outbreak in West Africa. // WHO, 21 April 2014. Посетен на 3 August 2014.
  4. Guidance for Safe Handling of Human Remains of Ebola Patients in U. S. Hospitals and Mortuaries. // Посетен на 10 October 2014.
  5. а б Ebola Viral Disease Outbreak — West Africa, 2014. // 27 June 2014. Посетен на 26 June 2014.
  6. а б CDC urges all US residents to avoid nonessential travel to Liberia, Guinea and Sierra Leone because of an unprecedented outbreak of Ebola.. // 31 July 2014. Посетен на 2 August 2014.
  7. а б Outbreak of Ebola in Guinea, Liberia and Sierra Leone. // 4 August 2014. Посетен на 5 August 2014.
  8. ((en)) Choi JH, Croyle MA. Emerging targets and novel approaches to Ebola virus prophylaxis and treatment. // BioDrugs 27 (6). 2013. DOI:10.1007/s40259-013-0046-1. с. 565–83.
  9. а б в г ((en)) Clark DV, Jahrling PB, Lawler JV. Clinical management of filovirus-infected patients. // Viruses 4 (9). 2012. DOI:10.3390/v4091668. с. 1668–86.
  10. а б в ((en)) Ebola haemorrhagic fever.. // Lancet 377 (9768). 5 март 2011. с. 849–62.
  11. Епидемията от ебола в Западна Африка се разширява географски, 14 октомври 2014
  12. а б ((en)) Statement on the WHO Consultation on potential Ebola therapies and vaccines. // 5 септември 2014. Посетен на 1 октомври 2014.
  13. ((en)) FDA warns consumers about fraudulent Ebola treatment Но усилено се работи по откриването ѝ : http://www.vesti.bg/sviat/ruski-zdraven-ministyr-imame-vaksina-sreshtu-ebola-6021656products. // Посетен на 20 август 2014.
  14. ((en)) Xu L, Sanchez A, Yang Z, Zaki SR, Nabel EG, Nichol ST, Nabel GJ. Immunization for Ebola virus infection. // Nature Medicine 4 (1). януари 1998. DOI:10.1038/nm0198-037. с. 37–42.
  15. ((en)) Sullivan NJ, Geisbert TW, Geisbert JB, Xu L, Yang ZY, Roederer M, Koup RA, Jahrling PB, Nabel GJ. Accelerated vaccination for Ebola virus haemorrhagic fever in non-human primates. // Nature 424 (6949). 7 август 2003. DOI:10.1038/nature01876. с. 681–684.
  16. ((en)) Geisbert TW, Daddario-Dicaprio KM, Geisbert JB, Reed DS, Feldmann F, Grolla A, Ströher U, Fritz EA, Hensley LE, Jones SM, Feldmann H. Vesicular stomatitis virus-based vaccines protect nonhuman primates against aerosol challenge with Ebola and Marburg viruses. // Vaccine 26 (52). 9 декември 2008. DOI:10.1016/j.vaccine.2008.09.082. с. 6894–6900.
  17. ((en)) Geisbert TW, Daddario-Dicaprio KM, Lewis MG, Geisbert JB, Grolla A, Leung A, Paragas J, Matthias L, Smith MA, Jones SM, Hensley LE, Feldmann H, Jahrling PB. Vesicular stomatitis virus-based Ebola vaccine is well-tolerated and protects immunocompromised nonhuman primates. // PLoS Pathogens 4 (11). ноември 2008. DOI:10.1371/journal.ppat.1000225. с. e1000225.
  18. ((en)) Geisbert TW, Geisbert JB, Leung A, Daddario-DiCaprio KM, Hensley LE, Grolla A, Feldmann H. Single-injection vaccine protects nonhuman primates against infection with Marburg virus and three species of Ebola virus. // Journal of Virology 83 (14). 2009. DOI:10.1128/JVI.00561-09. с. 7296–7304.
  19. ((en)) Warfield KL, Swenson DL, Olinger GG, Kalina WV, Aman MJ, Bavari S. Ebola virus‐like particle–based vaccine protects nonhuman primates against lethal ebola virus challenge. // The Journal of Infectious Diseases 196. 2007. DOI:10.1086/520583. с. S430–S437.
  20. ((en)) Oplinger, Anne A.. NIAID Ebola vaccine enters human trial. Bio-Medicine, 18 November 2003.
  21. ((en)) Ebola/Marburg vaccine development. // National Institute of Allergy and Infectious Diseases, 15 септември 2008.
  22. ((en)) Martin JE, Sullivan NJ, Enama ME, Gordon IJ, Roederer M, Koup RA, Bailer RT, Chakrabarti BK, Bailey MA, Gomez PL, Andrews CA, Moodie Z, Gu L, Stein JA, Nabel GJ, Graham BS. A DNA vaccine for Ebola virus is safe and immunogenic in a phase I clinical trial. // Clinical and Vaccine Immunology 13 (11). ноември 2006. DOI:10.1128/CVI.00162-06. с. 1267–1277.
  23. ((en)) Bush, L. Crucell and NIH sign Ebola vaccine manufacturing contract. // Pharmaceutical Technology. 21 април 2005. с. 28.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ebola virus disease“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.