Комари
| Комари | ||||||||||||||||
 Armigeres subalbatus |
||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
 Culicidae(Meigen, 1830) |
||||||||||||||||
| Подсемейства | ||||||||||||||||
Комарите (Culicidae) са семейство двукрили насекоми. Наброяват около 3500 вида и се срещат на всички континенти освен Антарктида. Обитават най-често застояли води и блата.
Комарите преминават през четири различни фази в рамките на жезнения си цикъл – стадии на яйце, ларва, пупа и възрастни индивиди (имаго). Първите три стадия се развиват във водна среда и продължават между 5 и 14 дена, в зависимост от вида и околната температура. Възрастните комари се появяват след развитието на пупата, като първоначално плуват на водната повърхност. Продължителността на живот на комарите е между 4 и 8 седмици [1].
Комарите са временни паразити, като при почти всички видове женските пият кръв, която е необходима за развитието на яйцата им. Мъжките са по-големи от женските и се хранят само с растителни сокове и цветен прашец. Техни естествени врагове са водните кончета, които се хранят с тях. Комарите могат да пренесат причинители на редица опасни заразни заболявания като малария, западнонилска треска, денге, жълта треска и много други [2][3].
Съдържание |
[редактиране] Морфологични характеристики
Комарите притежават 6 крака, дължина на които е около 16 mm [4]. На тегло комарите достигат средно 2,5 mg.
[редактиране] Жизнен цикъл и размножаване
[редактиране] Ларва
Ларвите на комарите имат добре оформена глава с устни четинки, използвани за хранене, голям гръден сегмент без крака и сегментирано коремче.
Ларвите поглъщат въздух през специализирани дихателни отвори, разположени на осмия коремен сегмент или чрез сифон. Необходимостта от атмосферен въздух ги кара периодично да излизат на повърхността. По-голяма част от развитието на ларвата става в повърхностния воден слой, където тя се храни с водорасли, бактерии и други микроорганизми. Ларвите се гмуркат надълбоко едва при непосредствена опасност. Движенията във водна среда стават посредством оттласкване, като за целта устните четинки взимат дейно участие заедно с червейообразните движения на цялото тяло.
Развитието на ларвата преминава през четири отделни стадия, след последния от които следва метаморфоза и оформянето на пупа. След края на всеки стадии ларвата отхвърля телесната си покривка (екзоскелет) което и позволява нарастване на размер.
[редактиране] Пупа
Пупата е леко дъговидно извита при страничен поглед. Главата и гърдичките са обединени в главогръд, а коремчето е извито надолу. Подобно на ларвите, пупата също трябва да излиза на повърхността за да диша. Самото дишане става през чифт респираторни тръби, разположени на главогръда. Интересна особеност е, че пупата не се храни. След няколко дена, пупата излиза на повърхността, където след отваряне на главогръда си подава вързрастния комар. Пупата е значително по-неактивна от ларвите.
[редактиране] Възрастни индивиди
Развитието на комарите от стадия на яйце до възрастен индивид варира при различните видове и е силно зависимо от околната температура. Най-краткото време за което комарите могат да се развият от яйцето е пет денонощия, но обикновено целия процес трае между 40 и 42 денонощия в тропически условия. Вариациите в размерите на тялото при възрастните комари зависят от плътността на популацията ларви и от хранителните запаси в околната среда.
Възрастните комари се чифтосват най-често в рамките на няколко дена след излизането от стадии пупа. При повечето видове, мъжките формират големи рояци, а женските навлизат в рояка само за чифтосване.
Мъжките живеят около седмица, като се изхранват от нектар и цветен прашец. Женските също могат да се хранят нектар и сладки разтвори, но развитието на яйцата изисква наличие на кръв. След кръвосмученето женските си почиват за няколко дена и през това време кръвта се храносмила и помага за развитието на яйцата. Процесът силно зависи от околната температура и обикновено изисква около 2 до 3 дена при тропически условия. Когато яйцата са напълно развити, женската ги отлага в специално избрани места. След това женските продължават търсенето на нов източник на кръв.
Цикълът се повтаря до смъртта на женската. Женските комари могат да преживеят до месец в изкуствени условия, но в нормалната естествена среда те не преживяват повече от две седмици. Продължителността им на живот зависи от околната температура, влажността и от наличието на източник на кръв.
Тялото при комарите е относително слабо, обособено на три отделни секции – глава, гърди и коремче.
Главата е специализирана в доставянето на сензорна информациа и поглъщане на храна. На върха на главата се разполага двойка антени, важен инструмент за улавянето на миризми – както за намиране на източник на кръв, така и при избор на място за отлагане на яйцата. При всички видове комари, антените при мъжките са значително по разклонени, което е приспособление за откриване на женските. Очите са фасетни, ясно отделени едно от друго. Ларвите притежават примитивни очи, но при възрастните фасетните очи се формират от различна част на главата [5].
Гърдите са специализирани в придвижване. Върху гръдния сегмент се разполагат три чифта крака и едни чифт криле. Крилете са образувание на екзоскелета. Комарите от род Anopheles са способни да летят около четири часа без прекъсване със скорост около 1 – 2 km/h [6], което им позволява да изминат разстояния около 12 km на нощ.
Коремчето е специализирано в преработката на храната и в ръзвитието на яйцата. Тази част на тялото са разширява неимоверно при поглъщането на кръв. Кръвта се преработва постепенно, като служи за източник на белтъци за формирането на яйцата, които постепенно изпълват коремчето.
[редактиране] Причинители на заболявания
Комарите са преносители на вируси и други паразити, като са способни да предават причинителите на болестта, без самите те да развиват симптомите.
Някои от най-често срещаните болести предавани чрез комари са жълта треска, денга, западнонилска треска предавани от комари от рода Aedes, както и малария предавана от комари от рода Anopheles. Счита се, че вирусут на СПИН не може да бъде пренесен посредством ухапване от комар [7].
Счита се, че комари са причинители за болести при над 700 милиона души годишно в Африка, Южна Америка, Централна Америка и региони от Азия. Най-малко 2 милиона хора умират годишно от тези болести.
Методите използвани за предодвратяване на разпространението на болести предавани от комари, включват предпазване на хората от ухапване, ограничаване на популациите от комари, разработката на ваксини и репеленти на комари. Тъй като повечето проблеми се причиняват от възрастните женски, усилията на учените са насочени към ограничаване на причините за болести именно в тази фаза и пол [8].
| Заболяване | Вектор на вируса |
|---|---|
| Западен енцефаломиелит | Aedes cantans, Ochlerotatus dorsalis, Aedes vexans, Culex pipiens, Culex tarsalis |
| Вирусна треска Синдбис | Culex, Aedes communis |
| Чикунгуня | Culex, Aedes aegypti |
| Западнонилска треска | Culex antennatus, Culex pipiens, Culex modestus, Culex univitatus, Culex theileri, Coquillettidia richiardii |
| Калифорнийски енцефалит | Aedes cinereus, Aedes vexans, Culex |
| Тахиня | Aedes caspius, Aedes vexans, Culiseta anulata |
| Лимфоцитарен хориоменингит | Aedes cinereus, Ochlerotatus communis, Ochlerotatus geniclatus |
[редактиране] Източници
- ↑ Mosquito's Life Cycle. // Westchester County Department of Health. Посетен на 10 април, 2010.
- ↑ Molavi, Afshin. Africa's Malaria Death Toll Still "Outrageously High". // National Geographic, June 12, 2003. Посетен на July 27, 2007.
- ↑ Mosquito-Borne Diseases. // The American Mosquito Control Association. Посетен на October 14, 2008.
- ↑ Mosquito. // Virginia Tech. Посетен на May 19, 2007.
- ↑ Evolution of eye development in arthropods: Phylogenetic aspects. // Arthropod Structure and Development 35 (4). 2006. DOI:10.1016/j.asd.2006.08.009. с. 319–340.
- ↑ Kaufmann C, Briegel H. Flight performance of the malaria vectors Anopheles gambiae and Anopheles atroparvus. // Journal of Vector Ecology 29 (1). June 2004. с. 140–153.
- ↑ Can I get HIV from mosquitoes?. // CDC, October 20, 2006.
- ↑ Resistance is Useless. // The Economist, April 8, 2009.
- ↑ Сербезов В., Кълвачев З., „Арбовирусни инфекции. Вирусни хеморагични трески и биотероризъм“, София 2005 г.
