Жълта треска
| Жълта треска | |
 Електронномикроскопска снимка на вируса на жълтата треска |
|
| Класификация | |
|---|---|
| МКБ-10 | A95 |
| МКБ-9 | 060 |
| Вирус на жълтата треска | |||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||
Жълта треска (на английски Yellow fever, нарича се още Жълтия Джак, Черен бълвоч или Американска чума) е остро вирусно заболяване.[1] Въпреки наличието на ефективна ваксина болестта продължава да е често срещано хеморагично заболяване в много страни и региони от Африка и Южна Америка.
Съдържание |
Исторически сведения за заболяването [редактиране]
Жълтата треска е причинител на няколко опустошителни епидемии.[2] През 16-ти век такива са избухвали в Италия, Франция, Испания и Англия.[3] Смята се, че 300 000 души са починали от жълта треска в Испания през 19-ти век.[4] През 1802 г. френски войници участващи в потушаването на хаитянската революция и около половината от армията загива от жълта треска.[5] Редица огнища са регистрирани в Западното полукълбо през годините. Научните изследвания проведени в началото на 20-ти век, включително и при доброволци водят до изучаването на болестта и откриването на начините на предаване на хората и разработването на ваксини и други превантивни средства. Въпреки създадената добра ваксина против това заболяване ежегодно в световен мащаб от него според СЗО умират до 200 000 души.
Епизоотология [редактиране]
Жълтата треска се причинява от Арбовирус, представител на семейство Flaviviridae. Инфекцията започва след попадане на заразена слюнка от членестоноги проникнала при ухапване на гостоприемника. Вектори на заболяването са комари от видовете Aedes simpsaloni, Aedes africanus, и Aedes aegypti в Африка, род Haemagogus род в Южна Америка и род Sabethes във Франция.
Клинични признаци [редактиране]
Инкубационният период продължава 3 до 5 дни. В повечето случаи проявата се ограничава до признаци на лека треска и главоболие. В тежката си форма заболяването протича с висока температура, втрисане, кръвоизливи по кожата, ускорен пулс, главоболие, болки в гърба, и немощ. Чести признаци са и гадене, повръщане и запек. Жълтеницата обикновено се появява на втория или третия ден. След третия ден симптомите се утежняват и в крайния етап се проявяват признаци на масивно кръвотечение демонстрирано с повръщане на кръв. Пациентът изпада в делириум и кома и често заболяването завършва със смърт. По време на епидемии процента на смъртност достига до 85%. Въпреки,че в днешни дни заболяването все още се среща то обикновено се ограничава само до спорадични случаи.
Налице е разлика между огнища на болестта в селските и горските райони, както и в градовете. Огнища на болестта в градовете могат да бъдат по-сериозни. Причина за това се явява и по-гъстата популация от вектори на болестта в градска среда и гъстотата на заболяване в нея.[6]
Лечение [редактиране]
Лечението на жълтата треска е невъзможно и неефективно. В случай на заболяване лечението е само симптоматично и поддържащо. Вливат се течности, целящи да балансират загубата им. Налага се преливане на кръв. В случаите на остра бъбречна недостатъчност е наложителна и диализа.
Профилактика [редактиране]
През 1937 г. Макс Тайлър разработва ефикасна ваксина против жълта треска, която дава възможност за продължителен имунитет продължаващ до десет и повече години.
Жълтата треска като биологично оръжие [редактиране]
В миналото, жълтата треска е била изследвана от няколко страни, като потенциално биологично оръжие.[7]
Бележки [редактиране]
- ↑ Schmaljohn AL, McClain D.. Alphaviruses (Togaviridae) and Flaviviruses (Flaviviridae). // Medical Microbiology. 4th ed.. Univ of Texas Medical Branch, 1996. ISBN 0-9631172-1-1.
- ↑ Yellow Fever - LoveToKnow 1911
- ↑ TKH Virology Notes: Yellow Fever
- ↑ Tiger mosquitoes and the history of yellow fever and dengue in Spain
- ↑ Bollet, AJ. Plagues and Poxes: The Impact of Human History on Epidemic Disease. Demos Medical Publishing, 2004. ISBN 188879979X. с. 48–9.
- ↑ Barnett, ED. Yellow fever: epidemiology and prevention. // Clin Infect Dis 44 (6). March 2007. DOI:10.1086/511869. с. 850–6.
- ↑ "Chemical and Biological Weapons: Possession and Programs Past and Present", James Martin Center for Nonproliferation Studies, Middlebury College, April 9, 2002, accessed November 14, 2008.
|
|||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
