Дисеминирана интравазална коагулация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дисеминирана интравазална коагулация
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 D65

Дисеминираната интравазална коагулация (ДИК синдром, консумативна/преразходна коагулопатия) е придобита хеморагична диатеза, синдром на патологично активиране на системата на кръвосъсирването. ДИК синдромът е комплексно хемостазно нарушение, което се среща при разнообразни болестни процеси.

Етиология[редактиране | edit source]

Причините за развитие на ДИК синдром могат да бъдат различни. На практика не съществува болестно състояние, усложнението от което да не може да доведе до ДИК. Някои от болестите и патологичните състояния са:

  • Усложнения в акушерството и гинекологията — септичен аборт, пуерперален сепсис, отлепване на плацентата, задръжка на мъртъв плод, амнионна емболия, токсикоза на бременността.
  • При всички видове шок.
  • Кръвопреливане на несъвместима или стара кръв.
  • Неопластични процеси — левкоза, белодробен карцином, стомашен карцином и др.
  • Тежки инфекции и усложенията им, водещи до сепсис - стрептококов, менингококов сепсис и др.
  • Масивна увреда на тъканите — травма, синдром на затрупаните, изгаряния.
  • Автоимунни заболявания
  • Аортна аневризма
  • Гигантски хемангиом
  • Отравяния с гъби
  • Ухапвания от отровни животни

Патофизиология[редактиране | edit source]

ДИК синдромът протича в три последователни фази:

  • Фаза на хиперкоагулация
  • Фаза на фибринолиза
  • Фаза на хипокоагулация

Първата фаза започва с патологичното активиране на системата на кръвосъсирване, причина за образуването на множество микротромби в цялата кръвоносна система, което води до нарушаване на микроциркулацията на различни органи и системи с произтичащата от това многоорганна недостатъчност. През втората фаза се наблюдава опит за компенсация на увеличеното кръвосъсирване чрез активиране на фибринолитичната система, която разгражда образуваните тромби. Третата фаза се изявява в изтощаване на системата на кръвосъсирване, следствие от консумирането на факторите на кръвосъсирване и фибринолиза през първите две фази. Налице е намалена до липсваща коагулация, с произтичащите от това кръвотечения в различни тъкани и органи.

Клинична картина[редактиране | edit source]

Диагноза и Диференциална диагноза[редактиране | edit source]

Лечение[редактиране | edit source]