Плацента

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Плацента

Плацентата (на латински: Placenta) е временен орган, който възниква по време на бременността. Терминът плацента произлиза от латинската дума placous. В превод означава питка, поради приликата на човешката плацента с питка. Диалектно на български се казва последък.[1]

Вътрешните ѝ части са изградени от тъкани на фетуса, а външните - от тъкани на майчиния организъм.Плацентата се образува само когато жената е бременна. Изграждането й започва през третата седмица от началото на бременността и продължава до края на третия месец.Ако тя не се образува правилно детето може да се роди с увреждания. Плацентата служи за приемане и предаване на кислород, и хранителни вещества от кръвта на майката към тази на плода чрез пъпната връв. Също така служи за отделяне на някои непотребни за фетуса метаболити. Плацентата има и защитна функция, която предотвратява проникването на някои вредни вещества от кръвта на майката в тази на плода. В плацентата едновременно циркулират майчина и фетална кръв, но те никога не се смесват. Плацентата се свързва с плода посредством пъпната връв.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://ibl.bas.bg/rbe/?q=%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%8A%D0%BA