Бременност при човека
Тази статия е за бременността при човека. За бременността при други животни вижте Бременност.
| Бременност при човека | |
 Бременна жена в края на третия триместър |
|
| Класификация | |
|---|---|
| МКБ-10 | Z33 |
| МКБ-9 | 650 |
Бременността при човека е период, през който полученият в резултат на оплождането нов организъм, наричан фетус или ембрион, се развива в матката на майката. В някои случаи броят на ембрионите е повече от един. Бременността обикновено приключва с раждане, което най-често става около 38 седмици след оплождането. При менструален цикъл с продължителност четири седмици този момент съответства приблизително на времето 40 седмици след последната менструация. Бременността обикновено се разделя на три основни етапа с продължителност по около три месеца, наричани триместри. По време на първият триместър има относително висок риск от спонтанен аборт. По време на вторият триместър, развитието на плода може да се наблюдава и диагностицира посредством редица методи. Началото на третия триместър е и така наречената повратна точка, след която плода може да оцелее с или без медицинска помощ извън матката [1].
По време на бременноста се използват различни термини за развиващият се нов организъм в зависимост от етапа на бременността. Развиващият се организъм се означава като ембрион от първата до 8-та седмица от зачеването, а след този повратен период се означава като фетус (или плод) до раждането [2][3].
Съдържание |
Продължителност [редактиране]
Въпреки че бременността започва с имлантацията на ембриона в матката, нейната продължителност, както и възрастта на плода, обикновено се измерват от първия ден на последния менструален период, който е по-лесен за установяване. За очаквана дата на раждане (термин) най-често се приема денят, 40 седмици след началото на последния менструален период, изчислен по правилото на Негеле. Понякога се използват и по-сложни алгоритми, които отчитат и други параметри, като дали става дума за първо дете, възрастта на майката, продължителността и редовността на менструалния цикъл и други.
Дори и при използване на сложни методи, очакваната дата на раждане е само средна стойност. Реалната дата на раждане има значително разсейване със стандартно отклонение от 8-9 дни. Това означава, че по-малко от 5% от ражданията стават след точно 40 седмици, 50% са в рамките на една седмица преди и след очакваната дата и около 80% - в рамките на две седмици преди и след нея.[4] По тази причина за бременности с нормална продължителност се приемат тези, с раждане между 37-та и 42-та седмица.[5]
Ражданията преди завършването на 37-та седмица се разглеждат като преждевременни, а тези след 42-та седмица — като преносвания.[6] След 42-та седмица рискът от усложнения, както при майката, така и при плода, нарастват значително,[5][7] поради което дори при нормално протичаща бременност през 41-41 седмица от бременността лекарите често предпочитат да прибягнат до предизвикано раждане.[8]
Раждането преди 39-та седмица, дори и да не се определя като преждевременно, увеличава риска от усложнения и преждевременна смърт, което се дължи на различни фактори, като недоразвити бели дробове, инфекциии при недоразвита имунна система, проблеми при хранене, заради недоразвит главен мозък, и жълтеница, поради недоразвит черен дроб.
Развитие и физиология [редактиране]
Начало [редактиране]
Основни статии: 
Макар същинската бременност да започва с имплантацията на ембриона в матката, процесите, водещи до бременност започват по-рано в резултат на сливането на женската (яйцеклетка) и мъжката (сперматозоид) полови клетки. Този процес се нарича оплождане (фертилизация) или зачеване, а получената при него клетка - зигота. То активира програмата за развитие на яйцеклетката и хаплоидните ядра на двете полови клетки се сливат, образувайки генома на нов диплоиден организъм. Сливането на мъжката и женската полова клетка най-често става при полов акт, предизвикал спонтанна бременност. Развитието на методите за изкуствено осеменяване и ин витро оплождане прави възможно предизвикването на бременност и без полов акт.
Оплождането протича на няколко етапа, като прекъсването на всеки от тях може да го прекрати. В началото на процеса семенната течност претърпява поредица от изменения. Тъй като непосредствено след еякулацията семенната течност има силно ограничена способност за оплождане,[9] в продължение на няколко часа в нея протича процеса на капацитация. Той увеличава мобилността на сперматозоидите и отслабва тяхната мембрана, подготвяйки ги за акрозомната реакция, при която преминават през здравата външна мембрана на яйцеклетките.
Първи триместър [редактиране]
Това са първите три месеца от бременността.
Началото на бременността започва със сливането на двете полови клетки — яйцеклетката и сперматозоидът. Образува се зиготата. Тя ще расте и ще се превърне в нов индивид.
Към 7-я ден след зачеването, зиготата достига така нареченият бластоцистен стадий — вътрешните клетки стават по-големи и се съединяват, образувайки зародиша, а външните клетки се организират към периферията на яйцето и образуват така нареченият трофобласт. В този период оплодената яйцеклетка се вгнездява в матката, от където зародишът ще се храни.
През 3-тата седмица се образува околоплодната кухина, а ембрионът по форма прилича на диск с размер не повече от 1 см. Започва и оформянето на мозъка и сърцето. До този момент сърцето е в примитивен стадий на развитие,но само след няколко дни то започва да помпи в първично образуваната кръвоносна система.
В периода 5 - 8-ма седмица след оплождането започва да се оформя главичката на зародиша, която е много по-голяма от тялото. Тя е приведена към него, но с растежа на зародиша постепенно се "изправя". Оформят се вдлъбнатинки за ушите. Първоначално разположените отстрани на главата очи започват да се доближават. Развиват се крачетата, ръчичките, ходилата и дланите. Забелязват се и първите наченки на пръстчета.
При изследване с ултразвуков апарат (ехограф) се виждат и първите движения.
Втори триместър [редактиране]
Това са 4, 5 и 6-ти месец от бременността.
През 4-тия месец се оформят индивидуалните черти на лицето на бебето. Крачетата се развиват по-бързо и са по-дълги от ръчичките. Растат косата и ноктите. През този месец майката усеща движенията на бебето.
5-ти месец — поникват мигли, пигментира се ирисът на очите, но клепачите все още са затворени. Бебето си смуче пръста — това ще му помогне след раждането да усвои техниката на хранене от гърдите на майката. Движенията му се учестяват. Външните полови органи се разпознават. Завършва развитието на слуха и започват да функционират бъбреците. Полът може да бъде установен чрез ехографско изследване.
6-ти месец — все още ушите са долепени до главата. През този период завършва нагъването на кората на главния мозък. Плодът извършва слаби дихателни движения. Органите и системите все още не са укрепнали.
Трети триместър [редактиране]
Това са 7, 8 и 9 месец от бременността.
7-ми месец — бебето вече чува. При момченцата тестисите слизат до слабините и оттам – в скроталните торбички. Бебето е жизнеспособно, но ако се роди в този период, адаптацията към извънутробния живот е свързана с проблеми.
8-ми месец — бебето расте усилено. Количеството на подкожната мазнина вече е достатъчна. Ноктите стигат до върха на пръстите. Все още не са напълно функционални белите дробове и черният дроб.
9-ти месец — ноктите вече са над върховете на пръстите. Косменият мъх по тялото липсва или е незначителен. Косичката се разграничава от челото. Всички органи и системи са готови за извънутробен живот. Предстои раждането.
Раждане и следродилен период [редактиране]
Раждането е процесът, при който ембрионът напуска тялото на майката. Това е моментът, приеман за начало на живота на бебето, като в повечето култури от него се измерва възрастта на човека. За начало на раждането се приема започването на редовни контракции на матката, придружени с отваряне на маточната шийка. В повечето случаи то протича като вагинално раждане, но понякога се прибягва до хирургическа операция известна като цезарово сечение.
В периода след раждането матката и влагалището на майката постепенно се връщат към състоянието си отпреди бременността. По това време майката и бебето продължават да бъдат обвързани, главно чрез отделяните в тях хормони, като окситоцин.
Бележки [редактиране]
- ↑ Trimester Definition. // MedicineNet.com. MedicineNet, Inc. Посетен на 2008-01-17.
- ↑ Embryo Definition. // MedicineNet.com. MedicineNet, Inc. Посетен на 2008-01-17.
- ↑ Fetus Definition. // MedicineNet.com. MedicineNet, Inc. Посетен на 2008-01-17.
- ↑ ((en)) Kieler, H. и др. The length of human pregnancy as calculated by ultrasonographic measurement of the fetal biparietal diameter. // Ultrasound in Obstetrics & Gynecology 6 (5). 1995. DOI:10.1046/j.1469-0705.1995.06050353.x. с. 353–357.
- ↑ а б ((en)) Norwitz, Errol R. Patient information: Postterm pregnancy. // UpToDate. UpToDate, inc., September 2007. Посетен на 16 януари 2008.
- ↑ ((en)) Definitions. // preventioninstitute.sk.ca. Saskatchewan Prevention Institute. Посетен на 16 януари 2008.
- ↑ ((en)) What To Expect After Your Due Date. // Medem. The American College of Obstetricians and Gynecologists, April 2006. Посетен на 16 януари 2008.
- ↑ ((en)) Royal College of Obstetricians and Gynaecologists Induction of labour Evidence based Guideline (PDF). // rcog.org.uk. Royal College of Obstetricians and Gynaecologists, 2001. Архив на оригинала от 30 декември 2006. Посетен на 18 януари 2008.
- ↑ ((en)) Fertilization. // vivo.colostate.edu. vivo.colostate.edu. Посетен на 28 юли 2010.
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
