Гърда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Женска гърда
Женски бюст

Гърдата (на латински: mamma) е издаден, чифтен жлезист орган при бозайниците, в частност при човека. Намира се пред гръдната област на тялото и е съставена от апокринни жлези. Тя е част от вторичните полови белези при женските индивиди които търпят промени в периода на пубертета. Това се дължи на хормона естроген, който повишава нивата си в женския организъм. След раждането млечните жлези започват да функционират като продуцират секрет наречен кърма или мляко, който е храната на новороденото.

Анатомия[редактиране | edit source]

Анатомично, гърдите са видоизменени потни жлези, които произвеждат мляко при жените, а в някои редки случаи и при мъжете.[1] Разположени са пред гръдния кош, на нивото от ІІ-ро до V-то ребро и от ръба на гръдната кост до предната аксиларна линия.

Устройство на гърдата[редактиране | edit source]

Естествената женска гърда се състои от тяло и ареола[2]

Тяло[редактиране | edit source]

Тялото (corpus mammae) включва млечната жлеза (glandula mammaria), която е прикрепена директно върху повърхността на големия гръден мускул (musculus pectoralis maior), чрез фиброзните сухожилия на Купър (ligamentum pectineum).[3] Жлезата е покрита с тънка и нежна кожа, през която прозират подкожните вени. Състои се от паренхима и строма, и съставлява около две трети от общата тъкан.[4]

  • Паренхимата (parenchima mammae) представлява жлезна епителна тъкан, състояща се от 15 - 20 радиално разположени млечни желези - лобули, и 4 - 18 тръбни съда - канали, през които преминава секрецията на лобулите до сукалното зърно - мамила.
    • Лобулите (lobus) са жлезистата част от гърдите, където се секретира млякото. Изградени са от алвеоли (alveolus) и са изолирани една от друга чрез стромата. Всяка жлеза има собствен млечен канал, който се насочва към мамилата.
    • Каналите (ductus lactiferous) се разширяват към мамилата и формират местно разширение - млечен синус (sinus lactiferus). Крайната стеснена част на канала се разполага в самия отвор на млечната жлеза и се отваря в една млечна пора (pori lactiferi) самостоятелнно или след сливане с друг канал.
    • Мамилата (papilla mammaria) е изпъкналостта на зърното на млечната жлеза, където се отварят порите на млечните жлези.
  • Стромата (stroma mammae) представлява дебел слой от съединителна и мастна тъкан, разположен между кожата и жлезния паренхим. Съотношението между жлезистата и мастната тъкан се променя от 1:1 при нелактираща гърда до 2:1 при кърмещите жени.[4]
    • Съединителната тъкан прониква, поддържа и свръзва другите тъкани. Тя е богата на междуклетъчно вещество, обкръжава лобулите и формира сухожилията на Купър. Съединително тъканни повлекла се насочват и към ключицата.
    • Мастната тъкан е изградена от мастни клетки, намиращи се над жлезистата тъкан. Тя придава на гърдите мека консистенция и нежен, плавен контур. Тъй, като гърдите са съставени от тъкани с различна плътност, те може и да нямат гладка повърхност и често се усещат като на бучки. Тази неравномерност е особено забележима в случаите когато жената е слаба и има по-малко мастна тъкан, която да омекотява контурите.

При кърмене лобулите произвеждат мляко, което се предава по млечните канали към зърното. Мрежата, формирана от тези канали е сложна и наподобява на разклонено дърво, което не винаги е разположено радиално, а основата му сочи към зърното.

Ареола[редактиране | edit source]

Ареолата (areola mammae) представлява централно разположено кръгло поле от силно пигментирана кожа с диаметър от 1,5-10 cm. Цветът на ареолата варира от розов до тъмно кафяв. Тя съдържа голям брой специализирани мастни жлези, наречени жлези на Монтгомъри (glandulae areolares Montgomery), които могат да се появят, като малки повдигнати бучици по повърхността на ареолата. Тези жлези имат за цел да смазват ареолата по време на кърмене. Ареолата може да бъде окосмена.

Ареолата и издигащата се в нейния център мамила, съдържат специални мускулни влакна, които правят мамилата стройна и придават на ареолата по-твърда текстура. Също така, кожата в областта на ареолата е неравна поради наличието на потни жлези.

Кръвоснабдяване[редактиране | edit source]

Кръвоснабдяването на млечната жлеза се осигурява от вътрешната гръдна артерия (arteria thoracica interna), страничната гръдна артерия (arteria thoracalis lateralis), arteria thoracoacromialis и междуребрените артерии (arteria intercostales).

Венозната кръв се отвежда основно през подмишничната вена (vena axillaris) и в по-малка степен през вътрешната гръдна вена (vena thoracica interna) и муждуребрените вени (vena intercostales). Представителите и на двата пола имат голяма концентрация на кръвоносни и нервни съдове в областта на зърната. Те са особено чувствителни на допир и студ, като в резултат на стимулирането им организмът и при двата пола може да достигне до състояние на ерекция.[5]

Инервация[редактиране | edit source]

Лимфен отток на гърдата

Инервацията се осъществява от предни и латерални разклонения на IV-ти до VI-ти междуребрен нерв (nervi intercostales). Тези нервни разклонения са много чувствителни в областта на мамилата и ареолата, и влияят върху сексуалните усещания.

Лимфен отток[редактиране | edit source]

Оттокът на лимфата се извършва по лимфни съдове, които се оттичат към повърхностното и дълбокото сплетение.[6]

  • Повърхностно сплетение - лимфата се оттича към подмишничните лимфни възли (nodi lymphoidei axillares), разположени в предмишничната ямка.
  • Дълбоко сплетение (nodi lymphoidei mediastinales) - лимфата се оттича по два пътя:[7]
    • Лимфен път на Гросман (nodi lymphoidei apicales) - след като прекоси гръдните мускули, лимфата се насочва към субпекторалните лимфни възли на Ротер (nodi lymphoidei interpectorales), а оттам към подключичните лимфни възли (nodi lymphoidei axillares apicales).
    • Лимфен път на Герота (nodi lymphoidei hepatici) - лимфата от долно-медиалната част на жлезата се насочва към чернодробните и поддиафрагмалните лимфни възли.
Женски гърди с едно изправено и едно инвертирано (хлътнало) зърно

Форма[редактиране | edit source]

Женските гърди могат да имат най-различни форми, размери, плътност и позиция, зависещи основно от следните фактори:

При различните жени се наблюдават съществени различия и в самите мамили. При някои зърното е постоянно повдигнато, при други това става само когато е простудено, подложено е на физически контакт или сексуална активност. Също така се срещат и случаи на жени с обърнати, инвертирали зърна.

Етапи на развитие[редактиране | edit source]

Развитието на женските гърди минава през няколко фази.[8]

Ембрионално развитие[редактиране | edit source]

Гърдите започват да се развиват още в началото на зародишното развитие и може да се различи на около шест седмици след оплождането. На шест месеца, при женският ембрион започват да се развиват около 15 - 20 стълба от клетки, които растат обърнати от всяка гръдна пъпка. Всеки стълб става отделна потна жлеза или жлеза с външна секреция, притежаваща канал водещ до мамилата. Докато масата на жлезата се увеличава, мамилата започва да пигментира. След осмият месец по-нататъшно развитие на гърдите не се наблюдава, чак до достигане на полова зрялост.

Полова зрялост[редактиране | edit source]

Преди пубертета гърдите са плоски, с изключение на мамилата, която се издава от гръдния кош.

На около 10 - 14 годишна възраст яйчниците започват да отделят естроген, при което се натрупват масти в съединителната тъкан и в резултат гърдите започват да напълняват, а ареолата да изпъква. В края на системата от канали започват да се формират клетъчни топчета.

В края на пубертета жлезистата тъкан и мастите в гърдите се увеличават. При по нататъшното нарастване на гърдите, лобовете на жлезите се отделят един от друг с плътна съединителна тъкан и мастни депа. Ареолата става плоска.

Бременност[редактиране | edit source]

Преди менструация гърдите се уголемяват, а мамилите им стават силно чувствителни. Ако жената не забременее, гърдите ѝ се връщат в техния нормален размер, а жлезите стават нечувствителни на докосване за период от няколко дена, подготвяйки се за повторно нарастване през следващия месец.

Гърди на бременна жена с изпъкнали ареоли

В началото на бременността млечните канали започват да се размножават, изходните им отвърстия набъбват, а в резултат гърдите нарастват. Заедно с това съединителната и мастната тъкан, разположени между дяловете на млечната жлеза, значително намаляват. Кръвоснабдяването на гърдите се увеличава и по тях започват да се открояват сини венички. Пигментирането на зърната се засилва.

Към средата на бременността размножаването на жлезните алвеоли се забавя. Под въздействието на хормона пролактин, секреторните клетки започват да произвеждат богата на протеини и бедна на липиди течност – коластра, която се събира в централната част на секреторните жлези. Коластрата представлява жълтеникава, гъста субстанция предхождаща същинското мляко. Тя е сладка, водниста и лесноусвоима.

С наближаване на раждането коластрата избледнява и става почти безцветна. В края на бременността е възможна слаба секреция през млечните канали.

Менопауза[редактиране | edit source]

Менопаузата също води до промени в гърдите - нивата на естроген и прогестерон спаднат, при което тъканта на гърдата може да стане малко по-мека. Намаляването на плътността на гърдите може да доведе до чувство за образуване на твърди образувания, като бучки и подутини. Също така е възможно да се забележи загуба в размера и пълнотата на гърдите.[9]

Функция[редактиране | edit source]

Кърмене на бебе

Основната физиологична функция на гърдите е кърменето. По време на бременност гърдите нарастват още, като тези на жените с малки гърди са склонни да растат също толкова, колкото и тези на жените с големи гърди. Количеството мляко, което се произвежда е също еднакво. Ареолата потъмнява допълнително и се разширява. Мамилите набъбват.

Обикновено два-три дена след раждането млечните жлези набъбват, стават твърди и напрегнати, което показва започването на млечната секреция.

Лактация[редактиране | edit source]

Лактацията е физиологичен процес, при който се образува и отделя мляко от млечните жлези. Тя се регулира по нервно-хуморален път посредством хормоните: пролактин, окситоцин, соматостатин, тиреотропин, инсулин, стероидни хормони и др.

По време на бременността, под въздействие на плацентарните хормони се покачва нивото на пролактин в кръвта. При самото раждане неговата концентрация е максимална.

След раждането лактацията се поддържа чрез стимулиране на хипофизата при сучене, което води до секретиране на пролактин. Последният дразни рецепторите в жлезния епител на гърдата и предизвиква млечна секреция. Едновременно с това се отделя окситоцин, който предизвиква контракция на миоепителните клетки, обграждащи алвеолите, и изхвърляне на млякото към млечните канали. Този рефлексен процес е много чувствителен към емоционални въздействия и може да бъде подтиснат лесно, чрез адреналин или чрез кората на главния мозък при стрес, отрицателни емоции, напрежение, страх, болка и др.[10]

Исторически сведения[редактиране | edit source]

"Snake Goddess" статуетка от древна минойска цивилизация, 1600 г. пр. н.е.

В хода на времето женските гърди са имали не само задачата да кърмят — веднъж е трябвало да са еротични, друг път не е трябвало, а трети път е трябвало да бъдат разголвани за политически цели.

В европейските праисторически общества са често срещани скулптури на женски фигури с ясно изразени или силно преувеличени гърди, имащи магически сили. Типичен пример за това е т. нар. Вилендорфска Венера, една от многото фигурки от палеолита с голям бюст и ханш. Открити са артефакти, като чаши, скални резби и свещени статуи с гърди от 15 000 г. пр. н.е. до късната античност в цяла Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Много женски божества, символизиращи любовта и плодородието са били свързани с гърдите и майчиното мляко. Женските гърди са видни и през минойската цивилизация под формата на известните "Snake Goddess" статуетки. В Древна Гърция е имало няколко култа, които са се покланяли на "Kourotrophos", кърмеща майка, представлявана от богини, като Гея, Хера и Артемида.[11]

През средата на първото хилядолетие пр. Христа, в Гръцката култура се забелязва постепенна промяна във възприемането на женските гърди. Жените, изобразявани в различните изкуства са били покрити с дрехи от врата надолу, включително и богинята на мъдростта и войната Атина. Изключение прави богинята на любовта Афродита, която е изобразявана по-често напълно гола, макар и в пози, целящи да покажат срамежливост или скромност.

Носи се легенда, че по време на гръцката и римската античност е съществувало войнствено племе, състоящо се от свирепи жени — Амазонки, които използвали мъжете само за създаване на потомство. Според древногръцката митология за да станат по-добри войни и за да могат да стрелят по-добре с лък, те премахвали дясната си гърда.

По време на християнското средновековие еротиката се изтласква на заден план, като кърменето става свещено - Дева Мария кърми Божия син, а с това и цялото християнство. През ранният Ренесанс в картините се извършва радикална социална и културна промяна. За първи път в християнската история Човекът – а не Бог – се провъзгласява за мерило на всички неща и с него и гърдите преминават без остатък в мъжко владение. Пример за това са огромният брой картини от 15-ти до 17-ти век, в които на преден план еднозначно е сексуалният аспект. Но заедно със сексуализирането на гърдите започва и да се отрича тяхната основна хранителна функция. Кърменето по време на Ренесанса и Новото време въобще не се е смятало за еротично. През 18-ти век еротичният идеал е малкият и неупотребяван бюст, а бебетата нямат място на него. За да не пострада бюста, майките са давали децата си на село на дойки. Философите, лекарите и науката започват битка срещу тази мода. Постепенно бюстът се политизира и кърменето на собствените деца става едно от основните искания на Френската революция.

Към жената и нейния бюст започват да се появяват не само еротични и морални изисквания, а също и политически. Индивидуалното ѝ задължение да кърми детето си се слива с колективната отговорност на нацията да предложи на гражданите си "хранителни" грижи. Тези представи намират израз в многобройните представяния на Републиката като жена, изложила на показ голите си гърди.

След 19-ти век изискванията към бюста се увеличават в шеметно темпо, като основно водещ е интересът към печалба. Жените биват масово бомбардирани от всякакви реклами, които искат да им продадат корсети, сутиени, кремове, лосиони, лифтинги, оперативно уголемяване и пр. Жените лесно се оставят да бъдат манипулирани до невъобразима степен от тези произволни представи за красота – пазар за милиарди, продаващ продукти и услуги за намаляване на обема на долната част на тялото, и увеличаване обема на горната. Феминистките и останалите активистки се опитаха да изкарат напред нуждата от освобождение на жената от някакви идеали за красота, но ако се погледнат увеличаващите се намеси на естетичните хирурзи, успехът е доста под въпрос.[12]

Културни аспекти[редактиране | edit source]

В много култури гърдите се считат за символ на женствеността. Те са символ на плодовитост и допринасят за естетическата завършеност на женското тяло. Гърдите са възбуждащи за мъжете, и поради факта, че те са малко или много забранен плод, тоест не всеки може да им се радва отблизо, ги прави още по-апетитни и желани.

Гърдите като табу[редактиране | edit source]

В много западни страни женските гърди са считани за табу, и те би трябвало да бъдат скрити. Излагането им пред обществеността, по плажовете, или по време на кърмене се смята за срамно и неуместно. С други думи, гърдите или поне ареолата със зърното би трябвало да бъдат покрити по всяко време.

Американската порноактриса София Роси зад щанд на "Beate Uhses" по време на еротично изложение в Берлин, Германия.

Въпреки това, много хора често виждат гърди, които са показвани в сексуално-провокативна форма по телевизията, в Интернет или в списания. Женският бюст се подчертава в реклами, внушаващи на децата и младите хора, че гърдите са сексуален обект, и са само красиви, когато са големи и изпъкнали. Ако младите момичета непрекъснато се облъчват с подобна пропаганда без балансирано показване и на природно голи гърди, то не е чудно, защо скоро те започват сериозно да се притесняват за размера и формата на собствените си гърди.

Само за 2006 г. Американското дружество по естетична пластична хирургия отчита 383 336 операции за уголемяване на бюста. През същата година, козметичните операции са с 446 % повече от тези през 1997 г. Регистрирани са и случаи на 14-годишни момичета, които се подлагат на операция за уголемяване на гърдите, само и само да станат копие на някое от момичетата на Плейбой.

Гърдите като мания за мъжете[редактиране | edit source]

Докато почти всички американски жени се притесняват за размера и формата на гърдите си, повечето мъже страдат от мания за женски гърди. Мъжете биват сексуално вдъхновени от различни разголени снимки на жени, на които гърдите са примамливо почти видими, но все още скрити. Табуто на гърдата и провокативните визуални образи от медиите насърчават мъжете да гледат на гърдите като обекти на сексуална възбуда и игра — за тях, гърдите стават почти като неодушевени предмети, които автоматично "изключват" мозъците им веднага щом бъдат видяни.

В действителност мъжете и жените страдат еднакво. Подправеният вид на гърдите превръща мъжа все повече и повече в обект на атаки на сексуални реклами и забавления. Това подтиква мъжете към сексуално задоволяване, а жените да станат по-сексуално примамливи, при което и двете страни стават морално лишени и често стават жертви на престъпни деяния.

Благодарение на порноиндустрията, чрез списания, филми, кабелни телевизии и Интернет се показват на мъжете голи женски гърди, които те иначе поради наложеното табу не могат на живо да видят някъде другаде.

Други култури[редактиране | edit source]

Европейските жени често ходят по плажовете голи до кръста. Също така, в много европейски страни има нудистки плажове, където хората правят слънчеви бани чисто голи, но атмосферата е прилична и не-сексуална, а хората са спокойни. Във Финландия, когато ходят на сауна, мъжете и жените се къпят заедно голи, включително и пред децата. Свиквайки с гледката на голи тела, мъжете възприемат гърдите като нещо нормално, тъй като за тях те не са табу.

Почти всички примитивни племена живеещи в страни с горещ климат, носят много малко дрехи върху себе си и това не е проблем за тях.

Нудисти от цял свят винаги подчертават, че сексуалността и голотата са две различни неща. Голотата не е сексуално стимулиране, ако атмосферата и нагласата не са сексуални. В действителност, непрекъснатото гледане на оголени гърди по плажовете е в състояние да отнеме манията към женските гърди от мъжкото съзнание, както и да унищожи автоматичната връзка "гърди → сексуална стимулация".

В нашата култура има странно вманиачаване по женските гърди. Според много хора подобно влечение е част от човешката природа, но в много култури гърдите изобщо не се възприемат сексуално. Веднъж интервюирах млада антроположка, която работеше с жени от Мали, ходещи голи до кръста и винаги кърмещи своите бебета. Когато тя им казала, че в нашата култура мъжете са силно привлечени от женските гърди, те останали шокирани и избухнали в смях. "Искаш да кажеш, че мъжете се държат като бебета?" - попитали те.

Carolyn Latteier, in Berman & Berman's TV program "All about breasts", aired June 4, 2002[13]

Заболявания[редактиране | edit source]

Отстраняване на тумор на гърдата в областта на ареолата

Възпалителни заболявания[редактиране | edit source]

Възпалителните заболявания могат да бъдат остри или хронични.[14]

Туморни заболявания[редактиране | edit source]

Заболяванията, които плашат най-много жените и то с основание са туморните заболявания. Те биват доброкачествени и злокачествени.

  • Доброкачествените тумори най-често са фиброаденом и интрадуктален папилом. По-рядко се срещат фибром, аденом, липом, филоиден тумор и др.
    • Фиброаденом - хормоночувствителннна туморна формация, която може бързо да нараства по време на бременност.
    • Интрадуктален папилом - доброкачествен тумор, произхождащ от епитела на каналите на млечната жлеза.
  • Злокачествените тумори са най-често от епителен произход, какъвто е случаят с карцинома и много рядко от мезенхимен произход. Статистиката е зловеща - от всеки 10 жени в САЩ 3 се разболяват от рак, а една от тези три умира. За България за съжаление нещата са по-зле. Причината — ниска здравна култура на жените, тромавата болнична помощ, която единствено може да окаже ефективна помощ и в която здравната реформа буксува от повече от 10 години.

Фиброкистична болест[редактиране | edit source]

Фиброкистичната болест на гърдата представлява съвкупност от хормонално-индуцирани пролиферативни процеси водещи до структурно преустройство на гърдата - мастопатия. Според потенциалния риск от последващо развитие на карцином имаме следните две групи заболявания:

Профилактика[редактиране | edit source]

Препоръчва се всяка жена сама да опипва гърдите си веднъж месечно няколко дни след края на менструацията и да се обърне към лекаря си при поява на бучка. Ежегодни мамограми се препоръчват на жени над 40 години.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Introduction to the Human Body, fifth ed. John Wiley & Sons, Inc.: New York, 2001. 560.
  2. Млечна жлеза (Glandula mammaе) medpedia.framar.bg ,Анатомия
  3. http://biomed.papers.upol.cz/pdfs/bio/2009/02/12 D. Kachlik, I. Bozdechova, P. Cech, V. Musil, V. Baca, Table 3. The clinical terms incorporated in TA and its extensions - Cooper’s ligament, Biomed Pap Med Fac Univ Palacky Olomouc Czech Repub. 2009, 153(2):157162.
  4. а б Ramsay DT, Kent JC, Hartmann RA, Hartmann PE. Anatomy of the lactating human breast redefined with ultrasound imaging. // J. Anat. 206 (6). June 2005. DOI:10.1111/j.1469-7580.2005.00417.x. с. 525–34.
  5. Female Sexual Function/Dysfunction
  6. Проф. д-р Николай Лазаров „Топографска анатомия на гърдите“
  7. Лимфен оток Ембриология, анатомия и физиология на млечната жлеза
  8. Пуерария мирифика Развитие на гърдите
  9. Breast Self Exam Menopause defeated - How to make Menopause to the best period of your life
  10. Физиология на лактацията epediatrics.eu
  11. Yalom (1998) pp. 9–16; see Eva Keuls (1993), Reign of the Phallus: Sexual Politics in Ancient Athens for a detailed study of male-dominant rule in ancient Greece.
  12. Kulturgeschichte eines Körperteils AFS-Stillen, Charlotte von Khreninger, aus: Stillzeit. Die Fachzeitschrift der AFS. 3/2004, S. 5-7
  13. The story of breast taboo Other cultures
  14. Доброкачествени заболявания на млечната жлеза doctorbg.com, Заболявания, Хирургия