Палеолитна Венера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Палеолитна Венера е условен термин, обозначаващ праисторическа малка пластика на жена, създадена през късния палеолит. Повечето палеолитни венери имат пищни форми. Статуетките от този тип са откривани най-често в Европа, но се срещат чак до Иркутска област в Русия, тоест разпространени са в по-голямата част на Евразия, от Пиренеите до езерото Байкал. Значителна част от тях са създадени през периода на Граветианската култура, но ранните екземпляри са създадени през Оринякската култура (например Венерата от Холе Фелс, открита през 2008 г. и датирана по радиовъглеродния метод отпреди около 35 хил. години), а късни от Магдаленската култура, например Венерата от Монруз, датирана отпреди 11 хил. години.

Статуетките са правени от мека скала (стеатит, калцит, варовик и др.), кости или бивни или изпечена глина. Глинените са едни от най-старите познати образци на керамично изкуство. Познатите палеолитни Венери се срещат във всякакви размери, но най-вече с височина от 4 до 25 см.

Има много интерпретации за значението на палеолитните Венери, което все още не е точно установено, но поради пищните им форми се счита, че те са имали култово предназначение и са символизирали плодородие, късмет или някаква богиня, най-вероятно Богинята-майка.

Най-известни екземпляри[редактиране | edit source]

име приблизителна възраст (хил. години) място на откриване материал
Венера от Холе Фелс 35–40 Швабски Алпи, Германия кост на мамут
Венера от Галгенберг 30 Долна Австрия серпентин
Венера от Долни Вестонице 27–31 Моравия, Чехия керамика
Венера от Леспюж 24–26 Пиренеи, Франция кост
Вилендорфска Венера 24–26 Долна Австрия варовик
Венера от Малта 23 Иркутска област, Русия кост
Венера от Моравани 23 Захорие, Словакия кост на мамут
Брасемпюйска Венера 22 Аквитания, Франция кост
Венера от Лосел 20 Дордон, Франция релеф върху варовик
Венера от Монруз 11 Швейцария гагал
Венера от Храдок 4 Нитрански Храдок, Словакия