Портал:Праистория
|
редактиране
Портал Праистория.jpg) Праистория (етимологията на думата идва от латинското præ – преди и гръцкото ιστορία – история), първобитно общество (доисторическо общество), предистория е термин, използван да опише периода преди появата на писмеността, влязъл в употреба през XIX век. Датира от създаването на Вселената (преди около 14 млрд. г.), но понятието най-често се използва, за да опише периода, когато вече има живот на Земята, а още по-определено от появата на пещерния (праисторически) човек или древния човек до появата на писмеността. С появата на писмеността започва историческият период от развитието на човечеството. Обикновено се доуточнява долната граница на доисторическия период, например, доисторическата маймуна от миоцена (преди 23 – 5,5 млн.г.) или Homo sapiens от средния палеолит (преди 300 – 30 хил. г.). Информация за този период дават археологията, етнологията, палеонтологията, биологията, геологията, антропологията, палеоантропологията, археоастрономията и палинологията. Писмеността се появява в различно време при отделните народи, затова и терминът доисторически или не се използва в описанието на много култури или границите им не съвпадат с тези на човечеството като цяло. В частност се употребява терминът протоистория за определяне на крайния стадий на доисторическата епоха за дадена култура, когато самата култура още не е създала своя писменост, но вече е упомената в писмените паметници на други народи. Всички термини свързани с периодизацията на праисторията, например неандерталец или желязна епоха са ретроспективни и в значителна степен условни, а тяхното точно определяне е предмет на обсъждане. В марксистката литература се среща понятието първобитно-общинен строй, с което се обозначава първата обществено-икономическа формация, в която всички членове на обществото имат еднакво отношение към средствата за производство и равен достъп до обществените блага. За разлика от следващите обществено-икономически формации, през първобитно-общинния строй отсъства частна собственост. редактиране
Каменна епохаКаменната епоха е най-старият културно-исторически период в развитието на човечеството, когато основните оръдия на труда и оръжията са изработвани от камък, макар по същото време да са употребявани и дърво, рога и кости. В края на каменната ера възниква и се разпространява използването на глинени съдове. Каменните оръдия се изработват от различни видове камък според своето предназначение. Така например кремък и плочник са използвани за изработването на режещи инструменти, а базалт и пясъчник за работни инструменти, например хромели, примитивни малки ръчни воденични камъни. Към края на каменната ера са одомашнени някои диви животни и започва експлоатацията на медна руда за изработване и използване на метални сечива и оръжия. В различните райони по света каменната ера протича по различно време и по различен начин. Въпреки това поради сходните елементи от битовата култура е възможна определена класификация. През 1836 г. датският археолог Кристиян Томсен създава своята трипериодна система – каменна, бронзова и желязна епоха). През 1856 г. английският учен Джон Лубок разделя каменната ера на две епохи – старокаменна (палеолит) и новокаменна (неолит), а по-късно на три – старокаменна (палеолит), среднокаменна (мезолит) и новокаменна (неолит). През палеолита оръдията на труда и оръжията, изработвани от човека, са по-груби и примитивни, но с течение на времето хората ги усъвършенстват и през неолита те са доста по-сложни, по-тясно специализирани и по-качествени. В края на 1860-те френският археолог Габриел дьо Мортийе разработва по-подробна периодизация, като я разделя на шест различни култури. редактиране
Метална епохаредактиране
Категорииредактиране
За създаванеТова е списък на статии, свързани с праисторията, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите статии в разделите на други езици в Уикипедия. редактиране
Свързани портали |
