История
| ЧОВЕШКА ПРАИСТОРИЯ И ИСТОРИЯ |
|---|
|
|
|
|
| вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха |
| ↓Бъдеще |
|
Тези, които не си спомнят миналото, са обречени да го повторят. |
| - Джордж Сантаяна |
.jpeg)
История (от гръцки: ιστορία — „проучване, познание, придобито чрез изследване“[1] ) е хуманитарна наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни. Резултатът от историческото изследване обикновено е систематичен наратив (разказ), излагащ и анализиращ поредицата от събития, като в някои случаи се опитва да търси и обективните причинно-следствени връзки, които ги определят.[2][3] Съвременната дисциплина история е посветена основно на институционалната продукция на дискурсите за миналото.[източник?]
Хората, професионално занимаващи се с изучаването, изследването и записването на история се наричат историци. Историците използват разнообразни източници, наричани още извори, включително писмени и печатни сведения, интервюта (устна история) и археология. В определен контекст понятието „история“ може да обозначава и времето след появата на писмеността в противовес на събитията, случили се преди това, които са известни като праистория (т.е. предистория).
В по-широк смисъл понятието може да се използва и за теми, които не са предмет на историята в тесен смисъл, а са изучавани от природните науки като геоложка история, история на Вселената, еволюционна история и други. Към историята не се отнасят и историческите традиции на дадена култура, които не са подкрепени с проверими източници като например историческите легенди и митове.[4][5]
Съдържание |
[редактиране] Етимология
Древногръцкото ἱστορία (istoria) означава "изследване" или "знание от изследване", от ἵστωρ (hístōr) "познавач" (от прото-индоевропейското съществително *wid-tor: "някой, който знае"). [6] В този смисъл е използвано например от Аристотел в неговата Περὶ Τὰ Ζῷα Ἱστορίαι (Perì Tà Zôa Ηistoríai "Изследване за животните").
Все още в този гръцки смисъл Франсис Бейкън използва термина през късния XVI век, когато пише своята "Естествена история". За него историята е имала значение на "знание за обектите, определени от време и пространство", такъв тип знание, който е осигурен от паметта (докато науката е била резултат от мисленето, а поезията - от фантазията).
Чак през 1531 година думата „историк“ придобива смисъл на „изследовател на историята“.[източник?] В Европейските езици днес история има едновременно значението на последователност от събития, както и тяхното описване, като второто често бива означавано с историография.
[редактиране] Историография
Основна статия: Историографията като термин има няколко основни значения. Тя може да се отнася до развитието на историята като наука: разказ за развитието на методологията и практиките (например преминаването от кратък биографичен очерк към продължителен тематичен анализ). Освен това историографията може да се отнася за създадените творби: специфичен исторически труд (например „средновековна историография през 60-те години на XX в.“ означава творбите върху средновековна история, написани през този период). Като трето значение може да се означи смисълът на историята - философия на историята (все по-често се използва теория на историята). Като мета-описания на минали събития, третото значение често се позовава или използва предните две, като анализът обикновено се фокусира върху разказите, интерпретациите, мирогледа, употребата на доказателства или методите на представяне на други историци. Историците също спорят дали историята може да се изучава като единичен свързан разказ или като множество отделни и отчасти независими истории.
[редактиране] Философия на историята
Философия на историята е дял от философията, който се занимава с възможната значимост на човешката история. Допълнително тя е свързана и с дискусията относно телеологичния завършек на нейното развитие; това ще рече, че размишлява над това дали има цел, директен принцип или завършеност в процесите на човешката история. Философия на историята не бива да се бърка с историографията, която изучава историята като академична дисциплина и поради това се отнася до нейната методология и практика, както и развитието на историята като дисциплина през годините. Философия на историята не бива да се смесва и с история на философията, която е наука за историческото развитието на философските идеи.
Историците водят дебати по въпроса дали историята е наука или своеобразно изкуство. Наскорошни доводи за превръщането на историята в наука са повдигнати от Пьотр Турчин в неговата статия „Възходът на клиодинамиката“.
[редактиране] Области на изучаване
[редактиране] Периодизация
Историята често се фокусира върху събития и процеси, случили се през определени части време. Историците именуват тези части (дялове) време, за да се получи „организираност на идеите и класификационни обобщения“, които улесняват и подпомагат изучаването на историята. Имената на периодите могат да се различават на различните географските места; често се различават и датите за начало и край на периодите. Вековете и десетилетията са най-често употребяваните единици време. Повечето периоди се конструират ретроспективно и по този начин изразяват стойностни преценки за миналото. Начинът, по който периодите се отделят, и имената, който им се дават, могат да повлияят на общото възприемане на даден период или неговото изучаване.
- Праистория или още предистория, доистория, първобитно общество
- История на Древния свят
- Средновековна история
- Нова и най-нова съвременна история
[редактиране] Географски места
Определените географски места могат да бъдат основата за исторически изследвания, например континенти, държави или градове. Да се разбере причината за дадени исторически събития, е фундаментална цел на историята. За да се извърши това, историците често се обръщат към географията. Климатични промени, снабдеността с вода и релефът на дадено място имат голямо влияние върху живота на тамошното население. Например за да се разбере защо древните египтяни развиват тъй успешна цивилизация, е задължително изучаването на географията на Египет. Египетската цивилизация се развива на бреговете на река Нил, които биват ежегодно наводнявани, при което се отлага почвен слой. Богатата почва е причината фермерите да успяват да отглеждат достатъчно храна, че да изхранват населението в градовете. Това от своя страна значи, че не всички хора са били задължени да обработват земята, което оставя възможност на другите да се занимават с друга дейност, спомагаща развитието на цивилизацията.
[редактиране] История на света
Световната история представлява изучаването на големите цивилизации за последните приблизително 30 века. Това води до спорни интерпретации, направени от Оскар Шпенглер, Арнолд Тойнби и др. Световната история е изключително важен учебен предмет. Тя навлиза все по-силно в университетите на САЩ, където историята се е концентрирала върху Западните цивилизации и Съединените щати. Световната история добавя голямо количество нов материал за Азия, Африка и Южна Америка.
[редактиране] Регионална история
[редактиране] Дипломатическа история
[редактиране] Военна история
Военната история изучава конфликтите в човешките общества, като обикновено се концентрира върху войни и военни действия, включително битки, военни стратегии и оръжия. Военните историци се занимават със събитията от военната история.
[редактиране] Социална история
Социалната история изучава как обществата са се адаптирали и променяли в исторически план. Социалната история е дял от историята, която мнозина смятат за социална наука, опитваща се да погледне на историческите доказателства от гледната точка на социалните тенденции. Тази гледна точка може да съдържа икономическа история, правна история и анализ на други аспекти от цивилизованото общество, които обозначават еволюцията на социалните норми, поведението и други.
[редактиране] Полова история
[редактиране] Други типове история
[редактиране] Източници
- ↑ ((en)) Joseph, Brian и др. The Handbook of Historical Linguistics. Blackwell Publishing, 2004. ISBN 978-1405127479. с. 163.
- ↑ ((en)) Evans, Richard J. The Two Faces of E.H. Carr. // History in Focus, Issue 2: What is History?. University of London, 2001. Посетен на 10 ноември 2008.
- ↑ ((en)) Munslow, Alun. What History Is. // History in Focus, Issue 2: What is History?. University of London, 2001. Посетен на 10 ноември 2008.
- ↑ ((en)) Seixas, Peter. Schweigen! die Kinder!. // Knowing Teaching and Learning History, National and International Perspectives. New York & London, New York University Press, 2000. ISBN 0-8147-8141-1. с. 24.
- ↑ ((en)) Lowenthal, David. Dilemmas and Delights of Learning History. // Knowing Teaching and Learning History, National and International Perspectives. New York & London, New York University Press, 2000. ISBN 0-8147-8141-1. с. 63.
- ↑ ((en)) history. Online Etymology Dictionary Etymonline.com. Retrieved 2010-05-16.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „History“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
[редактиране] Вижте още
- История на България
- Марксическа историография
- Българска марксическа историография
- Стогодишна война
- Тридесетгодишна война
[редактиране] Външни препратки
- Що е история?, Едуард Халет Кар, лекции, София 2007
|
||||||||
