Марксизъм
Марксизмът е икономически и обществено-политически възглед за света и метод за обществено-икономическо изследване, който се основава на материалистичната интерпретация на историята, на диалектически възгледи за обществените промени и на критичния анализ на развитието на капитализма. Той включва също марксистката икономическа теория, марксистката социология и идеите за революционни промени в обществото, които оказват силно влияние върху социалистическите политически движения по света. Основа на марксизма е творчеството на германските философи Карл Маркс (1818-1883) и Фридрих Енгелс (1820-1895).
Марксистката теория за обществото приема за изходна точка стопанските дейности, необходими на човешкото общество, за да задоволява своите материални нужди. Формата на икономическа организация („начин на производство“) се смята за основа, от която произтичат или поне са силно повлияни повечето други обществени явления - социални отношения, политическа и правна система, морал и идеология. Така според марксистите обществения живот се състои от „база и надстройка“ - съответно, икономическата система и производните обществени явления. Те смятат, че еволюцията на техниката и организацията („производителни сили“) правят заварените форми на обществена организация неефективни и те се превръщат в пречка за по-нататъшния напредък.
С такива несъответствия между базата и надстройката марксистите обясняват обществените противоречия, които наричат „класова борба“. В марксисткия възглед за капиталистическия начин на производство класовата борба е конфликт между малцинство, притежаващо т.нар. „средства за производство“ и наричано „буржоазия“, и голямото мнозинство от населението, което произвежда стоки и услуги и е наричано „пролетариат“. Според тази теория неизбежен резултат от тази борба би бил пролетарска революция.
В марксистката концепция за историята на човечеството с развитието на производителните сили капитализмът трябва да бъде замемен от нов начин на производтво, наричан социализъм, при който частната собственост върху средствата за производство ще бъде заменена с някаква форма на публична собственост. Хипотетичната система на социализма би трябвало да измести капитализма, когато натрупването на капитал стане невъзможно, заради намаляващите печалби и нарастващата производителност. При достигането на тези нива на свръхпроизводство, производството няма да се мотивира от натрупването на капитал, а от нуждите на потреблението. Краен етап в марксистката представа за историята е комунизмът - безкласова и бездържавна система, основана на обща собственост и свободен достъп до свръхизобилните ресурси.
Марксистката теория оказва силно влияние върху социалистическото политическо движение, най-вече върху неговото комунистическо разклонение, което си поставя за цел практическо изграждане на предвижданите в марксизма следкапиталистически общества. С тази цел комунистическите партии, взели властта в няколко десетки държави по света, изграждат силно централизирани тоталитарни режими. Опитите им не постигат успех и повечето от тези държави или напълно се отказват от комунизма, или са принудени да приемат частично възстановяване на частната собственост върху средствата за производство.
Марксистките възгледи за историята и обществото оказват значително влияние върху развитието на хуманитаристиката. Изцяло или частично възприемат марксизма учени от широк кръг дисциплини, като археология, антропология,[1][2] медийни изследвания,[3] политология, театрознание, история, социология, история на изкуството, изкуствознание, педагогика, икономика, география, литературна критика, естетика, психология, философия.[4]
Съдържание |
[редактиране] История и течения
[редактиране] Исторически материализъм
Основна статия: Исторически материализъм е марксистката теория теория за развитието на обществото. Нейното начало е поставено от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, като по-късно е модифицирана от Владимир Ленин с оглед на практическото приложение на марксистките теории за социализма в относително изостанала държава като Русия. Основните принципи на теорията са:
- Фундаменталната основа на всяко общество се явява материалното производство, което определя общественото съзнание, т.е. битието определя съзнанието, а не обратното.
- Историческият процес представлява последователна и закономерна смяна на обществено-икономически формации, обусловена от ръста и усъвършенстването на производителните сили.
Историческият материализъм разгледжда обществото като система, обусловена от нивото на развитие на т.нар. „производителни сили“. Социалната структура на обществото се състои от „база“ и „надстройка“:
- База е материалното производство, съчетаващо производителни сили и производствени отношения. Почти във всяка обществена формация се оформят две антаганостични класи - трудещите се производители и собствениците на средствата за производство, които се намират в постоянен конфликт - класова борба.
- Надстройка е съвкупността от политически, правни и религиозни институции, а също така всички нравствени, естетични и философски идеи, произтичащи от тях.
Въз основа на тези принципи марксистите разделят историческото развитие на няколко фази („обществено-икономически строеве“), характеризиращи се със специфично ниво на развитие на производителните сили и съответната специфицна надстройка:
- първобитнообщинен строй (наричан още и „първобитен комунизъм“), например кооперативните племенни общества
- робовладелски строй - формиране на градове-държави и поява на аристокрация
- феодален строй - аристокрацията е управляваща класа, търговците еволюират в капиталисти
- капиталистически строй - капиталистите са управляваща класа, която създава и наема пролетариата
- социалистически строй - работниците развиват класово съзнание и чрез пролетарска революция заменят капиталистическата диктатура на буржоазията с диктатура на пролетариата, чрез която социализират средствата за производство
- комунистически строй - безкласово и бездържавно общество
В своята ретроспективна част марксистката историческа периодизация до голяма степен се базира на западноевропейската история и често е трудноприложима към други цивилизации. С разпространението на марксизма се налага първоначалният модел да бъде модифициран, например чрез въвеждането на възможност за прескачане на цели фази от историческото развитие.
[редактиране] Икономическа теория
Марксистката икономика е хетеродоксална теория, базирана на работите на Карл Маркс, която се опитва да обясни функционирането на икономиката чрез т.нар. трудова теория за стойността. Според нея стойността на дадена стока е необходимото за обществото работно време, инвестирано в нея. Марксистите смятат, че капиталистите на заплащат на работниците пълната стойност на произвежданите от тях стоки, а само част от нея, присвоявайки си разликата („принадена стойност“). По този начин те отричат приноса на капиталовите разходи към себестойността на стоките.
Някои поддръжници на марксистката икономическа теория, особено в академичните среди, я разграничават от политическите и социологически страни на марксизма, твърдейки, че подходът на Маркс към разбирането на икономиката е интелектуално независим от неговата защита на революционния социализъм и неговата вяра в пролетарската революция.[5]
[редактиране] Политически движения
[редактиране] Бележки
- ↑ ((en)) O'Laughlin, Bridget. Marxist Approaches in Anthropology. // Annual Review of Anthropology 4. 1975. DOI:10.1146/annurev.an.04.100175.002013. с. 341-370.
- ↑ ((en)) Roseberry, William. Marx and Anthropology. // Annual Review of Anthropology 26. 1997. DOI:10.1146/annurev.anthro.26.1.25. с. 25-46.
- ↑ ((en)) Becker, S. L. Marxist Approaches to Media Studies: The British Experience. // Critical Studies in Mass Communication 1 (1). 1984. с. 66-80.
- ↑ ((en)) Alvarado, Manuel и др. Learning the Media: Introduction to Media Teaching. Palgrave Macmillan, 1987.
- ↑ ((en)) Munro, John H. Some Basic Principles of Marxian Economics (PDF). // economics.utoronto.ca. University of Toronto, Department of Economics, 2008. Посетен на 11 август 2011.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
