Дьорд Лукач

Дьорд Лукач
György Lukács
	Дьорд Лукач György Lukács
унгарски философ
Роден	Дьорд Бернхард Лукач фон Шегедин 13 април 1885 г. Будапеща, Австро-Унгария
Починал	4 юни 1971 г. (86 г.) Будапеща, Унгарска народна република
Погребан	Керепеши, Будапеща, Унгария
Учил в	Хумболтов университет на Берлин; Будапещенски университет
Философия
Регион	Западна философия
Школа	Неокантианство (в началото); Западен марксизъм (в края)
Интереси	Социална теория, Политическа философия, Политика, Литературна теория, Естетика
Идеи	Класово съзнание, реификация, жанра на трагедията като етическа категория
Повлиян	Имануел Кант, Хегел, Маркс, Фридрих Енгелс, Макс Вебер, Георг Зимел, Вилхелм Дилтай, Емил Ласк, Владимир Ленин, Роза Люксембург, Жорж Сорел, Сьорен Киркегор
Повлиял	Франкфуртска школа, Школа „Праксис“, Будапещенска школа, Валтер Бенямин, Люсиен Голдман, Имре Лакатош, Карл Полани, Ги Дебор, Том Рокмор, Мойше Постон, Ричард Улф, Костанцо Преве, Лешек Колаковски, Карел Косик, Фредерик Джеймисън
	Дьорд Лукач в Общомедия

Дьорд Бернхард Лукач фон Шегедин (на унгарски: Georg Bernhard Lukács von Szegedin (или Георг Лукач) 13 април 1885 – 4 юни 1971) е унгарски марксистки философ, естетик, литературен историк и критик. Той е един от основателите на Западния марксизъм, интерпретативна традиция, която се отклонява от ортодоксалния марксистки идеологически възглед на СССР. Лукач развива теорията за реификацията и допринася за марксистката теория с развитието на теория на Карл Маркс за класовото съзнание. Той е един от философите на ленинизма и развива идеологически и организирано прагматичните революционни практики на Ленин във формалната философия на авангардната партийна революция.

Като литературен критик Лукач е особено влиятелен, защото развива теоретически реализма и романа като литературен жанр. През 1919 г. той е назначен за министър на културата на Унгария в краткотрайно управлявалото правителство на Унгарската съветска република (март-август 1919).^[2]

Лукач е описван като виден марксистки интелектуалец от сталинистката ера. Оценката на наследството му е трудна, защото Лукач е описван като подкрепящ сталинизма като въплъщение на марксисткото мислене и в същото време е радетел за завръщане към предсталинисткия марксизъм.^[3]

В спомен за срещата си с него Джордж Стайнър си спомня: „Това беше през 1957, една лоша година, и в Будапеща навсякъде се виждаха следите от куршумите. Години преди това Лукач бе писал: „Човекът на изкуството е отговорен до края на света за това, което е писал.“ Казах му, че това не може да го вярва наистина, а той ми отговори: „У Моцарт няма и една четвъртинка нота, която би могла да се използва за нечовешки или реакционни цели.“ Това беше повратният момент за мен.“^[4]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

На български език

Литературни портрети, Изд. Народна култура, 1988
Хаос и форми, Изд. Наука и изкуство, 1989

На английски език

History and Class Consciousness (1972). ISBN 0-262-62020-0.
The Theory of the Novel (1974). ISBN 0-262-62027-8.
Lenin: A Study in the Unity of His Thought (1998). ISBN 1-85984-174-0.
A Defense of History and Class Consciousness (2000). ISBN 1-85984-747-1.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ European writers, Volume 1, Scribner, 1983, p. 1258.
↑ Benét’s Reader's Encyclopedia, Third Edition (1987) p. 588.
↑ Leszek Kołakowski ([1981], 2008), Main Currents of Marxism, Vol. 3: The Breakdown, W. W. Norton & Company, Ch VII: György Lukács: Reason in the Service of Dogma, W.W. Norton & Co
↑ Музика и политика^{[неработеща препратка]}, в-к Култура.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] European writers, Volume 1, Scribner, 1983, p. 1258.

[2] Benét’s Reader's Encyclopedia, Third Edition (1987) p. 588.

[3] Leszek Kołakowski ([1981], 2008), Main Currents of Marxism, Vol. 3: The Breakdown, W. W. Norton & Company, Ch VII: György Lukács: Reason in the Service of Dogma, W.W. Norton & Co

[4] Музика и политика^{[неработеща препратка]}, в-к Култура.

[1]

[2]

[3]

[4]