Валтер Бенямин

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Валтер Бенямин
немски философ, литературовед, есеист
Валтер Бенямин 
Роден: 15 юли 1892
Берлин, Германия
Починал: 27 септември 1940
Порт Боу, Испания

Валтер Бендикс Шьонфлис Бенямин (на немски: Walter Bendix Schönflies Benjamin) (1892-1940) е немски философ, литературовед, критик, есеист и преводач от еврейски произход.

Съдържание

[редактиране] Житейски път

От 1912 до 1919 Бенямин следва философия, германистика и история на изкуството в Берлин, Мюнхен и Берн. Докторската му работа е на тема "Понятието за художествена критика у немския романтизъм" (1919). През 1925 университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд "Произход на немския трауершпил", в който от философска гледна точка се разглежда дотогава малко изследваната литература на XVII век. Бенямин изкарва прехраната си като рецензент, а също превежда на немски романа на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“. Предприема пътувания в Испания, Норвегия и често пребивава в Париж.

През 1926-1927 г. Бенямин посещава Москва и задълбочено изучава марксизма. През 1933 г. емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 г. В Германия трудовете му са забранени. Сътрудничи на емигриралия от Франкфурт "Институт за социални изследвания". Пътува на три пъти до Дания, за да се срещне с Бертолт Брехт. Приятели успяват да му издействат емигрантска виза за САЩ, но на испанската граница ученият е арестуван и пред заплахата да бъде предаден на Гестапо се самоубива със свръхдоза морфин.

[редактиране] Трудове

Сред най-известните произведения на Бенямин са: "Гьотевият роман 'Родства по избор'" (1922), "Произход на немския трауершпил" (1928), „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936) и "Върху понятието за история" (1939).

Разпръснатите ръкописи на Валтер Бенямин са събрани и многократно издавани едва след края на Втората световна война.

[редактиране] Библиография

  • Begriff der Kunstkritik in der deutschen Romantik, 1920
  • Charles Baudelaire, Tableaux Parisiens, (Deutsche Übertragung mit einem Vorwort über die Aufgabe des Übersetzers), 1923
  • Einbahnstraße, 1928
  • Ursprung des deutschen Trauerspiels, 1928
  • Deutsche Menschen. Eine Folge von Briefen, 1936
Посмъртни публикации
  • Schriften, 2 Bände, 1955
  • Illuminations. Walter Benjamin: Essays and Reflections, New York 1969
  • Gesammelte Schriften, 1972–1999
  • Écrits français, Paris 1991
  • Briefe, 2 Bände, 1955
  • Gesammelte Briefe, 1995-2000

[редактиране] Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти