Валтер Бенямин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Валтер Бенямин
Walter Benjamin vers 1928.jpg
Валтер Бенямин през 1928 г.
Роден 15 юли 1892
Берлин, Германия
Починал 26 септември 1940
(на 48 години)
Портбоу, Испания
Валтер Бенямин в Общомедия

Валтер Бендикс Шьонфлис Бенямин (на немски: Walter Bendix Schönflies Benjamin) (1892-1940) е немски философ, литературовед, критик, есеист и преводач от еврейски произход.

Житейски път[редактиране | edit source]

Валтер Бенямин израства в Берлин като дете от заможно семейство[1]. От 1912 до 1919 следва философия, германистика и история на изкуството в Берлин, Мюнхен и Берн. Докторската му работа е на тема "Понятието за художествена критика у немския романтизъм" (1919). През 1925 университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд "Произход на немския трауершпил", в който от философска гледна точка се разглежда дотогава малко изследваната литература на XVII век.

Конференция за Валтер Бенямин, Париж 2008 г.

Бенямин изкарва прехраната си като рецензент, а също превежда на немски романа на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“. Предприема пътувания в Испания, Норвегия и често пребивава в Париж.

През 1926-1927 г. Бенямин посещава Москва и задълбочено изучава марксизма. През 1933 г. емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 г. В Германия трудовете му са забранени. Сътрудничи на емигриралия от Франкфурт "Институт за социални изследвания". Пътува на три пъти до Дания, за да се срещне с Бертолт Брехт.

Приятели успяват да му издействат емигрантска виза за САЩ, но на испанската граница в Портбоу ученият е арестуван и пред заплахата да бъде предаден на Гестапо се самоубива със свръхдоза морфин.[2]

Трудове[редактиране | edit source]

Гробът на Валтер Бенямин в Портбоу[3]

Сред най-известните произведения на Бенямин са: "Гьотевият роман 'Родства по избор'" (1922), "Произход на немския трауершпил" (1928), „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936) и "Върху понятието за история" (1939).

В последното десетилетие на своя живот, успоредно с другите си занимания, Бенямин работи над т.н. "Пасажен-верк" (Passagen-Werk; англ. Arcades project), фрагментиран текст от цитати и собствени мнения, свързани с покритите търговските галерии ('пасажи'), станали популярни в Париж през 19 век. Посмъртното издание на събрания от него материал излиза едва в 1982 г.[4]

Разпръснатите ръкописи на Валтер Бенямин са събрани и многократно издавани едва след края на Втората световна война. Пълните събрани съчинения на Бенямин са достъпни в Интернет Архив[5].

От текстове на Бенямин в превод на български език са издадени два сборника: "Художествена мисъл и културно самосъзнание" (1989)[6]. и "Озарения" (2000)[7].

Библиография[редактиране | edit source]

  • Begriff der Kunstkritik in der deutschen Romantik, 1920
  • Charles Baudelaire, Tableaux Parisiens, (Deutsche Übertragung mit einem Vorwort über die Aufgabe des Übersetzers), 1923
В памет на Валтер Бенямин, Портбоу
  • Einbahnstraße, 1928
  • Ursprung des deutschen Trauerspiels, 1928
  • Deutsche Menschen. Eine Folge von Briefen, 1936
Посмъртни публикации
  • Schriften, 2 Bände, 1955
  • Illuminations. Walter Benjamin: Essays and Reflections, New York 1969
  • Gesammelte Schriften, 1972–1999
  • Écrits français, Paris 1991
  • Briefe, 2 Bände, 1955
  • Gesammelte Briefe, 1995-2000

Бележки[редактиране | edit source]

  1. За детството си спомня в автобиографични текстове като "Берлинско детство"; за подробности от живота и творчеството му вж. Лила М., Кореспонденцията на В. Бенямин, сп. Литературата, (ISSN 1310-6988), кн. 18 (1998) с.64-9
  2. Близо петдесет години след смъртта му се появяват журналистически спекулации, хвърлящи съмнение върху подробности около неговата смърт. Вж. Yates J., The briefcase of Benjamin, Rhizomes, 2010, Issue 20
  3. За подробности вж. Michael Taussig Walter Benjamin's Grave, U. of Chicago press, 2006, excerpt
  4. Gesammelte Schriften. Bd.V (1-2), hrsg. von R. Tiedemann und H. Schweppenhauser. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1991 (English: Walter Benjamin. The Arcades Project, Ed. Rolf Tiedemann. Trans. Howard Eiland and Kevin McLaughlin, (New York: Belknap Press, 2002), 1088 pages.)
  5. За подробности виж [1]
  6. Художествена мисъл и културно самосъзнание, София: Наука и изкуство, 1989, (582 с.) включва: "Гьотевият роман 'Родства по избор'", "Произход на немския трауершпил", „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, "Шарл Бодлер лирик в епохата на високоразвития каптализъм", "Централен парк","Върху понятието за история"
  7. Озарения, София:Критика и Хуманизъм, 2000, (392с.), ISBN: 9545870575

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]