Валтер Бенямин
| Валтер Бенямин | |
 Валтер Бенямин през 1928 г. |
|
| Роден | 15 юли 1892 Берлин, Германия |
|---|---|
| Починал | 26 септември 1940 (на 48 години) Портбоу, Испания |
Валтер Бендикс Шьонфлис Бенямин (на немски: Walter Bendix Schönflies Benjamin) (1892-1940) е немски философ, литературовед, критик, есеист и преводач от еврейски произход.
Съдържание |
Житейски път [редактиране]
Валтер Бенямин израства в Берлин като дете от заможно семейство[1]. От 1912 до 1919 следва философия, германистика и история на изкуството в Берлин, Мюнхен и Берн. Докторската му работа е на тема "Понятието за художествена критика у немския романтизъм" (1919). През 1925 университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд "Произход на немския трауершпил", в който от философска гледна точка се разглежда дотогава малко изследваната литература на XVII век.
Бенямин изкарва прехраната си като рецензент, а също превежда на немски романа на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“. Предприема пътувания в Испания, Норвегия и често пребивава в Париж.
През 1926-1927 г. Бенямин посещава Москва и задълбочено изучава марксизма. През 1933 г. емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 г. В Германия трудовете му са забранени. Сътрудничи на емигриралия от Франкфурт "Институт за социални изследвания". Пътува на три пъти до Дания, за да се срещне с Бертолт Брехт.
Приятели успяват да му издействат емигрантска виза за САЩ, но на испанската граница в Портбоу ученият е арестуван и пред заплахата да бъде предаден на Гестапо се самоубива със свръхдоза морфин. Близо петдесет години след смъртта му се появяват журналистически спекулации, хвърлящи съмнение върху подробности около неговата смърт.[2]
Трудове [редактиране]
Сред най-известните произведения на Бенямин са: "Гьотевият роман 'Родства по избор'" (1922), "Произход на немския трауершпил" (1928), „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936) и "Върху понятието за история" (1939).
Разпръснатите ръкописи на Валтер Бенямин са събрани и многократно издавани едва след края на Втората световна война. В последното десетилетие на своя живот, успоредно с другите си занимания, Бенямин работи над т.н. "Пасажен-верк" (Passagen-Werk; англ. Arcades project), фрагментиран текст от цитати и собствени мнения, свързани с покритите търговските галерии ('пасажи'), станали популярни в Париж през 19в. Посмъртното издание на събрания от него материал излиза едва в 1982 г.[4]
От текстове на бенямин в превод на български език са издадени два сборника: "Художествена мисъл и културно самосъзнание" (1989)[5]. и "Озарения" (2000)[6].
Библиография [редактиране]
- Begriff der Kunstkritik in der deutschen Romantik, 1920
- Charles Baudelaire, Tableaux Parisiens, (Deutsche Übertragung mit einem Vorwort über die Aufgabe des Übersetzers), 1923
- Einbahnstraße, 1928
- Ursprung des deutschen Trauerspiels, 1928
- Deutsche Menschen. Eine Folge von Briefen, 1936
- Посмъртни публикации
- Schriften, 2 Bände, 1955
- Illuminations. Walter Benjamin: Essays and Reflections, New York 1969
- Gesammelte Schriften, 1972–1999
- Écrits français, Paris 1991
- Briefe, 2 Bände, 1955
- Gesammelte Briefe, 1995-2000
Източници [редактиране]
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
- ↑ за което си спомня в автобиографични текстове като "Берлинско детство"; за подробности от живота и творчеството му вж. Лила М., Кореспонденцията на В. Бенямин, сп. Литературата, (ISSN 1310-6988), кн. 18 (1998) с.64-9
- ↑ за подробности вж. Yates J., The briefcase of Benjamin, Rhizomes, 2010, Issue 20 [1]
- ↑ за подробности вж. Michael Taussig Walter Benjamin's Grave, U. of Chicago press, 2006, excerpt
- ↑ Gesammelte Schriften. Bd.V (1-2), hrsg. von R. Tiedemann und H. Schweppenhauser. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1991 (English: Walter Benjamin. The Arcades Project, Ed. Rolf Tiedemann. Trans. Howard Eiland and Kevin McLaughlin, (New York: Belknap Press, 2002), 1088 pages.)
- ↑ Художествена мисъл и културно самосъзнание, София: Наука и изкуство, 1989, (582 с.) включва: "Гьотевият роман 'Родства по избор'", "Произход на немския трауершпил", „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, "Шарл Бодлер лирик в епохата на високоразвития каптализъм", "Централен парк","Върху понятието за история"
- ↑ Озарения, София:Критика и Хуманизъм, 2000, (392с.), ISBN: 9545870575
Външни препратки [редактиране]
- Валтер Бенямин „Критика на насилието“ , в превод на Димитър Зашев, Litclub.com
- Валтер Бенямин „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, в превод на Венцеслав Константинов; В. Константинов: „Художественото произведение през погледа на Валтер Бенямин“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
- Валтер Бенямин, Задачата на преводача, (пр. Г. Фъркова),сп. Литературата, (ISSN 1310-6988), кн. 18 (1998) с.56-9
- Ирена кръстева, Валтер Бенямин за превода като многоезичие, вк. Култура, бр.40 (2567), 19 ноември 2009
- ((de)) Die LYRIKwelt
