Джорджо Агамбен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джорджо Агамбен
философ
Роден 22 април 1942 г. (1942-04-22) (72 г.)
Рим, Flag of Italy.svg Италия
Философия
Школа Континентална философия
Основни интереси Естетика
политическа философия


Джорджо Агамбен (на италиански: Giorgio Agamben; роден на 22 април 1942 г. в Рим) — италиански философ.

Биография[редактиране | edit source]

Завършва юридическия факултет на Римския университет La Sapienza. Научните му интереси постепенно се изместват от юриспруденцията към философията.

През 1964 г. изиграва ролята на апостол Филип във филма на Пиер Паоло ПазолиниЕвангелието по Матея“, приятел е на Елза Моранте, Алберто Моравия, Ингеборг Бахман. Превежда от испански (Сан Хуан де ла Крус) и френски (Алфред Жари, сюрреалистите) на италиански. Дисертацията на Агамбен е посветена на Симон Вайл.

Участва в два семинара на Мартин Хайдегер, през 1966 и 1968 г. Работейки в Париж, често се среща с Пиер Клосовски и Итало Калвино. През 19741975 г. е на стаж в Института Варбург при Франсис Йейтс. Влиянието на Хайдегер по-нататък е уравновесено от въздействието на съчиненията на Валтер Бенямин, които Агамбен превежда и издава в Италия. Сред другите мислители, повлияли на Агамбен, е Якоб Таубес, неговите изследвания за есхатологическото време и месианизма в културата на Запада.

Агамбен преподава в университета IUAV във Венеция, Международния колеж по философия (Collège International de Philosophie) в Париж и Европейското висше училище (European Graduate School) в Заас-Фее, Швейцария; по-рано е бил преподавател в университета на Мачерата и в университета на Верона, Италия.[1] Като гост професор е канен в различни американски университети - от Калифорнийския университет в Бъркли до Северозападния университет в Еванстън, но и в Европа - напр. в университета „Хайнрих Хайне“ в Дюселдорф. Преподава в САЩ, Франция, Германия.

Произведения[редактиране | edit source]

Агамбен сравнява устройството на съвременното общество с концлагер. Като първообраз на съвременния човек той взима едно понятие от римското право – homo sacer („свещения човек“): престъпникът, когото обществото не може да принесе в жертва, но може безнаказано да убие.

Книгата му „Обществото, което идва“ („La Comunita che viene“, 1990) е сравнявана с известния либерален манифест на Франсис Фукуяма „Краят на историята“.

Признание[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

Произведения[редактиране | edit source]

Списък с публикациите на Агамбен

  • L'uomo senza contenuto (Човекът без съдържание) (1970).
  • Stanze. La parola e il fantasma nella cultura occidentale (Станци: Дума и фантазъм в Западната култура) (1977).
  • Infanzia e storia: Distruzione dell'esperienza e origine della storia (Детство и история: Разпадът на опита) (1978).
  • Il linguaggio e la morte: Un seminario sul luogo della negatività (Език и смърт: Семинар върху мястото на негативността) (1982).
  • Idea della prosa (Идеята на прозата) (1985).
  • La comunità che viene (Обществото, което идва) (1990).
  • Bartleby, la formula della creazione (Бартълби, формулата на създаването) (1993, заедно с Жил Дельоз).
  • Homo Sacer: Il potere soverano e la vita nuda (Homo Sacer. Суверенната власт и голия живот) (1995).
  • Mezzi senza fine. Note sulla politica (Средства без цел. Бележки върху политиката) (1996).
  • Categorie italiane. Studi di poetica (Италиански категории. Изследвания по поетика) (1996).
  • Quel che resta di Auschwitz. L'archivio e il testimone (Homo sacer III) (Какво остава след Освиенцим. Архивът и свидетелят – Homo Sacer III) (1998).
  • Potentialities: Collected Essays in Philosophy. (Потенциалности) (1999). Първа публикация на английски – от Даниел Хелър-Роузън.[3]
  • Il tempo che resta. Un commento alla Lettera ai Romani (Останалото време. Коментар върху „Посланието към Римляните“ на апостол Павел) (2000).
  • L'aperto. L'uomo e l'animale (Откритото. Човекът и животното) (2002).
  • Stato di Eccezione. Homo sacer, 2,1 (Извънредно положение. Homo Sacer II) (2003).[4]
  • Profanazioni (Профанации) (2005).
  • Che cos'è un dispositivo? (Що е то диспозитив?) (2006).
  • L'amico (Приятелят) (2007).
  • Ninfe (Нимфи) (2007).
  • Il regno e la gloria. Per una genealogia teologica dell'economia e del governo. Homo sacer 2,2 (Царството и славата. За една теологическа археология на икономиката и управлението) (2007).
  • Che cos'è il contemporaneo? (Що е то съвременността?) (2007).
  • Signatura rerum. Sul Metodo (Подписът на нещата. За метода) (2008).
  • Il sacramento del linguaggio. Archeologia del giuramento. Homo sacer 2,3 (Тайнството на езика. Археология на клетвата) (2008).
  • Nudità (Голотата) (2009).
  • Angeli. Ebraismo Cristianesimo Islam (Ангели. Юдаизъм, християнство, ислям) (ред. Емануеле Коча и Джорджо Агамбен). (2009).
  • La Chiesa e il Regno (Църквата и царството) (2010).
  • La ragazza indicibile. Mito e mistero di Kore (Неописуемото момиче. Митът и тайната на Кора) (2010, заедно с Моника Ферано)
  • Altissima povertà. Regola e forma di vita nel monachesimo (Висшата бедност. Правила и начин на живот на монашеството) (2011).
  • Opus Dei. Archeologia dell'ufficio (Opus Dei. Археология на една институция) (2011).

На български[редактиране | edit source]

  • Homo sacer: суверенната власт и оголеният живот. София: Критика и хуманизъм, 2004, 240 с. (ISBN 9545871040)

За Джорджо Агамбен[редактиране | edit source]

  • Wall, Thomas Carl. Radical Passivity: Lévinas, Blanchot, and Agamben. New York: State University of New York Press, 1999.
  • Mesnard P., Kahan C. Giorgio Agamben à l'épreuve d’Auschwitz: témoignages, interprétations. Paris: Éd. Kimé 2001.
  • Dominick LaCapra. "Approaching Limit Events: Siting Agamben". In History in Transit: Experience, Identity, Critical Theory. Ithaca: Cornell University Press, 2004. 144-194.
  • Norris, Andrew, ed. Politics, Metaphysics, and Death: Essays on Giorgio Agamben’s Homo Sacer. Durham, NC: Duke University Press, 2005.
  • Geulen, Eva. Giorgio Agamben zur Einführung. Hamburg: Junius Verlag, 2005.
  • Schönknecht H.J. Die Verweigerung der Vernunft: Untersuchungen zum Denken von Friedrich Nietzsche, Giorgio Agamben, Benedetto Croce. Norderstedt: Books on Demand GmbH, 2006.
  • Calarco, Matthew and Steven DeCaroli, eds. Giorgio Agamben: Sovereignty and Life. Stanford, CA: Stanford University Press, 2007.
  • Ross A. The Agamben effect. Durham: Duke UP, 2007.
  • Die gouvernementale Maschine. Zur politischen Philosophie Giorgio Agambens/ Janine Böckelmann, Frank Meier, Hrsg. Münster: Unrast, 2007
  • Calarco M., DeCaroli S. Giorgio Agamben: sovereignty and life. Stanford: Stanford UP, 2007
  • Mills, Catherine. The Philosophy of Giorgio Agamben. Montreal: McGill-Queen’s University Press, 2009.
  • Geulen E. a.o. Hannah Arendt und Giorgio Agamben: Parallelen, Perspektiven, Kontroversen. München: Wilhelm Fink, 2008
  • Justin Clemens, Nicholas Heron, and Alex Murray, eds. The Work of Giorgio Agamben: Law, Literature, Life. Edinburgh: Edinburgh University Press, 2008.
  • de la Durantaye, Leland. Giorgio Agamben: A Critical Introduction. Stanford, CA: Stanford University Press, 2009.
  • Watkin, William. Literary Agamben: Adventures in Logopoiesis. London and New York: Continuum, 2010.
  • Zartaloudis, Thanos. Giorgio Agamben: Power, Law and the Uses of Criticism. London and New York: Routledge, 2010.
  • Murray, Alex. Giorgio Agamben. London and New York: Routledge, 2010.
  • Dickinson, Colby. Agamben and Theology. London and New York: T&T Clark International, 2011.
  • Kishik, David. The Power of Life: Agamben and the Coming Politics. Stanford, CA: Stanford University Press, 2011.
  • Murray, Alex and Jessica Whyte. The Agamben Dictionary. Edinburgh: Edinburgh University Press, 2011.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Виж: Джорджо Агамбен, профил в European Graduate School
  2. Награда за есе за 2006 г., сайт на Фондация „Шарл Вейон“
  3. Миглена Николчина, „Двоеточието: една философия“, рец. във в. „Култура“, бр. 13, 28 март 2003 г.
  4. Боян Манчев, „Беззаконие в сърцето на закона“, рец. в „Култура“, бр. 41, 7 ноември 2003 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Видео лекции[редактиране | edit source]