Итало Калвино
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
.jpg)
Итало Калвино е един от най-влиятелните и световно известни италиански и европейски писатели на 20 век.
Роден е в Куба, в семейството на италианските аграрни инженери Марио Калвино и Евелина Мамели, но израства в Сан Ремо, Италия.
Завършва торинския университет през 1947 година с дипломна работа върху Джоузеф Конрад. Активен член е на комунистическата партия до 1957-а, когато я напуска демонстративно. Работи за вестници и издателства, преподава, пише.
Близък приятел на други известни литературни имена като Елио Виторини, Ролан Барт, Реймон Кьоно и други. Член на Улипо (Oulipo), Работилницата за потенциална литература.
[редактиране] Произведения
- Il sentiero dei nidi di ragno (1947) - „Пътеката на паяковите гнезда“
- Ultimo viene il corvo, (1949) - „Последен идва гарванът“
- Il visconte dimezzato (1952) - „Разполовеният виконт“
- Fiable italiane (1956) - „Италиански народни приказки“
- Il barone rampante (1957) - „Баронът по дърветата“
- Il cavaliere inesistente (1959) - „Несъществуващият рицар“
- I nostri antenati (1960) - „Нашите предци“
- Marcovaldo: ovvero, le stagioni in città (1963) - „Марковалдо, или сезоните в града“
- Le cosmicomiche (1965) - „Космически комедии“
- Ti con zero (1967) - „Tе нулево“
- Le cittá invisibli (1972) - „Невидимите градове“
- Il castello dei destini incrociati (1973) - „Замъкът на пресичащите се съдби“
- Se una notte d'inverno un viaggiatore (1979) - „Ако пътник в зимна нощ“
- Lezioni americane: Sei proposte per il prossimo millenio (1988) - „Американски лекции: шест предложения за новото хилядолетие“
