Итало Калвино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Итало Калвино
Italo-Calvino.jpg
Роден 15 октомври 1923 г.(1923-10-15)
Сантяго де Лас Вегас, Куба
Починал 19 септември 1985 г.(1985-09-19)
Сиена, Италия
Професия писател
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1947 – 1985
Жанр неореализъм, постмодернизъм
Итало Калвино в Общомедия

Ѝтало Калвѝно (на италиански: Italo Calvino[1]) е италиански писател, есеист и журналист.

В последните десетилетия на 20 век той придобива световна известност, като през 80-те години е най-превежданият съвременен италиански писател и често е сочен като кандидат за Нобелова награда за литература.[2] Сред най-известните му книги са трилогията „Нашите предци“ (1952-1959), сборникът разкази „Космически комедии“ (1965) и романите „Невидимите градове“ (1972) и „Ако пътник в зимна нощ“ (1979).

Биография[редактиране | edit source]

Итало Калвино[3] е роден в Сантяго де Лас Вегас, днес част от Хавана в Куба, в семейството на италиански учени агрономи, които скоро се завръщат в родината си.

В университета Калвино също започва да изучава агрономия, при все че вече го влече литературата. През 1944-5 г. участва активно в антифашистката съпротива, а след края на войната решава да се посвети на писането: записва се в литературния факултет и в 1947 г. се дипломира с работа върху Джоузеф Конрад.

Започва работа в издателския бранш като сътрудничи и на различни вестници. Първите няколко книги, които Калвино пише, са в духа на италианския неореализъм. През 50те години отслабва интересът му към каузата на левицата и той се преориентира към един по-скоро приказно-фантастичен жанр; издава „Разполовеният виконт“, „Баронът по дърветата“, „Несъществуващият рицар“[4].

В средата на 60те години се установява в Париж, където се свързва с литературния авангард и се увлича по структурализма. Става член на Улипо (Oulipo), „Работилницата за потенциална литература“ и се запознава с Елио Виторини, Ролан Барт, Реймон Кьоно и други. Започва да пише есета и успешно да експериментира с литературните форми, което му носи успех. След началото на 70-те години Итало Калвино е най-превежданият съвременен италиански автор.

В 1985 г. почива от мозъчен кръвоизлив, докато подготвя "Американските лекции", четенето на които предстояло. Те са издадени посмъртно, както и други негови работи.

Произведения[редактиране | edit source]

  • (1947) Il sentiero dei nidi di ragno („Пътеката на паяковите гнезда“) / Приключението на един поет, София: Народна култура, 1984
  • Ultimo viene il corvo, (1949) - „Последен идва гарванът“
  • Il visconte dimezzato (1952) - „Разполовеният виконт“
  • Fiable italiane (1956) - „Италиански народни приказки“
  • (1957) Il barone rampante / „Баронът по дърветата“, София: Отечество, 1979
  • (1957) La speculazione edilizia / в Италианска история, София: ОФ, 1973
  • (1959) Il cavaliere inesistente / Несъществуващият рицар София: Народна култура, 1966
  • (1963) Marcovaldo: ovvero, le stagioni in città / „Марковалдо, или сезоните в града“, София:?
  • (1965) Le cosmicomiche / „Космически комедии“, Пловдив: Х.Г.Данов, 1976
  • (1967) Ti con zero / „Те нулево“, София:?
  • (1972) Le cittá invisibli / в „Невидимите градове“[5], София: Народна култура, 1990
  • Il castello dei destini incrociati (1973) - „Замъкът на пресичащите се съдби“
  • (1979) Se una notte d'inverno un viaggiatore / „Ако пътник в зимна нощ“, София: Колибри, 2008
  • (1983) Palomar / "Паломар"
  • (1986) Sotto il sole giaguaro
  • (1988) Lezioni americane: Sei proposte per il prossimo millenio - „Американски лекции: шест предложения за новото хилядолетие“, София: Колибри, 2012
  • (1994) Eremita a Parigi
  • (2002) Mondo scritto e mondo non scritto
  • (2003) Il libro dei risvolti
  • (Третият е още жив (разкази), София: Партиздат, 1965)


Бележки[редактиране | edit source]

  1. [ˈiːtalo kalˈviːno]
  2. McLaughlin 1998, с. xii.
  3. За схематична автобиография, без дати и в обем страница и половина, виж Автобиография в българския сборник от негови работи Невидимите градове , с. 324-5
  4. Трите текста са обединени в изданието I nostri antenati (1960) - „Нашите предци“
  5. изданието с това заглавие е сборник, съдържащ Невидимите градове, Паломар и 33 кратки есета
Цитирани източници
  • ((en)) McLaughlin, Martin. Italo Calvino. Edinburgh, Edinburgh University Press, 1998. ISBN 978-0-7486-0735-8.

Външни препратки[редактиране | edit source]