Клод Леви-Строс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Клод Леви-Строс
Levi-strauss 260.jpg
Роден 28 ноември 1908 г.(1908-11-28)
Брюксел, Флаг на Белгия Белгия
Починал 30 октомври 2009 г. (на 100 г.)
Париж, Флаг на Франция Франция
Изследователски
полета
антропология
Повлиян от Морган · Сосюр · Якобсон · Боас · Дюркем · Радклиф-Браун
Повлиял Бурдийо · Лийч · Клеман · Дескола
Подпис Клод Леви-Строс
Клод Леви-Строс в Общомедия

Клод Леви-Строс (на френски: Claude Lévi-Strauss) е френски антрополог и културолог, създател и най-ярък представител на френския структурализъм.

Биография[редактиране | edit source]

Клод Леви-Строс се ражда в Брюксел, където родителите му пребивават, докато баща му, художник-портретист, изпълнява поръчка. Скоро семейството се връща в Париж, като се нанася в жилището на ул. 'Клод Лорен' (в 16-ти ар.), което той ще обитава до смъртта си. През Първата световна война временно пребивава при дядо си по майчина линия, Емил Леви (Emile Lévy), който е главен равин на Версай. Другият му дядо, Исак Строс (или Щраус), също от еврейски произход, е бил диригент в дворцовия оркестър на Луи-Филип и Наполеон III. Учи в парижки лицеи, следва право и завършва философия в Сорбоната. След две години гимназиално преподаване, в средата на 30-те години приема пост в университета в Сао Паоло. При престоя си в Бразилия Леви-Строс отблизо се запознава с културата на туземното население, като организира и две мащабни експедиции и прави своите теренни проучвания. След кратко завръщане във Франция се премества в Ню Йорк, където работи в редица институции, приютили европейски интелектуалци, прогонени от Втората световна война. Няколко години след края й, отново във Франция той се хабилитира и публикува първите си монографии. През 1959 г. получава катедра в Колеж дьо Франс и в следващото десетилетие творческата му кариера е в своя апогей[1]. След 1970 г. и до края на живота си той продължава да публикува, но главно допълва своите по раншни разработки без да иновира.

В студентските си години Леви-Строс е с леви убеждения, но след Войната и най вече след Май 68 заема неутрална позиция. Неговата трайна просвещенска нагласа както и материалистки убеждения обаче не позволяват той да бъде възприет като политически ситуиран в дясно.

Във Франция до края на живота си той остава емблематична фигура за интелектуалните среди.

В продължение на повече от 50 години Леви-Строс работи за ЮНЕСКО.

Творчество и Идеи[редактиране | edit source]

Идеите на Леви-Строс изкристализрат по време на престоя му в Ню-Йорк, когато се запознава с лингвиста Роман Якобсон и с ранните разработки в теорията на информацията. Хабилитационният му труд Елементарните структури на родството[2] е публикуван с допълнение написано от математика Андре Вейл. В следващите години Леви Строс се посвещава на изучването на Тотемизма като предварително обобшава внушително количество етнографски материал. По-спекулативните изводи от своята работа публикува в отделна книга, Дивата мисъл която остава като едно от най-ярките му произведения. Междувременно излиза Тъжните тропици, жанрово неопределена книга, която смесва пътеписи, теренна работа и есеистични отклонения; сред широката публика тя има изненадващ отзвук и успява да направи своя автор знаменит. Текстовете на Леви-Строс стават търсени и той започва да популяризира своите идеи в различнини издания, а също и съставя сборника от по-ранни работи Структурна антропология.

В множество западни учебници по антропология и етнология Клод Леви-Строс се определя като една от водещите фигури в тези научни дисциплини в съвременна Европа. Изгражда се като учен под влияние на идеите на позитивизма, но същевременно изучава теорията на структурната лингвистика, чиито формални изследователски методи се опитва да внесе и в етнологията. Добива известност най-напред с ценните си публикации по култура и бит на бразилските индианци, както и с оригиналните си анализи на системите на родство. По-късно се занимава със сравнителна митология, като особен интерес проявява към тотемизма и религиозните вярвания, на които посвещава и основните си съчинения.

Библиография[редактиране | edit source]

Съчинения[редактиране | edit source]

  • 1948 La Vie familiale et sociale des Indiens Nambikwara
  • 1949 Les Structures élémentaires de la parenté
  • 1952 Race et Histoire
    • Раса и история, София: Христо Ботев, 1997. ISBN 954-445-496-9
  • 1955 Tristes Tropiques
    • Тъжни тропици, Плевен: Евразия-Абагар, 1997. ISBN 954-450-078-2
  • 1958 Anthropologie structurale
    • Структура на мита, София: София-С-А. 1996
  • 1962 Le Totémisme aujourd'hui
  • 1963 La Pensée sauvage
  • 1964-71 Mythologiques, I-IV
  • 1973 Anthropologie structurale II
    • Структурална антропология II, София: Христо Ботев, 1995. ISBN 954-445-325-3
  • 1985 La Potière jalouse
    • Ревнивата грънчарка, София: Наука и изкуство, 1994. ISBN 954-02-0174-8
  • 1991 Histoire de Lynx

Публикации[редактиране | edit source]

За него[редактиране | edit source]

  • Wilcken, Patrick (2011), Claude Lévi-Strauss: The Poet in the Laboratory, London, UK: Bloomsbury, ISBN 978-0-7475-8362-2

Източници[редактиране | edit source]

  1. Започват да излизат книги, изцяло посветени на неговото научно творчество като напр. Claude Lévi-Strauss. The Anthropologist as a Hero, ed. by E. N. Hayes and T. Hayes MIT Press, 1970 (ISBN 978-0262080385); Leach E., Lévi-Strauss, Viking Press, 1970
  2. Les Structures élémentaires de la parenté, Paris, PUF, 1949 заглавието загатва за книгата на Дюркем (Les formes élémentaires de la vie religieuse); публикувана е и съпътващата 'малка теза' за бита на бразилските индианци (La Vie familiale et sociale des Indiens Nambikwara, Paris, Société des américanistes, 1948.)

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Леви-Стросс, Клод“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.