Позитивизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Позитивизмът (на френски: positivisme, от латински positivus — положителен) е направление в методологията на науката, което обявява емпиричните изследвания за единствен източник на истинското, действително знание, и което отрича познавателната ценност на философското изследване. Позитивизмът е оказал влияние върху методологията на естествените и обществени науки (особено през втората половина на 19 век). Съвременна форма на позитивизма е неопозитивизмът. Основоположник на позитивизма е френският философ Огюст Конт, който през 30-те години на XIX в. е предложил и самия термин.

В програмната си книга «Духът на позитивната философия» (1844) Конт представя човечеството като растящ организъм, преминаващ в своето развитие през три стадия: детство, юношество и възрастен.

[редактиране] Стадии в развитието на човечеството

• Теологичен стадий — хората използват понятието за бог като обяснителна хипотеза. Те упорито се опитват да постигнат абсолютното знание, а първопричините за явленията обличат в човешки образи. Самият теологичен стадий се дели на три степени.
  • Фетишизмът е предизвикан от това, че фантазията на човека все още е твърде слаба, за да излезе извън пределите на явленията, затова човек се прекланя на фетиши – предмети, на които са дават човешки черти.
  • Политеизъм — хората започват да обличат първопричините за явленията в човешки образи и да измислят богове.
  • Монотеизмът се характеризира с това, че първопричините се структурират, измежду тях се отделят главни и второстепенни, докато най-накрая не се открива главната първопричина – Единният Бог. Именно тази степен получава името монотеизъм.
• Метафизичен стадий — хората все така се стремят да познаят началото и предназначението на нещата, но мястото на боговете се заема от абстрактни същности. Мястото на Единния Бог заема природата, която Конт определя като «смътен еквивалент на универсалната връзка». Именно в езика на позитивистите метафизиката придобива негативен оттенък, доколкото същността и прословутата природа на нещата се оказват плод на безпочвена фантазия, макар и да са изразени в строга логична форма.
• Позитивен стадий — тук единствена форма на знание става научното знание. Човечеството става достатъчно „възрастно”, за да признае мъжествено относителността (релативността) на своето познание. В този аспект позитивизмът преодолява характерния за Научната Революция от епохата на барока оптимизъм. Втора важна черта на научното знание е емпиризмът – въображението строго се подчинява на наблюдението. Тук Конт повтаря идеята на Френсис Бейкън за това, че фундамент на знанието трябва да стане провереният опит. Учените трябва да търсят не същността на явленията, а тяхното отношение, изразено с помощта на закони – постоянни отношения, съществуващи между фактите. Още една черта на научното знание е прагматизмът. Учените престават да са ерудити и енциклопедисти. С една дума, знанието става позитивно: полезно, точно, достоверно и утвърдително.

[редактиране] Идея за еволюцията

От епохата на барока позитивистите заимстват идеята на Жан Кондорсе (1743—1794) за прогреса – постъпателно движение към една определена цел: развитието на човечеството като прогрес, главна роля в което играе науката. Прогресът е свързан с еволюцията, но не се свежда до нея. Идеята за еволюцията се появява през 50-те години на XIX в. Някои смятат, че идеята за еволюцията е открита от Чарлз Дарвин (1809—1882), други твърдят, че автор на тази идея е английският философ-позитивист Хърбърт Спенсър (1820—1903). Независимо кое от двете е вярно, именно Спенсър разкрива концепцията за космическата еволюция. Еволюцията е най-общият закон за развитието на природата и обществото; всъщност, това е предметът на философията. Същността на този закон е в това, че развитието се осъществява чрез разклоняване, от еднообразие към многообразие. За да илюстрира това, Спенсър се е обръщал към различни науки –астрономията, биологията и социологията. Еднообразната космическа мъглявина поражда многообразието на небесните тела от Слънчевата система; еднообразната протоплазма дава многообразието на света на живите същества; от еднообразната първобитна орда произлиза многообразието от форми на държави. Освен това, еволюцията се характеризира с преход от хаос към ред и постепенно забавяне в резултат от разсейването на енергията. Идеята за еволюцията се оказва извънредно плодотворна. Тя е заимствана както от материалистите, така и от идеалистите и мистиците.