Материализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Материализмът (на латински: materialis - веществен)[1] e монистично направление в онтологията, според което всичко реално съществуващо е материя - всички обекти са материални и всички явления, включително съзнанието, са резултат от материални взаимодействия, като материята е единствената субстанция. В този контекст най-често понятието материя обхваща не само веществата, но и други физични концепции, като антиматерията или гравитацията. Философски алтернативи на материализма са дуализмът и плурализмът, както и останалите форми на монизма - идеализъм, неутрален монизъм, спиритуализъм.

Въпреки големия брой философски школи и малките различия между много от тях,[2][3][4] повечето философии попадат в една от двете основни категории на идеализма и материализма. Основното разграничение между тези две категории е свързано с проблема за природата на реалността. За материалистите материята е първична, а разумът и духът са нейни вторични прояви, докато за идеалистите е вярно обратното - материята произтича от духа или разума.[4]

История[редактиране | edit source]

Развитието на материализма може да бъде проследено в историята на света на философската мисъл от създаването си до наши дни.[5] Материалистичните идеи намират отражение в историята на източната философия (Китай, Корея, Япония, Индия).

В античността Талес вярва, че всичко възниква от водата и се превръща в нея. Очевидно, към същата позиция се придържа и древногръцкият философ Хипо. Анаксимен, Идей Гимерийски и Диоген Аполонийски вярват, че всичко идва от въздуха. Хераклит и Хипас вярват, че всичко произтича от огъня. Според Енопид Хиоски, по-младият съвременник на Анаксагор, всичко възниква от огън и въздух. Най-последователно преследва материалистичната линия Левкип, Демокрит, Епикур и Лукреций Кар. За древните материалисти, особено за Епикур е характерен акцентът върху личното самоусъвършенстване на човека: освобождение от страха от боговете, от всички страсти и придобиването на възможността да бъде щастлив при всякакви обстоятелства. Според някои изследователи дълбоки исторически корени материалистическата традиция има в Китай. Виден представител на тази традиция се смята философът Ван Чун. Съществуването на материалистическата традиция в Япония е показано в историята на японската философия.

В съвременния смисъл материализмът се заражда с работатата на Томас Хобс. Своят разцвет материализмът достига в ерата на френското Просвещение (Ламетри, Холбах и Дидро), но в този период остава все още механичен и редукционистки. Английската материалистическа мисъл по това време е представена от мислители като Джон Толанд, Антъни Колинс, Дейвид Хартли и Джоузеф Пристли.

Материалистът и атеист Лудвиг Фойербах сигнализира за нов обрат в материализма чрез книгата си „Същност на християнството“, която дава хегелианско разбиране на това как религията и Бог не са нищо друго освен външна проекция на вътрешната материална природа на човека. Материализмът на Фойербах по-късно ще повлияе на Карл Маркс.

Решаващо влияние върху европейската философска мисъл материализмът придобива в XIX век (Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Лудвиг Фойербах, Давид Щраус, Якоб Молешот, Карл Фохт, Лудвиг Бухнер, Ернст Хекел, Карл Дюринг). През 1870-те в Европа се появява нова философска и политическа теория, наречена марксизъм. Нейният основател, Карл Маркс, обяснява света и неговите закони, като подчертава материалистичните аспекти на живота като двигатели насветовната история, и затова нарича теорията си материализъм.

Карл Маркс и Фридрих Енгелс, преобръщат идеалистичната диалектика на Хегел с главата надолу, като въвеждат две различни понятия: диалектически материализъм и исторически материализъм.[6]

Диалектически материализъм[редактиране | edit source]

Диалектическият материализъм е философско направление, изучаващо закономерностите и същността на битието, отношението на човека към света и историческите изменения на това отношение в процеса на практически и теоретически действия. Диалектическият материализъм е създаден от Карл Маркс и Фридрих Енгелс през XIX век и след това доразвит от Ленин през XX век. Той се счита за идеологическата основа на марксизма.

Исторически материализъм[редактиране | edit source]

Историческият материализъм е теория за развитието на обществото, разработена в края на XIX век и началото на XX век последователно от Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Ленин. Според него основата на всяко общество е материалното производство, което определя общественото съзнание, с други думи битието определя съзнанието, а не обратното.[7] Смяната на обществено-икономическите формации, или строеве е обусловена от ръста и усъвършенстването на производителните сили. В историческия материализъм развитието на обществото зависи от нивото на развитие на производителните сили. Базисът на обществото представлява материалното производство - производителните сили и производствените отношения. Надстройката е съвкупността от политически, правни и религиозни институции и техните нравствени, естетични и философски идеи.

Научен материализъм[редактиране | edit source]

Научният материализъм[8] е разновидност на стихийния (наивен) материализъм, оформен като обобщение на опита на учените. Методологическата недостаточност, слабостта на тази разновидност на материализма е в нестрогия, непоследователен и несистематичен подход към материалистическия отговор на основния въпрос на философията, който излиза извън предела на компетентността на естествознанието (проблемите на историята, естетиката, социологията и т.н.).

Дефиниране на материята[редактиране | edit source]

Материята е философска категория за обозначаване на обективната реалност, която се отразява от нашите сетива, съществуваща независимо от тях (обективно). Материята се явява обобщение на понятията материално и идеално и тяхната относителност. Терминът материя има онтологичен оттенък. Понятието материя е едно от основните в материализма и в частност във философията, и по-точно в диалектическия материализъм.

Във физиката, материята се определя като всичко, което има маса и обем. Материята може да се определи и като субстанцията, от която са съставени атомите и молекулите.

Литература[редактиране | edit source]

  • Комарова В. Я. Становление философского материализма в Древней Греции. Л., 1975.
  • Ян Хиншун. Материалистическая мысль в древнем Китае. М., 1984. — 181 с.
  • Материалисты Древней Греции. — М.: Государственное издательство политической литературы, 1955
  • Аникеев Н. П. О материалистических традициях в индийской философии. М., 1965. — 260 с.
  • Уткина Н. Ф. Естественнонаучный материализм в России XVIII века. М., 1971.
  • Радуль-Затуловский, Яков Борисович. Из истории материалистических идей в Японии. М., 1972. — 290 с.
  • Annette Wittkau-Horgby: Materialismus. Entstehung und Wirkung in den Wissenschaften des 19. Jahrhunderts. Vandenhoek & Ruprecht: Göttingen 1998.
  • Eduard Jan Dijksterhuis: Die Mechanisierung des Weltbildes. Reprint der Ausgabe 1956. Springer, Berlin/Heidelberg/New York 1983, ISBN 3-540-02003-9
  • Ernst Bloch: Das Materialismusproblem, seine Geschichte und Substanz (1972)
  • Frederic Gregory: Scientific Materialism in Nineteenth Century Germany. D. Reidel, Dordrecht 1977.
  • Friedrich Albert Lange: Geschichte des Materialismus. Suhrkamp (stw 70), Frankfurt 1974 (Online-Version)
  • Gupta, Uma. Materialism in the Vedas. New Delhi, 1987. - ISBN 81-7054-038-0
  • Margarete J. Osler: Mechanical Philosophy, in: New Dictionary of the History of Ideas, 1389–1392.
  • M. Overmann: Der Ursprung des französischen Materialismus. Die Kontinuität materialistischen Denkens von der Antike bis zur Aufklärung. Peter Lang: Frankfurt 1993.
  • Mario Bunge, Martin Mahner: Über die Natur der Dinge. Materialismus und Wissenschaft. Hirzel-Verlag, Stuttgart 2004.
  • Moser, P. K., J. D. Trout. Eds. Contemporary Materialism: A Reader. New York, Routledge, 1995.
  • Vitzthum, Richard C. Materialism: An Affirmative History and Definition. Amhert, New York, Prometheus Books, 1995.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Значение слова "Материализм" в Большой Советской Энциклопедии
  2. ((en)) Edwards, Paul (Editor-in-chief). The Encyclopedia of Philosophy. 1972, [1967]. ISBN 0-028-94950-1.
  3. ((en)) Priest, Stephen. Theories of the Mind. London, Penguin Books, 1991. ISBN 0140130691.
  4. а б ((en)) Novack, George. The Origins of Materialism. New York, Pathfinder Press, 1979. ISBN 0873480228.
  5. Материализъм, Цифрова библиотека по философия
  6. Jonathan Wolff, Ph.D., ed., „Karl Marx“, Stanford, http://plato.stanford.edu/entries/marx/, посетен 2009-09-17 
  7. К. Маркс. „Към критика на политическата икономия“ Предисловие
  8. современных словарях, а также в «Орфографическом словаре русского языка» (6-е издание, 2010 год, ISBN 978-5-462-00736-1), утверждённом Приказом Минобрнауки России, указано написание «естественно-научный», противоречащее действующим Правилам русской орфографии и пунктуации, утверждённым в 1956 году Академией наук СССР, Министерством высшего образования СССР и Министерством просвещения РСФСР, в части § 80, п. 2. В «Грамматическом словаре русского языка» (6-е издание, 2009 год, ISBN 978-5-462-00766-8), также утверждённом Приказом Минобрнауки России, указано правильное написание «естественнонаучный». Подробнее см. «О соответствии ОСРЯ действующим правилам орфографии» — статья В. И. Беликова на сайте Грамота.ру.