Исторически материализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Исторически материализъм е теория за развитието на обществото, разработена в края на XIX век и началото на XX век век от Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Ленин. Главните постановки се състоят в следното:

  • Фундаменталната основа на всяко общество се явява материалното производство, което определя общественото съзнание, т.е. битието определя съзнанието, а не обратното.[1].
  • Историческият процес представлява последователна и закономерна смяна на обществено-икономически формации, обусловена от ръста и усъвършенстването на производителните сили.[1]

Историческият материализъм разгледжда обществото като система, обусловена от нивото на развитие на производителните сили. Социалната структура на обществото се състои от базис и надстройка.

  • базис - това е материалното производство, съчетаващо производителни сили и производствени отношения. Почти във всяка обществена формация се оформят две антаганостични класи - трудещите се производители и собствениците на средствата за производство.
  • надстройка - това е съвкупността от политически, правни и религиозни институции, а също така всички нравствени, естетични и философски идеи, произтичащи от тях.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б К. Маркс. „Към критика на политическата икономия“ Предисловие