Еврокомунизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Негов идеолог е Енрико Берлингуер, който през 1973 г. формулира принципите на "историческия компромис" (с христиандемократите) и необходимостта от участието на комунистическите партии в управлението на съответните страни в условията на парламентарна демокрация. Тези идеи намират поддръжници сред някои западноевропейски комунисти и дори в някои европейски социалистически страни.

Берлингуер пише своите тезиси докато е в болница, след като колата му е била блъсната от самосвал по време на посещение в София при Тодор Живков[1]. Поводът обаче и основната причина, поради които Берлингуер, а и други италиански, испански (Сантяго Карильо) и френски (Жорж Марше) комунисти формулират принципите на еврокомунизма и по този начин се разграничават от съветския тип комунизъм, са събитията в Чехословакия през 1968 г., наречени „Пражка пролет”.

Според критиците „отляво“ еврокомунизмът се характеризира основно с „дебело подчертаване на демократичността“ на компартиите и „прокламиране на пълната им независимост от СССР“. Той е симптом на настъпващия разпад на съветската империя и възможен вариант за съхраняване на господстването на управляващата класа на Запад.[2]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((bg)) Италианци пак ни забъркват в атентат. Колата на Берлингуер е блъсната в София през 1973 г., СТАНДАРТ, Брой 4461, Година XII, петък, 10 юни 2005 г. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2005-06-10&article=9546
  2. ((bg)) Георги Константинов: „Еврокомунизмът“, Барутни (по)мисли // Шрапнел, София, 2004

Външни препратки[редактиране | edit source]