Пражка пролет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Пражка пролет (на чешки: Pražské jaro, на словашки: Pražská jar) е период на политическа либерализация в Чехословакия.

Започва на 5 януари 1968 и продължава до 20 август с.г., когато СССР и съюзниците от Организацията на Варшавския договор (с изключение на Румъния) окупират страната. България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет - с решение на парламента през 1990 г. и по-късно по време на президентската визита на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.[1].

Ситуация в страната[редактиране | edit source]

След края на Втората световна война Чехословакия попада в съветската сфера на влияние, в така наречения Източен блок. Преди войната страната е една от най-силно развитите индустриални страни в Европа, но социализмът довежда до дълбока икономическа криза. За разлика от другите страни в Централна и Източна Европа в Чехословакия комунистите идват на власт под формата на народно движение. От 1948 г. в страната e наложена еднопартийна система и властта е под контрола на комунистическата партия, която е под контрол на Съветския съюз. Реформите в държавата не довеждат до масови протести, каквито има в съседна Унгария.

Комунистическо движение получава подкрепата на част от народа поради следните причини.

  • 1) Когато наближава краят на Втората световна война Сталин подписва споразумение с Чърчил и Рузвелт, според което Прага трябва да бъде освободена от Червената армия, въпреки че американски войски под командването на генерал Джордж Патън са могли да освободят града по-рано. Сталин не изпълнява споразумението, тъй като подписва, че след войната страната ще бъде управлявана от демократично правителство, което самият той не допуска. Това обяснява и по-късната проруска (прокомунистическа) пропаганда след войната.
  • 2) Споменът сред народа за пасивността на Запада по време на Мюнхенските споразумения, които дават съгласието си Нацистка Германия да окупира Судетската област.

Това са 2-та фактора, които влияят на народа при изборите през 1948 година – последните демократични избори в Чехословакия за дълъг период.

От средата на 1960-те год. в страната започва все по-често да се долавя недоволството от съществуващия режим. Започват реформи вътре в самата Чехословашка комунистическа партия, които довеждат до избирането на Александър Дубчек за лидер на партията. Реформите на Дубчек са дълъг политически процес, които сам той нарича социализъм с човешко лице. Тези реформи не са напълно отхвърляне на стария режим както в Унгария (Унгарското въстание), а имат широката поддръжка на обществото, включително и на работническата класа. Ръководителите в Кремъл смятат провежданите реформи в Чехословакия като отхвърляне на тяхната хегемония над страната и като заплаха за целия Източен блок и за сигурността на самия Съветски съюз. Чехословакия се намира в средната отбранителна линия на Организацията на Варшавския договор и нейно евентуално преминаване на страната на Запада увеличава заплахата за СССР, което по времето на Студената война е неприемливо.

От друга страна значително малцинство хардлайнери в Чехословашката комунистическа партия сътрудничат на СССР, с което целят да забавят провежданите реформи. Хардлайнерите гледат със страх на широката поддръжка сред народа за реформите на Дубчек.

Съветска политика[редактиране | edit source]

Съветската политика в Източния блок е да поддържа просъветски комунистически режими в тези страни и да използва военна сила, ако е застрашена съветската хегемония. Тази доктрина е известна като Доктрината „Брежнев“ по името на съветския лидер Леонид Брежнев, който за пръв път я обявява, макар че е прилагана още от времето на Сталин. Тя е актуална до средата на 1980-те год. по времето на Михаил Горбачов, който я сменя с Доктрината „Синатра“.

Съветските ръководители първо се опитват да притиснат Чехословакия да изостави или ограничи провежданите реформи чрез преговори. Когато опитите им се провалят, предприемат военна намеса.

Окупация[редактиране | edit source]

Мемориална плоча с имена на загинали по времето на Пражката пролет в Кошице, Словакия

През нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. войските на Източния блок от 5 страни от Организацията на Варшавския договор (ОВД), започват нахлуване в Чехословакия. Провежда се т.нар. Операция „Дунав“ (Операция „Дунай“). Според официалните съветски власти войските им са „повикани“ от чехословашките комунисти, които са потърсили братска помощ против контрареволюцията.

По време на нахлуването от 5 до 7 хиляди съветски танка и от 300 000 до 600 000 войници от частите на ОВД окупират чехословашката територия. България изпраща танкова бригада с 33 танка „Т-34“. Над 100 души губят живота си по време на нашествието.

Александър Дубчек призовава народа да не дава отпор. След потушаването е заловен и изпратен в Москва заедно с още няколко свои съратници, където е принуден да подпише протокол, признаващ инвазията в Чехословакия.

Последици от окупацията[редактиране | edit source]

Западните страни само вербално осъждат нахлуването. Реалността от ядрена заплаха по времето на Студената война поставя страните от Запада в положение, при което не биха били в състояние да изтласкат съветските войски. Неочаквано лидерът на комунистите в Румъния Николае Чаушеску, остър противник на съветското влияние, застава в подкрепа на Дубчек, държи публична реч в Букурещ на самия ден на нахлуването, като осъжда съветската политика.

Окупацията принуждава от 70 000 до 300 000 души да емигрират на Запад[1], предимно висококвалифицирани професионалисти. Западните страни приемат без никакви пречки тези емигранти.

Събитията около Пражката пролет разочароват много западни левичари с ленинистки възгледи и допринасят до разпадането на много от тези партии в западноевропейките страни. Еврокомунистите и редица леви интелектуалци се разграничават от действията на комунистическите партии в социалистическите страни. Ив Монтан дори участва във филма „Признание“, който безпощадно разобличава действията на комунистическата диктатура в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968 г.

Десетилетия по-късно Пражката пролет заема името си на друго събитие, случило се в Народна република Китай по време на политическата либерализация в страната, познато като Пекинска пролет. Делото на Пражката пролет повлиява и на хърватското движение в СФРЮ през 1970-те год.

Произход на названието[редактиране | edit source]

Названието „Пражка пролет” първо се появява сред западните медии, с което събитията в Чехословакия от 1968 г. стават известни. Названието получава популярност в целия Източен блок. Подсеща за „Пролетта на народите” - поетическо название на революциите от 1848 година.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Братска помощ. София първа настоява за военна интервенция в Прага - в www.capital.bg, 28.08.2008

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]