Чешки език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чешки език
čeština
Страна Чехия и други страни
Регион Централна Европа, Източна Европа
Брой говорещи 12 000 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Западнославянски
...-Чешко-словашки
....→Чешки
Официално положение
Официален в Чехия
Контролиран от Институт за чешки език
Кодове
ISO 639-1 cs
ISO 639-2 cze
ISO 639-3 CES

Чешкият език е един от западнославянските езици. Говорен е главно в Чехия, Моравия, части от Силезия. Той е официалният език на Чехия.

История[редактиране | edit source]

Най-стари сведения за чешкия език се черпят от старославянските паметници (Киевски листове, 10 век, Пражки глаголически листове, 11 век),също и от съчинения на латински език (легенди, хрониката на Козма Пражки), повечето от 12-13 век, в които се срещат отделни чешки думи и изрази. През 14 век на чешки език се създават значителен брой научни и литературни съчинения. Като книжовен език постепенно се налага средночешкият диалект около Прага. Към 15 век завършват характерните за чешки език процеси:

  • изчезване на носовите гласни
  • еровете в слаба позиция отпадат, а в силна се изясняват
  • извършват се прегласи на съгласните (r > ř),
  • g > звучно гърлено h,
  • y и i се изравняват по гласеж.

Именното склонение се групира в зависимост от граматическия род. Изчезват формите за аорист и имперфект при глаголите.

Диалектните различия постепенно намаляват под влияние на езиковите норми, наложени от Ян Хус. През 16 век за развитието на книж. език допринасят хуманистите, преводът на Кралицката библия и трудовете на Ян Коменски. Окончателното формиране на ч. книжовен е. се извършва от писателите и филолозите през 19 век (Павел Шафарик), които обогатяват речниковия му състав и го изчистват от чужди заемки.

Особености[редактиране | edit source]

Чешкият език притежава дълги и кратки гласни, които означават различни думи и грам. форми (напр. vada „недостатък“ - váda „свада“). l,r,m се явяват във функцията на гласни. Чешкото ударение е експираторно и фиксирано върху първата сричка от думата. Съществителните имена имат 7 падежа.

Основни диалекти:

  • чешки
  • ханацки
  • моравско-словашки
  • ляшки

Азбука[редактиране | edit source]

буква чешко
название
звук
(МФА)
алофон
A a á [a]
Á á dlouhé á [a:]
B b [b] [p]
C c [ts] [dz]
Č č čé [tʃ] [dʒ]
D d [d] [t]
Ď ď ďé [ɟ] [c]
E e é [ɛ]
É é dlouhé é [ɛ:]
Ě ě ije [ɛ], [jɛ]
F f ef [f]
G g [g] [k]
H h [ɦ] [x], [h]
Ch ch chá [x] [ɣ], [ɦ]
I i í [ɪ]
Í í dlouhé í [i:]
J j [j]
K k [k] [g]
L l el [l]
M m em [m] [ɱ]
N n en [n] [ŋ]
буква чешко
название
звук
(МФА)
алофон
Ň ň [ɲ]
O o ó [o]
Ó ó dlouhé ó [o:]
P p [p] [b]
Q q kvé qu=[kv]
R r er [r]
Ř ř [r̝] [r̝°]
S s es [s] [z]
Š š [ʃ] [ʒ]
T t [t] [d]
Ť ť ťé [c] [ɟ]
U u ú [ʊ]
Ú ú dlouhé ú [u:]
Ů ů ů s kroužkem [u:]
V v [v] [f]
W w dvojité vé [v] [f]
X x iks [ks] [gz]
Y y ypsilon [ɪ]
Ý ý dlouhé ypsilon [i:]
Z z zet [z] [s]
Ž ž žet [ʒ] [ʃ]

Литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]