Чешкият език е един от западнославянските езици. Говорен е главно в Чехия, Моравия, части от Силезия. Той е официалният език на Чехия.
Най-стари сведения за чешкия език се черпят от старославянските паметници (Киевски листове, 10 век, Пражки глаголически листове, 11 век),също и от съчинения на латински език (легенди, хрониката на Козма Пражки), повечето от 12-13 век, в които се срещат отделни чешки думи и изрази. През 14 век на чешки език се създават значителен брой научни и литературни съчинения. Като книжовен език постепенно се налага средночешкият диалект около Прага. Към 15 век завършават характерните за чешки език процеси:
- изчезване на носовите гласни
- еровете в слаба позиция отпадат, а в силна се изясняват
- извършват се прегласи на съгласните (r > ř),
- g > звучно гърлено h,
- y и i се изравняват по гласеж.
Именното склонение се групира в зависимост от граматическия род. Изчезват формите за аорист и имперфект при глаголите.
Диалектните различия постепенно намаляват под влияние на езиковите норми, наложени от Ян Хус. През 16 век за развитието на книж. език допринасят хуманистите, преводът на Кралицката библия и трудовете на Ян Коменски. Окончателното формиране на ч. книжовен е. се извършва от писателите и филолозите през 19 век (Павел Шафарик), които обогатяват речниковия му състав и го изчистват от чужди заемки.
Чешкият език притежава дълги и кратки гласни, които означават различни думи и грам. форми (напр. vada „недостатък“ - váda „свада“). l,r,m се явяват във функцията на гласни. Чешкото ударение е експираторно и фиксирано върху първата сричка от думата. Съществителните имена имат 7 падежа.
Основни диалекти:
- чешки
- ханацки
- моравско-словашки
- ляшки
 |
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
Индоевропейски
Чешки
