Източнославянски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  Държави с национални Източнославянски езици

Източнославянските езици са потомци на староруския, един от ранните славянски езици, който пък е наследник на предполагаемия праславянски език.

Обща характеристика[редактиране | edit source]

Когато започва да се използва като писмен език, руският много прилича на другите славянските езици. По онова време започват, но не са силно развити, процесите на определение на фонетичните особености: носовките доста рано преминават: ą в у, а ę в 'а (я), но еровете са устойчиви, а ять, макар че загубва през староруския период (1415 век) своето отделно, дифтонгично (и-е) звучене, се пише дори до реформата в правописа след Октомврийската революция (1917). По-късна промяна, за която източнославянските езици често са наричани „мелодични“, е добиване, в по-голяма степен в руски отколкото в украински и беларуски, на мекост на съгласните пред предните гласни в езика. В източнославянските езици виждаме също и „пълногласие“: преминаване *ор*, *ол*, *е_л*, *е_р* („е_“ тук се бележи старото ять) в *оро* („корова“; ср. крава), *оло* и *еле* („молоко“, ср. „мляко“/„млечен“), и *ере* („берег“; ср. „бряг“/„брега“).

Морфологични и синтактични особености сближават източнославянските езици със западнославянските; най-важната особеност е по-ранната от южнославянските езици загуба на сложната система на миналите времена. Също така източнославянският (особено руският) синтаксис има тенденция към описателни конструкции. Падежната флексия е напълно жива и съвпадения в падежите са редки.

Исторически развой[редактиране | edit source]

До 15 век руският е една цялост; макар да съществува диалектен развой в Украйна и Беларус, той е доста слаб — гражданин от Велика Русия може да разбира лесно гражданин от „малките“ Русии. След 14 век езиците започват да се променят в разни посоки. Има две тенденции, които отделят руския от беларуския и украинския: редовно използване на черковнославянските думи, които са от стара България, и отдалеченост от Полша, която има безспорно влияние както върху беларуския, така и върху украинския (ср. „хлопец“ при пълногласно „холоп“). Като последствие от това, в литературния руски език има чужди за народната реч думи, които трудно биха се намерили в другите източнославянски езици. Освен всичко това, политическата ситуация в стара Русия накара Русия да загубва нейните стари територии и те да станат отделни нации.

Източнославянски езици[редактиране | edit source]