Междуславянски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Междуславянското знаме

Междуславянският език е проект за създаване на изкуствен общославянски език, който за първи път е бил описан от хърватския мисионер Юрай Крижанич в средата на 17 век.[1][2] Целта му е да улесни комуникирането между представители на отделните славянски народи, както и да позволи на незнаещите славянски езици да говорят със славяните. За последните езикът изпълнява и образователна роля. Той се основава на общите черти между славянските езици и ще бъде разбираем за 90 % от славяноговорящите.[3][4] В графиката на междуславянският се използва както кирилица, така и латиница. Говори се от няколкостотин човека.

Днес междуславянският език се формира на два проекта:

  • Словянски, създаден през 2006 г. от група лингвисти от различни страни: Ондрей Речник, Габриел Свобода, Ян ван Стеенберген, Игор Поляков
  • Новославянски, създаден през 2009 г. от Войтех Мерунка и Зденек Линхард

Правопис и правоговор[редактиране | edit source]

Междуславянският език може да се пише и на кирилица, и на латиница. Основната междуславянска азбука има 26 букви: 5 гласни, 20 съгласни и ер малък:

кирилица латиница МФА
А а A a [ɑ] ~ [a]
Б б B b [b]
В в V v [v]
Г г G g [g] ~ [ɦ]
Д д D d [d]
Е е E e [ɛ] ~ [e]
Ж ж Ž ž [ʒ] ~ [ʐ]
З з Z z [z]
И и I i [i] ~ [ɪ]
Ј ј J j [j]
К к K k [k]
Л л L l [l] ~ [ɫ]
М м M m [m]
Н н N n [n]
О о O o [ɔ] ~ [o]
П п P p [p]
Р р R r [r]
С с S s [s]
Т т T t [t]
У у U u [u]
Ф ф F f [f]
Х х H h [x]
Ц ц C c [ʦ]
Ч ч Č č [ʧ] ~ [tʂ]
Ш ш Š š [ʃ] ~ [ʂ]
Ь ь [ʲ]

Други букви по избор са:

кирилица латиница МФА
ДЬ дь Ď ď [dʲ] ~ [ɟ] ~ [d]
ЗЬ зь Ź ź [zʲ] ~ [ʑ] ~ [z]
ЛЬ ль Ĺ ĺ [lʲ] ~ [ʎ]
НЬ нь Ń ń [nʲ] ~ [ɲ]
РЬ рь Ŕ ŕ [rʲ] ~ [r̝] ~ [r]
СЬ сь Ś ś [sʲ] ~ [ɕ] ~ [s]
ТЬ ть Ť ť [tʲ] ~ [c] ~ [t]
Щ щ ŠČ šč [ʃʧ] ~ [ʂtʂ]
Ђ ђ Đ đ [ʥ]
Ћ ћ Ć ć [ʨ]
КС кс X x [ks]
Ъ ъ Ò ò [ǝ] ~ [ɤ̞]
Ы ы Y y [i] ~ [ɪ] ~ [ɨ]
Ю ю JU ju [ju]
Я я JA ja [jɑ] ~ [ja]
Є є JE je [jɛ] ~ [je]
Ї ї JI ji [ji]
Ѣ ѣ Ě ě [jɛ] ~ [ʲɛ] ~ [ɛ]
Ѧ ѧ Ę ę [jæ] ~ [ʲæ] ~ [æ]
Ѩ ѩ [jæ]
Ѫ ѫ Ų ų [u] ~ [ow]
Ѭ ѭ [ju] ~ [jow]
Å å [ɒ]

Примерен текст[редактиране | edit source]

Молитвата Отче наш:[5]

Кирилица Латиница Старобългарски
Отче наш, кторы јеси в небесах,
нехај свети се име Твоје.
Нехај пријде кралевство Твоје,
нехај буде вольа Твоја, како в небе тако и на земји.
Хлеб наш всьакоденны дај нам днес,
и одпусти нам наше грехи,
тако како мы одпушчајемо нашим грешникам.
И не введи нас в покушенје,
але избави нас од злого.
Otče naš, ktory jesi v nebesah,
nehaj svęti sę imę Tvoje.
Nehaj prijde krålevstvo Tvoje,
nehaj bųde volja Tvoja, kako v nebě tako i na zemji.
Hlěb naš vsjakodenny daj nam dneś,
i odpusti nam naše grěhi,
tako kako my odpušćajemo našim grěšnikam.
I ne vvedi nas v pokušeńje,
ale izbavi nas od zlogo.
Отче наш, Иже еси́ на небесе́х!
Да святи́тся имя Твое́,
да прии́дет Ца́рствие Твое,
да будет воля Твоя, я́ко на небеси́ и на земли́.
Хлеб наш насу́щный даждь нам днесь;
и оста́ви нам до́лги наша,
я́коже и мы оставля́ем должнико́м нашим;
и не введи́ нас во искушение,
но изба́ви нас от лука́ваго.

Източници[редактиране | edit source]

  1. М.И. Исаев, Словарь этнолингистических понятий и терминов (Москва, 2001), с. 85-86.
  2. Словарь-справочник по славянской филологии. Посетен на 14 септ. 2013.
  3. M. Prelević, Slovijanski da svako razume Вечерње Новости, 16 фебр. 2010. Посетен на 14 септ. 2013.
  4. Готвят славянско есперанто, в-к Марица, 16 фебр. 2010. Посетен на 14 септ. 2013.
  5. Отче наш

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]