Лужишки езици
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Общият брой на лужишките сърби в Германия е около 60 000 - около 40 000 в Саксония и 20.000 в Бранденбург. Тъй като етническата принадлежност не се отбелязва официално и самоопределянето като лужишки сърби е свободно, може да се правят само груби оценки на тяхната численост. Броят на говорещите лужишки езици се оценява като значително по-нисък. За разлика от горнолужишкия език, долнолужишкият език е застрашен от отмиране.По груби оценки долнолужишки говорят около 7.000 души, и езикът може би ще изчезне след двадесетина години. Горнолужишки се говори от около 13 000 и не би следвало да изчезне през 21 век.
Съдържание |
[редактиране] Сравнение на лужишките езици с други западнославянски езици
| български | чешки | горнолужишки | долнолужишки | полски | полабски |
|---|---|---|---|---|---|
| човек | člověk | čłowjek | cłowjek | człowiek | clawak |
| вечер | večer | wječor | wjacor | wieczór | wicer |
| брат | bratr | bratr | bratš | brat | brot |
| ден | den | dźeń | źeń | dzień | dan |
| ръка | ruka | ruka | ruka | ręka | ręka |
| есен | podzim | nazyma | nazyma | jesień | prenja zaima |
| сняг | sníh | sněh | sněg | śnieg | sneg |
| лято | léto | lěćo | lěśe | lato | ljutü |
| сестра | sestra | sotra | sotša | siostra | sestra |
| риба | ryba | ryba | ryba | ryba | raibo |
| огън | oheň | woheń | wogeń | ogień | widin |
| вода | voda | woda | wóda | woda | wôda |
| вятър | vítr | wětr | wětš | wiatr | wjôter |
| зима | zima | zyma | zyma | zima | zaima |
[редактиране] Фонетични различия
[редактиране] Разлики при съгласните
Двата лужишки езика се различават съществено в областта на съгласните звукове.
| горнолужишки | долнолужишки | примери | превод | забележки |
|---|---|---|---|---|
| h | g | hora – góra | планина | g > h както в чешки и словашки. |
| hołb – gołub | гълъб | |||
| hordy – gjardy | горд | |||
| hród – grod | кале | |||
| kniha – knigły | книга | |||
| hody – gódy | Коледа | |||
| č | c | čas – cas | време | č > c като в полски и полабски |
| čorny – carny | черен | |||
| čert – cart | дявол | |||
| česć – cesć | чест | |||
| ličba – licba | число | |||
| pčołka – pcołka | пчела | |||
| š | s | štyri – styri | четири | š > s в долнолужишки |
| štwórć – stwjerś | четвърт | |||
| štwórtka – stwórtka | четворка | |||
| štwórtk – stwórtk | четвъртък | |||
| ć | ś | ćeńki – śańki | тънък | ć > ś в долнолужишки освен след съскави съгласни |
| bić – biś | бия | |||
| hić – hyś | вървя | |||
| puć – puś | път | |||
| ćah – śěg | влак | |||
| ćahać – śěgaś | дърпам | |||
| ćim – śim | толкова | |||
| ćichi – śichy | тих | |||
| но: hósć – gósć | гост | |||
| dź | ź | dźeń – źeń | ден | dź > ź в долнолужишки освен след съскави съгласни |
| dźesać – źaseś | десет | |||
| hdźe – źo | къде | |||
| hdźež – źož | където | |||
| dźowka – źowka | дъщеря | |||
| dźiwy – źiwy | див | |||
| dźěło – źěło | работа | |||
| dźak – źěk | благодаря | |||
| hózdź – gózdź | гвоздей | |||
| kr, pr, tr | kš, pš, tš | krasny – kšasny | великолепен | r > š след беззвучни съгласни и пред a, o, u в долнолужишки |
| prawy – pšawy | десен | |||
| prosba – pšosba | молба | |||
| bratr – bratš | брат | |||
| sotra – sotša | сестра | |||
| wutroba – wutšoba | сърце | |||
| trawa – tšawa | трева | |||
| jutry – jatšy | изток | |||
| wótry – wótšy | остър | |||
| ń | j | dóńć – dojś | отивам | -ń- в горнолужишки както в кашубски вместо -j- в долнолужишки |
| nadeńć – nadejś | срещам | |||
| přeńć – pśejś | преминавам | |||
| přińć – pśiś | идвам | |||
| rozeńć – rozejś | разотивам се | |||
| woteńć – wótejś | отивам | |||
| wuńć – wujś | излизам | |||
| njeńdu – njejdu | не отиват |
[редактиране] Разлики при гласните
| горнолужошки | долнолужишки | примери | превод | забележки |
|---|---|---|---|---|
| 'a | ě, e | mjaso – měso | месо | от праслав. *ę |
| dźak – źěk | благодаря | |||
| časty – cesty | чест | |||
| hladać – glědaś | гледам | |||
| dźesać – źaseś | десет | |||
| rjad – rěd | ред | |||
| rjany – rědny | красив | |||
| swjatki – swětki | Петдесетница | |||
| 'e | 'a | mjeza – mjaza | межда | *ě > ja както в полски, белоруски. |
| čert – cart | дявол | |||
| jedyn – jaden | един | |||
| njesć – njasć | нося | |||
| pjec – pjac | пека | |||
| wjeselo – wjasele | радост | |||
| wjes – wjas | село | |||
| wječor – wjacor | вечер | |||
| e | o | hdźe – źo | къде | e > o в долнолужишки |
| -će – -śo, -ćo | (окончание 3. мн.) | |||
| ćeta – śota | леля | |||
| wčera – cora | вчера | |||
| i | y | hić – hyś | вървя | в долнолужишки Verdumpfung на i > y след ž, š, h и c (< č), като в полски. |
| wužiwar – wužywaŕ | потребител | |||
| wužiwać – wužywaś | ползвам | |||
| žiwy – žywy | жив | |||
| činić – cyniś | правя | |||
| šija – šyja | шия | |||
| šiška – šyška | запушалка | |||
| o | ja | pos – pjas | куче | от праславянско *ь (пол.: ie в pies) |
| o | e | susod – sused | съсед | e > o в горнолужишки |
| so – se | се | |||
| won – wen | вън | |||
| y | e, ě | cyły – ceły | цял | e/ě > y в горнолужишки след c, s, d |
| cyłosć – cełosć | цялост | |||
| dyrbjeć – derbiś, derbjeś | трябва | |||
| cypy – cepy | цеп | |||
| cyn – cen | калай | |||
| cyrkej – cerkwja | църква | |||
| dyrić – deriś | пердаша | |||
| syć – seś | мрежа | |||
| symjo – semje | семе | |||
| oł | łu | tołsty – tłusty | дебел | от праславянски *ьl/*ъl след твърди зъбни съгласни |
| dołhi – dłujki | дълъг | |||
| dołh – dług | дълг | |||
| stołp – słup | стълб | |||
| or | ar (jar след g/k) | hordy – gjardy | горд | от праславянски *ъr |
| horbaty – gjarbaty | гърбав | |||
| horb – gjarba | гръб | |||
| hordło – gjardło | гърло | |||
| hornc – gjarnc | гърне | |||
| or | ar | čorny – carny | черен | от праславянско *ьr пред твърди съгласни, иначе er (в smjerć – smjerś смърт) |
[редактиране] Общи черти
[редактиране] Съгласни
| праславянски | лужишки | примери | превод | сравнение | забележки |
|---|---|---|---|---|---|
| str | tr/tř – tš/tś |
sotra – sotša |
сестра | пол. siostra, чеш. sestra |
изпадане на s; много изключения |
| tradać – tšadaś |
чезна | чеш. strádat | |||
| truhać – tšugaś |
стържа | пол. strugać Tschechisch: struhadlo „пила“ |
|||
| truk – tšuk |
шушулка | ||||
| třěcha – tśěcha (stśěcha) |
покрив | чеш. střecha пол. strzecha |
|||
| truna – tšuna |
струна | чеш., пол. struna | |||
| trup – tšup |
струпей | чеш., пол., strup |
[редактиране] Гласни
| промяна | горнолужишки | долнолужишки | превод | забележка |
|---|---|---|---|---|
| e > o | wječor | wjacor | вечер | рус. вечер, чеш. večer |
| čłon | cłonk | член | рус. член | |
| daloko | далеко | пол. daleko, рус. далеко, сръб. daleko | ||
| wjesoły | wjasoły | весел | рус. весёлый, сръб. veseo, vesela | |
| pjećory | pěśory | петима | рус. пятеро, сръб. petero | |
| pčoła | pcoła | пчела | Rus. пчела, сръб. pčela | |
| sotra | sotša | сестра | рус. сестра, сръб. sestra | |
| i > y1 | zyma | zyma | зима | чеш. zima |
| nazyma | nazyma | есен | ||
| kazyć | kazyś | гния | пол. kazić, чеш. kaziti, слов. kazit' | |
| ǫ > u2 | ruka | ръка | пол. ręka, кашуб. rąka | |
| wutroba | wutšoba | сърце | пол. wątroba „черен дроб“ | |
| mudry | умен | пол. mądry | ||
| huso | gus | гъска | пол. gęś | |
| pucher | puchoŕ | мехур | пол. pęcherz | |
| pupk | пъп | пол. pępek | ||
| huba | guba | уста | пол. gęba | |
| el > ło3 | žłob | жлеб | слов. žleb (žl’ab), словен. žleb, хърв. žlijeb | |
| mloko | мляко | чеш. mleko, хърв. mlijeko | ||
| er > re/rě/rje4 | drjewo | дърво | сръб. drvo, пол. drzewo, чеш. dřevo, слов. drevo | |
| ol > ło5 | złoto | злато | пол. złoto; чеш./слов. zlato, бълг. злато | |
| słód | słod | вкус | пол. słód; чеш./слов. slad, хърв. slâd | |
| hłowa | głowa | глава | пол. głowa; чеш./слов. hlava, бълг. глава | |
| słoma | слама | пол. słoma; чеш. sláma, бълг. слама | ||
| młody | млад | пол. młody; чеш. mladý, бълг. млад | ||
| or > ro6 | hród | grod | кале | пол. gród; чеш. hrad, словен. grâd |
| mróz | mroz | студ | пол. mróz; чеш./слов. mráz, сръб. mraz | |
1 Тази промяна е настъпила в долнолужишки и след h, ž,š, c (< č). 2 Същата промяна се наблюдава в източнославянски, в чешки, словашки, сърбохърватски. В словенски носовката преминава в o. 3 между съгласни. В полски се появява също ło, но и łó; в чешки, словашки и словенски - le; в хърватски - lije, в сръбски - le; в български - ле [le] или ля [lja]; в източнославянски - оло [olo]. 4 В долнолужишки този звук преминава понякога в r(j)a; например: brjaza „бреза“. 5 Същият резултат се е получил в полски. 6 Същият резултат се е получил в полски.
