Полабски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Полабски език
Страна Германия
Брой говорещи изчезнал
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Западнославянски
...-Лехитски
....→Полабски
Официално положение
Кодове
ISO 639-2 sla
ISO 639-3 POX

Полабският език е група от славянски диалекти, говорени докъм 18 век на територията на съвременните немски провинции: Мекленбург, Бранденбург, Саксония-Анхалт, в източните части на Долна Саксония и Шлезвиг-Холщайн. Полабският е един от лехитските езици.

Името идва от полабските славяни, които дължат името си на река Елба (на чешки Лабе, а на полски — Łaba)

Разпространение[редактиране | edit source]

До 10. век полабските славяни обитават областите около р. Елба. Известни от историческите извори племена са ободритите в западната част на Мекленбург и Холщайн, лютичите в източен Мекленбург, северен Бранденбург и южна Померания, хавеляни в западен Бранденбург, и руяни на о. Рюген. Съвременният кашубски език, говорен на територията на северна Полша е най-близък до полабския език.

История на езика[редактиране | edit source]

Със заселването на немци на изток през 10-12 век полабските езици биват постепенно изместени от немския. Издавани са многобройни забрани за употреба на езика. В градовете в района на Бранденбург на вендите (славяните) се разрешавало да се препитават само като рибари. Така езикът бива ограничен до някои изолирани райони и се запазва до 17 век. На о. Рюген полабският език изчезва още през 15 век. До средата на 18 век в областта Вендланд в Долна Саксония (източно от Люнебург) се говори дравенополабски диалект.

Днес за полабските племена напомнят местни имена като Росток, Потсдам, Узедом.

Писмени паметници[редактиране | edit source]

Полабският език никога не е имал собствена писменост. Малко преди изчезването на езика са записани няколко кратки речника, молитви и една народна песен. Повечето от текстовете са записани в селата Вустров и Зютен в Мекленбург. Известни са и текстове на полабски, написани в Люхов-Даненберг през 17 и 18 век.

Особености на езика[редактиране | edit source]

Поради дълговековната си изолация полабският език се е отдалечил от другите славянски езици: на първо място се забелязва силно немско влияние.

  • В древенополабския диалект се наблюдават гласни звукове ö und ü: dör двор, düber добър.
  • Развитие на дифтонги, подобно на дифтонгите au и ai, развили се от дългите u и i при прехода на среднонемски в нововисоконемски) Примери: jautra утро, dausa душа, caiste чист, djöicha (той) диша, launa луна.
  • В полабския език не е действал с пълна сила законът за възходяща звучност в сричката. Пример за това е непълната ликвидна метатеза (замяната на праславянските съчетания -or- и -ol- пред съгласна с -ro- и -lo- или -ra- und -la- (например в местните названия Старгард, Загард, Гартов и Гардиц, в които се открива праславянското *gardъ град) и думи като dargë драг, gardište градище, warna врана, korwo крава, но mlade, mlôde млад.
  • Запазване на носовите гласни: jaimą име, gąs, gęs гъска, pąt път — в старобългарски сътоветно: имѧ, гѫсъ, пѫтъ.
  • Непълно развитие на съчетанията *tj, *dj: motechja мащеха, но swecja свещ, midzja межда.
  • Речниковият състав съдържа голям брой немски заемки (особено долнонемски): kledijat обличам, dif крадец, klore ясен, knecht слуга, komot (инф.) идвам, omar чук, smada ковач, taid време и др.

В следната таблица са дадени примери на думи от дравенополабския диалект (1. половина на 17. век) и на полабски език (8. - 14. век):

български дравенополабски полабски полски долнолужишки горнолужишки чешки старобългарски
човек clawak, clôwak człowiek cłowjek čłowjek člověk чловѣкъ
брат brot brat bratš bratr bratr братръ, братъ
сестра sestra siostra sotša sotra sestra сестра
бук bauk buk buk buk buk buk боукы
бял bjole belë biały běły běły bílý бѣлъ
бреза breza breza brzoza brjaza brěza bříza
бик bôla byk byk byk byk, ćělc býk быкъ
ден dôn dzień źeń dźeń den дьнь
есен jisin, prenja zaima jesień nazymje nazyma podzim Ѥсень
шапка klöbük, klübik czapka kłobyk kłobuk klobouk клобоукъ
лято let lato lěśe lěćo léto лѣто
мишка mois myš mysz myš myš myš мъшь
малина molaina malina malina malina malena malina
лъг plana ląka łąka łuka łuka louka лѫгъ
риба raibo, roiboi ryba ryba ryba ryba ryba рыба
ръка ręka ręka ruka ruka ruka рѫка
сняг sneg śnieg sněg sněh sníh снѣгъ
топъл teplü tepëlë ciepły śopły ćopły teplý топлъ
вечер wicer wieczór wjacor wječor večer вечеръ
огън widin, wüdjin ogień wogeń woheń oheň огнь
вятър wjôter wiatr wětš wětřik, wětr vítr вѣтръ
вода wôda woda woda woda woda voda вода
градина wôgord wogard ogród zagroda zahroda zahrada
зима zaima zima zymje zyma zima зима

Текстов пример[редактиране | edit source]

Aita nos - молитва Отче наш

Aita nos, tâ toi jis wâ nebesai,

sjętü wordoj tüji jaimą; tüji rik komaj; tüja wüľa mo są ťüńot kok wâ nebesai tok no zementi; nosę wisedanesnę sťaibę doj nam dâns; a wütâdoj nam nose greche, kok moi wütâdojeme nosim gresnarem; ni bringoj nos wâ warsükongę; toi losoj nos wüt wisokag chaudag. Pritü tüje ją tü ťenądztwü un müc un câst, warchni Büzac, nekąda in nekędisa. Amen.

Литература[редактиране | edit source]

  • Słownik etymologiczny języka Drzewian połabskich, т. 1: ред. Tadeusz Lehr-Spławiński & Kazimierz Polański, Wrocław, 1962, от т. 2 : ред. K. Polański, Wrocław, 1971-
  • Kazimierz Polański & Janusz Sehnert: Polabian-English Dictionary. The Hague: Mouton 1967
  • Reinhold Olesch: Thesaurus linguae Dravaenopolabicae. (= Slavistische Forschungen; Band 42). Böhlau, Köln und Wien 1983-1987 (тритомен речник)
  • August Schleicher: Laut- und Formenlehre der polabischen Sprache. Kaiserliche Akademie der Wissenschaften, Sankt Petersburg 1871 (Препечатан в Saendig-Reprint-Verlag, Wiesbaden 1967; Reprint-Verlag, Vaduz/Liechtenstein 1999)
  • Johann Parum Schultze; Reinhold Olesch (изд.): Fontes linguae Dravaenopolabicae minores et Chronica Venedica J. P. Schultzii.

(= Slavistische Forschungen; т. 7). Böhlau, Köln und Graz 1967

  • Christian Hennig von Jessen: Vocabularium Venedicum (oder Wendisches Wörter-Buch) (1705). препечатан от Reinhold Olesch. - Köln: Böhlau 1959

Външни препратки[редактиране | edit source]