Полабски език

Полабски език
Страна	Германия
Брой говорещи	изчезнал
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Славянски Западнославянски Лехитски Полабски
Официално положение
Кодове
ISO 639-2	sla
ISO 639-3	POX

Полабският език е група от славянски диалекти, говорени докъм 18 век на територията на съвременните немски провинции: Мекленбург, Бранденбург, Саксония-Анхалт, в източните части на Долна Саксония и Шлезвиг-Холщайн. Полабският е един от лехитските езици.

Името идва от полабските славяни, които дължат името си на река Елба (на чешки Лабе, а на полски — Łaba)

Разпространение

До 10. век полабските славяни обитават областите около р. Елба. Известни от историческите извори племена са ободритите в западната част на Мекленбург и Холщайн, лютичите в източен Мекленбург, северен Бранденбург и южна Померания, хавеляни в западен Бранденбург, и руяни на о. Рюген. Съвременният кашубски език, говорен на територията на северна Полша е най-близък до полабския език.

История на езика

Със заселването на немци на изток през 10-12 век полабските езици биват постепенно изместени от немския. Издавани са многобройни забрани за употреба на езика. В градовете в района на Бранденбург на вендите (славяните) се разрешавало да се препитават само като рибари. Така езикът бива ограничен до някои изолирани райони и се запазва до 17 век. На о. Рюген полабският език изчезва още през 15 век. До средата на 18 век в областта Вендланд в Долна Саксония (източно от Люнебург) се говори дравенополабски диалект.

Днес за полабските племена напомнят местни имена като Росток, Потсдам, Узедом.

Писмени паметници

Полабският език никога не е имал собствена писменост. Малко преди изчезването на езика са записани няколко кратки речника, молитви и една народна песен. Повечето от текстовете са записани в селата Вустров и Зютен в Мекленбург. Известни са и текстове на полабски, написани в Люхов-Даненберг през 17 и 18 век.

Особености на езика

Поради дълговековната си изолация полабският език се е отдалечил от другите славянски езици: на първо място се забелязва силно немско влияние.

• В древенополабския диалект се наблюдават гласни звукове ö und ü: dör двор, düber добър.
• Развитие на дифтонги, подобно на дифтонгите au и ai, развили се от дългите u и i при прехода на среднонемски в нововисоконемски) Примери: jautra утро, dausa душа, caiste чист, djöicha (той) диша, launa луна.
• В полабския език не е действал с пълна сила законът за възходяща звучност в сричката. Пример за това е непълната ликвидна метатеза (замяната на праславянските съчетания -or- и -ol- пред съгласна с -ro- и -lo- или -ra- und -la- (например в местните названия Старгард, Загард, Гартов и Гардиц, в които се открива праславянското *gardъ град) и думи като dargë драг, gardište градище, warna врана, korwo крава, но mlade, mlôde млад.
• Запазване на носовите гласни: jaimą име, gąs, gęs гъска, pąt път - в старобългарски сътоветно: имѧ, гѫсъ, пѫтъ.
• Непълно развитие на съчетанията *tj, *dj: motechja мащеха, но swecja свещ, midzja межда.
• Речниковият състав съдържа голям брой немски заемки (особено долнонемски): kledijat обличам, dif крадец, klore ясен, knecht слуга, komot (инф.) идвам, omar чук, smada ковач, taid време и др.

В следната таблица са дадени примери на думи от дравенополабския диалект (1. половина на 17. век) и на полабски език (8. - 14. век):

български	дравенополабски	полабски	полски	долнолужишки	горнолужишки	чешки	старобългарски
човек	clawak, clôwak		człowiek	cłowjek	čłowjek	člověk	чловѣкъ
брат	brot		brat	bratš	bratr	bratr	братръ, братъ
сестра	sestra		siostra	sotša	sotra	sestra	сестра
бук	bauk	buk	buk	buk	buk	buk	боукы
бял	bjole	belë	biały	běły	běły	bílý	бѣлъ
бреза	breza	breza	brzoza	brjaza	brěza	bříza
бик	bôla	byk	byk	byk	byk, ćělc	býk	быкъ
ден	dôn		dzień	źeń	dźeń	den	дьнь
есен	jisin, prenja zaima		jesień	nazymje	nazyma	podzim	Ѥсень
шапка	klöbük, klübik			kłobyk	kłobuk	klobouk	клобоукъ
лято	let		lato	lěśe	lěćo	léto	лѣто
мишка	mois	myš	mysz	myš	myš	myš	мъшь
малина	molaina	malina	malina	malina	malena	malina
лъг	plana	ląka	łąka	łuka	łuka	louka	лѫгъ
риба	raibo, roiboi	ryba	ryba	ryba	ryba	ryba	рыба
ръка	ręka		ręka	ruka	ruka	ruka	рѫка
сняг	sneg		śnieg	sněg	sněh	sníh	снѣгъ
топъл	teplü	tepëlë	ciepły	śopły	ćopły	teplý	топлъ
вечер	wicer		wieczór	wjacor	wječor	večer	вечеръ
огън	widin, wüdjin		ogień	wogeń	woheń	oheň	огнь
вятър	wjôter		wiatr	wětš	wětřik, wětr	vítr	вѣтръ
вода	wôda	woda	woda	woda	woda	voda	вода
градина	wôgord	wogard	ogród	zagroda	zahroda	zahrada
зима	zaima		zima	zymje	zyma	zima	зима

Текстов пример

Aita nos - молитва Отче наш

Aita nos, tâ toi jis wâ nebesai,

sjętü wordoj tüji jaimą; tüji rik komaj; tüja wüľa mo są ťüńot kok wâ nebesai tok no zementi; nosę wisedanesnę sťaibę doj nam dâns; a wütâdoj nam nose greche, kok moi wütâdojeme nosim gresnarem; ni bringoj nos wâ warsükongę; toi losoj nos wüt wisokag chaudag. Pritü tüje ją tü ťenądztwü un müc un câst, warchni Büzac, nekąda in nekędisa. Amen.

Литература

• Słownik etymologiczny języka Drzewian połabskich, т. 1: ред. Tadeusz Lehr-Spławiński & Kazimierz Polański, Wrocław, 1962, от т. 2 : ред. K. Polański, Wrocław, 1971-
• Kazimierz Polański & Janusz Sehnert: Polabian-English Dictionary. The Hague: Mouton 1967
• Reinhold Olesch: Thesaurus linguae Dravaenopolabicae. (= Slavistische Forschungen; Band 42). Böhlau, Köln und Wien 1983-1987 (тритомен речник)
• August Schleicher: Laut- und Formenlehre der polabischen Sprache. Kaiserliche Akademie der Wissenschaften, Sankt Petersburg 1871 (Препечатан в Saendig-Reprint-Verlag, Wiesbaden 1967; Reprint-Verlag, Vaduz/Liechtenstein 1999)
• Johann Parum Schultze; Reinhold Olesch (изд.): Fontes linguae Dravaenopolabicae minores et Chronica Venedica J. P. Schultzii.

(= Slavistische Forschungen; т. 7). Böhlau, Köln und Graz 1967

• Christian Hennig von Jessen: Vocabularium Venedicum (oder Wendisches Wörter-Buch) (1705). препечатан от Reinhold Olesch. - Köln: Böhlau 1959

Външни препратки

• Интернет-страница с примери на полабски
• Полабски във Вендланд