Саксония-Анхалт
| Саксония-Анхалт Sachsen-Anhalt |
|
  |
|
 |
|
| Площ | 20 448 km² |
|---|---|
| Население (2011) | 2 313 280 души 113 души/km² |
| Столица | Магдебург |
| Министър-председател | Райнер Хазелоф |
| Правителство | ХДС/ГСДП |
| БВП (2010) | 52,16 млрд. евро 22 548 евро/човек |
| НТСЕ | DEE |
| sachsen-anhalt.de | |
Саксония-Анхалт (на немски Sachsen-Anhalt) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Столица на федералната провинция е Магдебург.
Съдържание |
География [редактиране]
Саксония-Анхалт е разположена в Североизточна Германия. Граничи с Долна Саксония на северозапад, Бранденбург на изток, Саксония на югоизток и Тюрингия на югозапад.
Обхваща площ от 20 450 км² и има 2,335 млн. жители. Гъстотата на населението е 114 души/км². [1]
По-голямата част от провинцията има равнинен характер. В югозападната част на Саксония-Анхалт е разположена планината Харц. Най-голямата река в провинцията е Елба, която преминава от югоизток на северозапад. Друга по-голяма река е Зале, приток на Елба.
Най-високата точка в провинцията е връх Брокен (Brocken) с височина 1141 метра. [1]
Административно деление [редактиране]
Саксония-Анхалт е разделена на 21 области (Landkreise):
и 3 самостоятелни града (Stadtkreise):
От 1990 до 2003 Саксония-Анхалт е била разделена на три региона - Десау, Хале и Магдебург. На 1 януари 2004 тези три региона са реорганизирани в днешните 24 области.
История [редактиране]
Саксония-Анхалт е провинция с не много богата история. Най-важните ѝ предшественици са пруската провинция Саксония и република Анхалт. Саксония-Анхалт възниква през 1947 след разпадането на Прусия, но съществува само от 1947 до 1952 заради административните реформи в ГДР. Провицията се обединява отново на 3 октомври 1990.
Личности [редактиране]
Известни личности, родени в Саксония-Анхалт, са:
- Ото фон Бисмарк
- Мартин Лутър
- Фридрих Нитцше
Външни препратки [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ а б Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 14. Посетен на 16 януари 2013.
|
|||||
