Северен Рейн-Вестфалия
| Северен Рейн-Вестфалия Nordrhein-Westfalen |
|
  |
|
 |
|
| Площ | 34 084 km² |
|---|---|
| Население (2011) | 17 841 956 души 523 души/km² |
| Столица | Дюселдорф |
| Министър-председател | Ханелоре Крафт |
| Правителство | ГСДП/Зелени |
| БВП (2010) | 543,03 млрд. евро 30 436 евро/човек |
| НТСЕ | DEA |
| nrw.de | |
Северен Рейн-Вестфалия (на немски: Nordrhein-Westfalen) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Федералната провинция има най-много жители — 17,845 млн. [1] и най-добре развитата икономика — внася 22% от БВП на страната. Столица на провинцията е Дюселдорф, други по-големи градове са Кьолн, Есен, Дортмунд, Дуисбург, Билефелд, Бон и Мюнстер.
Съдържание |
География [редактиране]
Северен Рейн-Вестфалия заема площ от 34 092 км² и население от 17 845 000 жители. Гъстотата на населението е 523 души/км². [1]. Намира се в западната част на Германия. Граничи с Белгия и Нидерландия. В централната част на провинцията се намира урбанизирания регион Рейн-Рур. Точно тук са разположени градовете Кьолн, Дюселдорф и Бон, както и рурския промишлен комплекс. Рурската област се състои от градовете Есен, Дортмунд, Дуисбург, Бохум и Гелзенкирхен.
За много германци Северен Рейн-Вестфалия е синоним за промишлена област. Въпреки това по-голямата част от федералната провинция се състои от гори и поля. На югозапад, Северен Рейн-Вестфалия обхваща и малка част от областта Айфел, който се намира на границата между Белгия и Рейнланд-Пфалц. Югоизтокът на провинцията е рядко населен. Това са областите Зауерланд и Зигерланд. Северозападната част от северен Рейн-Вестфалия е част от Северноевропейската низина.
По-големите реки, които преминават през провинцията са: Рейн, Рур, Емс, Липе и Везер. Река Падер, която тече през град Падерборн, се смята за най-късата река в Германия.
Най-високата точка в провинцията е Лангенберг (Langenberg) с височина 843 метра. [1]
Административно деление [редактиране]
Северен Рейн-Вестфалия се състои от 5 административни региона (Regierungsbezirke), поделени на 31 окръга и 23 самостоятелни града (kreisfreie Städte). Общо Северен Рейн-Вестфалия има 396 общини (1997).
Окръзи в Северен Рейн-Вестфалия:
|
|
||
и няколко самостоятелни града:
Петте административни региона, които съставят двата съюза/обединения (ландшафтсфербанд) на провинцията:
История [редактиране]
Северен Рейн-Вестфалия не е исторически обосновала се територия. Първата глава от нейната история е написана от римляните, построили на левия бряг на Рейн своите градове-колонии — Кьолн, Бон, Нойс, Крефелд, Ксантен.
От Ксантен, където сега е разположен единствения по рода си археологически парк и където е пресъздаден древния град Улпия Траяна, легионерите на император Варуса са тръгвали на изток да завоюват земите на германци и славяни. Претърпели съкрушително поражение в Тевтобургската гора от Арминия, римляните спират завоевателните походи и укрепват своята граница. Тези места са били заселени от различни германски племена: саксонци, вестфали, вандали, фризи, алемани и др.
Тук в средата на 17 век е било подписано едно от най-значителните съглашения в немската история — Вестфалския мир, сложил край на 30-годишната война и помирил католици и протестанти. В 19 век, след края на наполеоновите войни, тези земи стават западна част от Прусия, която ги превръща в своята оръжейна ковачница. От тогава този район на Германия се прославя като Рурската област, „съкровищницата на въглища и стомана“, сега вече, бивша.
Настоящата Северен Рейн-Вестфалия е основана от британската военна окупационна администрация през 1946. Първоначално тя се е състояла от Вестфалия и северните части от Рейнската област — бивши територии на Прусия. През 1947 областта Липе е присъединена към Северен Рейн-Вестфалия, така се оформят днешните граници на федералната провинция. Местните жители обаче все още определят себе си като „рейнци“ или „вестфалци“. След войната новата провинция се развива много бурно и достига своя икономически разцвет през 50-те и 60-те години. Стагнацията от началото на 70-те, обаче засяга сериозно текстилната, а след това металургичната и въгледобивната индустрия. Към момента почти всички въглищни мини са затворени, а работещите металургични заводи са само няколко. В последните години икономиката на региона се преструктурира, развиват се отрасли като електроника, микротехника, логистика, информационни технологии и т.н. Въпреки че Северен Рейн-Вестфалия е един от най-индустриализираните и гъсто населени райони на Европа, две трети от него са гори и долини, а река Рур е станала една от най-чистите на континента. Двадесет процента от територията са природни резервати.
Знаме [редактиране]
Знамето на Северен Рейн-Вестфалия е зелено-бяло-червено с комбинираните гербове на пруската Рейнска провинция (бяла линия на зелено поле), Вестфалия (белия кон) и Липе (червената роза).
Според една легенда във вестфалския герб, конят принадлежи на саксонския водач Видукинд. Други пък смятат, че коня е свързан с Хайнрих Лъв.
Външни препратки [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ а б в Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 14. Посетен на 16 януари 2013.
|
|||||
