Северен Рейн-Вестфалия
| Гражданско знаме | |
|---|---|
|
|
|
| Служебно знаме | |
|
|
|
| Герб | |
|
|
|
| Статистика | |
| Столица: | Дюселдорф |
| Площ: | 34 084.13 км²[1] |
| Население: | 18 075 400(2004)[2] |
| Гъстота: | 530/км² |
| уеб сайт: | http://www.nrw.de/ |
| ISO 3166-2: | DE-NW |
| Политика | |
| Министър-председател: | Юрген Ритгерс (ХДС) |
| Управляваща партия: | ХДС/СДП коалиция |
| Карта | |
|
|
|
.svg)
Северен Рейн-Вестфалия (на немски: Nordrhein-Westfalen) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Федералната провинция има най-много жители — 18 млн. и най-добре развитата икономика — внася 22% от БВП на страната. Столица на провинцията е Дюселдорф, други по-големи градове са Кьолн, Есен, Дортмунд, Дуисбург, Билефелд, Бон и Мюнстер.
Съдържание |
[редактиране] География
Северен Рейн-Вестфалия заема площ от 34 083 км² и се намира в западната част на Германия. Граничи с Белгия и Нидерландия. В централната част на провинцията се намира урбанизирания регион Рейн-Рур. Точно тук са разположени градовете Кьолн, Дюселдорф и Бон, както и рурския промишлен комплекс. Рурската област се състои от градовете Есен, Дортмунд, Дуисбург, Бохум и Гелзенкирхен.
За много германци Северен Рейн-Вестфалия е синоним за промишлена област. Въпреки това по-голямата част от федералната провинция се състои от гори и поля. На югозапад, Северен Рейн-Вестфалия обхваща и малка част от областта Айфел, който се намира на границата между Белгия и Рейнланд-Пфалц. Югоитокът на провинцията е рядко населен. Това са областите Зауерланд и Зигерланд. Северозападната част от северен Рейн-Вестфалия е част от Северноевропейската низина.
По-големите реки, които преминават през провинцията са: Рейн, Рур, Емс, Липе и Везер. Река Падер, която тече през град Падерборн, се смята за най-късата река в Германия.
[редактиране] Административно деление
Северен Рейн-Вестфалия се състои от 5 административни региона (Regierungsbezirke), поделени на 31 окръга и 23 самостоятелни града (kreisfreie Städte). Общо Северен Рейн-Вестфалия има 396 общини (1997).
Окръзи в Северен Рейн-Вестфалия:
|
|
||
и няколко самостоятелни града:
Петте административни региона, които съставят двата съюза/обединения (ландшафтсфербанд) на провинцията:
[редактиране] История
Северен Рейн-Вестфалия не е исторически обосновала се територия. Първата глава от нейната история е написана от римляните, построили на левия бряг на Рейн своите градове-колонии — Кьолн, Бон, Нойс, Крефелд, Ксантен.
От Ксантен, където сега е разположен единствения по рода си археологически парк и където е пресъздаден древния град Улпия Траяна, легионерите на император Варуса са тръгвали на изток да завоюват земите на германци и славяни. Претърпели съкрушително поражение в Тевтобургската гора от Арминия, римляните спират завоевателните походи и укрепват своята граница. Тези места са били заселени от различни германски племена: саксонци, вестфали, вандали, фризи, алемани и др.
Тук в средата на 17 век е било подписано едно от най-значителните съглашения в немската история — Вестфалския мир, сложил край на 30-годишната война и помирил католици и протестанти. В 19 век, след края на наполеоновите войни, тези земи стават западна част от Прусия, която ги превръща в своята оръжейна ковачница. От тогава този район на Германия се прославя като Рурската област, „съкровищницата на въглища и стомана“, сега вече, бивша.
Настоящата Северен Рейн-Вестфалия е основана от британската военна окупационна администрация през 1946. Първоначално тя се е състояла от Вестфалия и северните части от Рейнската област — бивши територии на Прусия. През 1947 областта Липе е присъединена към Северен Рейн-Вестфалия, така се оформят днешните граници на федералната провинция. Местните жители обаче все още определят себе си като „рейнци“ или „вестфалци“. След войната новата провинция се развива много бурно и достига своя икономически разцвет през 50-те и 60-те години. Стагнацията от началото на 70-те, обаче засяга сериозно текстилната, а след това металургичната и въгледобивната индустрия. Към момента почти всички въглищни мини са затворени, а работещите металургични заводи са само няколко. В последните години икономиката на региона се преструктурира, развиват се отрасли като електроника, микротехника, логистика, информационни технологии и т.н. Въпреки, че Северен Рейн-Вестфалия е един от най-индустриализираните и гъсто населени райони на Европа, две трети от него са гори и долини, а река Рур е станала една от най-чистите на континента. Двадесет процента от територията са природни резервати.
[редактиране] Знаме
Знамето на Северен Рейн-Вестфалия е зелено-бяло-червено с комбинираните гербове на пруската Рейнска провинция (бяла линия на зелено поле), Вестфалия (белия кон) и Липе (червената роза).
Според една легенда във вестфалския герб, конят принадлежи на саксонския водач Видукинд. Други пък смятат, че коня е свързан с Хайнрих Лъва.
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- ↑ Statistisches Jahrbuch NRW 2005, 47. Jahrgang, Landesamt für Datenverarbeitung und Statistik Nordrhein-Westfalen, p. 22
- ↑ Statistisches Jahrbuch NRW 2005, 47. Jahrgang, Landesamt für Datenverarbeitung und Statistik Nordrhein-Westfalen
|
|||||
