Северен Рейн-Вестфалия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Северен Рейн-Вестфалия
Nordrhein-Westfalen
Знаме на Северен Рейн-Вестфалия   Герб на Северен Рейн-Вестфалия
Разположение на Северен Рейн-Вестфалия в Германия
Площ 34 084 km²
Население (2011) 17 841 956 души
523 души/km²
Столица Дюселдорф
Министър-председател Ханелоре Крафт
Правителство ГСДП/Зелени
БВП (2010) 543,03 млрд. евро
30 436 евро/човек
НТСЕ DEA
nrw.de

Северен Рейн-Вестфалия (на немски: Nordrhein-Westfalen) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Федералната провинция има най-много жители — 17,845 млн. [1] и най-добре развитата икономика — внася 22% от БВП на страната. Столица на провинцията е Дюселдорф, други по-големи градове са Кьолн, Есен, Дортмунд, Дуисбург, Билефелд, Бон и Мюнстер.

География[редактиране | edit source]

Северен Рейн-Вестфалия заема площ от 34 092 км² и население от 17 845 000 жители. Гъстотата на населението е 523 души/км². [1]. Намира се в западната част на Германия. Граничи с Белгия и Нидерландия. В централната част на провинцията се намира урбанизирания регион Рейн-Рур. Точно тук са разположени градовете Кьолн, Дюселдорф и Бон, както и рурския промишлен комплекс. Рурската област се състои от градовете Есен, Дортмунд, Дуисбург, Бохум и Гелзенкирхен.

За много германци Северен Рейн-Вестфалия е синоним за промишлена област. Въпреки това по-голямата част от федералната провинция се състои от гори и поля. На югозапад, Северен Рейн-Вестфалия обхваща и малка част от областта Айфел, който се намира на границата между Белгия и Рейнланд-Пфалц. Югоизтокът на провинцията е рядко населен. Това са областите Зауерланд и Зигерланд. Северозападната част от северен Рейн-Вестфалия е част от Северноевропейската низина.

По-големите реки, които преминават през провинцията са: Рейн, Рур, Емс, Липе и Везер. Река Падер, която тече през град Падерборн, се смята за най-късата река в Германия.

Най-високата точка в провинцията е Лангенберг (Langenberg) с височина 843 метра. [1]

Административно деление[редактиране | edit source]

Северен Рейн-Вестфалия се състои от 5 административни региона (Regierungsbezirke), поделени на 31 окръга и 23 самостоятелни града (kreisfreie Städte). Общо Северен Рейн-Вестфалия има 396 общини (1997).

Окръзи в Северен Рейн-Вестфалия:

North rhine w map.jpg

  1. Аахен
  2. Боркен
  3. Коесфелд
  4. Дирен
  5. Енепа-Рур
  6. Рейнски-ерфтски окръг
  7. Ойскирхен
  8. Гитерслох
  9. Хайнсберг
  10. Херфорд
  11. Хохзауерланд
  1. Хекстер
  2. Клеве
  3. Липе
  4. Меркски окръг
  5. Метман
  6. Минден-Либеке
  7. Рейнски окръг Нойс
  8. Обербергски окръг
  9. Олпе
  10. Падерборн
  1. Реклингхаузен
  2. Рейнско-бергски окръг
  3. Рейн-Зиг
  4. Зиген-Витгенщайн
  5. Зоест
  6. Щайнфурт
  7. Уна
  8. Вирсен
  9. Варендорф
  10. Весел

и няколко самостоятелни града:

  1. Аахен
  2. Билефелд
  3. Бохум
  4. Бон
  5. Ботроп
  6. Кьолн
  7. Дортмунд
  8. Дуисбург
  1. Дюселдорф
  2. Есен
  3. Гелзенкирхен
  4. Олпе
  5. Хаген
  6. Хам
  7. Херне
  8. Крефелд
  9. Леверкузен
  1. Мьонхенгладбах
  2. Мюлхайм
  3. Мюнстер
  4. Оберхаузен
  5. Ремшайд
  6. Солинген
  7. Вупертал
Дуисбургското езеро Мазурен в индустриалния регион Рур

Петте административни региона, които съставят двата съюза/обединения (ландшафтсфербанд) на провинцията:

История[редактиране | edit source]

Северен Рейн-Вестфалия не е исторически обосновала се територия. Първата глава от нейната история е написана от римляните, построили на левия бряг на Рейн своите градове-колонии — Кьолн, Бон, Нойс, Крефелд, Ксантен.

От Ксантен, където сега е разположен единствения по рода си археологически парк и където е пресъздаден древния град Улпия Траяна, легионерите на император Варуса са тръгвали на изток да завоюват земите на германци и славяни. Претърпели съкрушително поражение в Тевтобургската гора от Арминия, римляните спират завоевателните походи и укрепват своята граница. Тези места са били заселени от различни германски племена: саксонци, вестфали, вандали, фризи, алемани и др.

Тук в средата на 17 век е било подписано едно от най-значителните съглашения в немската история — Вестфалския мир, сложил край на 30-годишната война и помирил католици и протестанти. В 19 век, след края на наполеоновите войни, тези земи стават западна част от Прусия, която ги превръща в своята оръжейна ковачница. От тогава този район на Германия се прославя като Рурската област, „съкровищницата на въглища и стомана“, сега вече, бивша.

Настоящата Северен Рейн-Вестфалия е основана от британската военна окупационна администрация през 1946. Първоначално тя се е състояла от Вестфалия и северните части от Рейнската област — бивши територии на Прусия. През 1947 областта Липе е присъединена към Северен Рейн-Вестфалия, така се оформят днешните граници на федералната провинция. Местните жители обаче все още определят себе си като „рейнци“ или „вестфалци“. След войната новата провинция се развива много бурно и достига своя икономически разцвет през 50-те и 60-те години. Стагнацията от началото на 70-те, обаче засяга сериозно текстилната, а след това металургичната и въгледобивната индустрия. Към момента почти всички въглищни мини са затворени, а работещите металургични заводи са само няколко. В последните години икономиката на региона се преструктурира, развиват се отрасли като електроника, микротехника, логистика, информационни технологии и т.н. Въпреки че Северен Рейн-Вестфалия е един от най-индустриализираните и гъсто населени райони на Европа, две трети от него са гори и долини, а река Рур е станала една от най-чистите на континента. Двадесет процента от територията са природни резервати.

Знаме[редактиране | edit source]

Знамето на Северен Рейн-Вестфалия е зелено-бяло-червено с комбинираните гербове на пруската Рейнска провинция (бяла линия на зелено поле), Вестфалия (белия кон) и Липе (червената роза).

Според една легенда във вестфалския герб, конят принадлежи на саксонския водач Видукинд. Други пък смятат, че коня е свързан с Хайнрих Лъв.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 14. Посетен на 16 януари 2013.