Баден-Вюртемберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Баден-Вюртемберг
Baden-Württemberg
Знаме на Баден-Вюртемберг   Герб на Баден-Вюртемберг
Разположение на Баден-Вюртемберг в Германия
Площ 35 752 km²
Население (2011) 10 786 227 души
302 души/km²
Столица Щутгарт
Министър-председател Винфрид Кречман
Правителство Зелени/ГСДП
БВП (2011) 376,28 млрд. евро
34 885 евро/човек
НТСЕ DE1
baden-wuerttemberg.de

Баден-Вюртемберг (на немски: Baden-Württemberg) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Разположена е в югозападната част на Германия, източно от горното течение на река Рейн. Баден-Вюртемберг е третата по площ и население федерална провинция от общо шестнадесет, с площ 35 751 км² и 10,754 млн. души население. [1] Столица е Щутгарт.

История[редактиране | edit source]

Федералната провинция Баден-Вюртемберг включва историческите провинции Баден, Хоенцолерн и Вюртемберг,части от големия регион Швабия.

След Втората Световна война съюзниците създават три провинции: Вюртемберг-Хоенцолерн, Южен Баден (и двете окупирани от Франция), и Вюртемберг-Баден (окупирана от САЩ). Член 118 от новата германска конституция позволява на тези по-малки провинции да се обединят в една по-голяма. След проведения през 9 декември 1951 плебисцит тези 3 провинции се сливат, създавайки Баден-Вюртемберг на 25 април 1952.

География[редактиране | edit source]

Федералната провинция граничи с Швейцария на юг, с Франция на запад и с германските провинции Рейнланд-Пфалц, Хесен и Бавария.

Река Рейн образува западната, както и по-голямата част от южната граница. Шварцвалд (от немски Черна гора) е главната планинска система в провинцията, която започва от изток, от долината на Рейн. Боденското езеро разделя Баден-Вюртемберг от Алпите и Швейцария.

Река Дунав извира в Баден-Вюртемберг. В град Донауешинген се намира официалния извор на реката, наречен Donauquelle. Всъщност Дунав няма извор, на това място се събират две реки — Брег и Бригах.

По-големи градове в Баден-Вюртемберг са Щутгарт, Манхайм, Карлсруе, Фрайбург, Хайделберг, Хайлброн, Лудвигсбург, Улм, Тюбинген, Пфорцхайм и Ройтлинген

Най-високият връх в провинцията е Фелдберг с височина 1493 метра. [1]

Административно деление[редактиране | edit source]

Баден-Вюртемберг е разделена на 35 окръга и 9 независими градове,заедно групирани в четири административни области: Фрайбург, Карлсруе, Щутгарт и Тюбинген.

Baden wuerttemberg map.png
Карта

  1. Алб-Донау
  2. Биберах
  3. Бодензее
  4. Бьоблинген
  5. Брайсгау-Хохшварцвалд
  6. Калв
  7. Констанц
  8. Емендинген
  9. Енц
  10. Еслинген
  11. Фройденщат
  12. Гупинген
  1. Хайденхайм
  2. Хайлброн
  3. Хоенлохе
  4. Карлсруе
  5. Льоррах
  6. Лудвигсбург
  7. Майн-Таубер
  8. Некар-Оденвалд-Крайс
  9. Ортенаукрайс
  10. Осталбкрайс
  11. Ращат
  12. Равенсбург
  1. Ремс-Мур-Крайс
  2. Ройтлинген
  3. Рейн-Некар-Крайс
  4. Ротвайл
  5. Швебиш Хал
  6. Шварцвалд-Баар-Крайс
  7. Зигмаринген
  8. Тюбинген
  9. Тутлинген
  10. Валдсхут
  11. Цолерналбкрайс

Също така съществуват и девет независими града, които не принадлежат към нито една област:

  1. Баден-Баден
  2. Фрайбург
  3. Хайделберг
  4. Хайлброн
  5. Карлсруе
  6. Манхайм
  7. Пфорцхайм
  8. Щутгарт
  9. Улм

Образование[редактиране | edit source]

В провинция Баден-Вюртемберг се намират някои от най-старите и престижни университети в Германия, като университетите на Фрайбург, Хайделберг и Тюбинген.

Други престижни висши училища са тези в Карлсруе, Манхайм и Улм.В столицата на провинцията Щутгарт университетите са 2, а в Лудвигсбург е известното национално филмово училище Filmakademie Baden-Württemberg.

Език[редактиране | edit source]

На много места в Баден-Вюртемберг се говорят особени диалекти на швабски (schwäbisch) и 'бадски'/алемански, за които е известно, че са почти напълно неразбираеми за германците от северната часг на страната.

Религия[редактиране | edit source]

Кампаниен стикер. Текстът гласи: "Ние можем да правим всичко - с изключение да "говорим литературен немски"; Това е намек за факта, че много от жителите на Баден-Вюртемберг говорят много различни регионални диалекти
Религия  %
Католици 37.8% 4.0 милиона
Евангелистка църква в Германия 33.8% 3.6милиона
Мюсюлмани 5.6% 600 000
Будисти 0.23% 25 000
Индуизъм 0.14% 15 000
Евреи 0.08% 9 000
не посочват или нерелигиозни 22.3% 2.4 милиона

облик

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 14. Посетен на 15 януари 2013.

Външни препратки[редактиране | edit source]