Алпи
| Алпи | |
 Монблан, най-високата планина в Алпите |
|
| Максимална височина | 4,810 m |
|---|---|
| Местоположение | |
| Място | Словения, Франция, Германия, Швейцария, Италия, Австрия, Лихтенщайн, Монако |
| Планина | Алпи |
| Географски координати | |
Алпи (на италиански: Alpi; на немски: Alpen; на френски: Alpes; на окситански: Aups/Alps; на словенски: Alpe) е една от големите планински вериги в Европа, простираща се от Австрия и Словения на изток през Италия, Швейцария, Лихтенщайн и Германия до Франция и Монако на запад.
Най-високият връх на Алпите е Мон Блан с височина 4807 m, намиращ се на френско-италианската граница.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] Релеф
Алпите обикновено се разделят на Западни и Източни, като разделението е по линията между езерото Комо и Боденското езеро, следвайки течението на река Рейн. Западните Алпи са разположени на територията на Италия и Франция, а Източните — в Австрия, Германия, Италия, Лихтенщайн и Словения. На територията на Швейцария се намират части и от двата дяла. Най-високата точка на западния дял е връх Мон Блан във Франция (4807 m), след него по височина се нареждат Монте Роза (4634 m) и Матерхорн в Швейцария (4478 m) и Бернина на италианско-швейцарската граница (4052 m). Дължината на Алпите е около 1000 km, а ширината достига до 250 km. 28,5% от Алпите се намират в Австрия, следвани от Италия (27,2%) и Франция (20,7%). [1]
Няколко по-ниски планински вериги са разположени паралелно на Алпите, включително Френските Предалпи.
[редактиране] Четирихилядници в Алпите
(За пълен списък вижте статия Върхове в Алпите)
В Алпите се намират общо 82 върха с височина над 4000 m, като 55 от тях са изцяло в една от Италия, Франция и Швейцария, а 27 са гранични. [1]
| Име | Височина) |
|---|---|
| Мон Блан | 4810 |
| Дюфур | 4634 |
| Дом | 4545 |
| Вайсхорн | 4506 |
| Матерхорн | 4478 |
| Дент Бланш | 4357 |
| Гран Комбен | 4314 |
| Фенстеррархорн | 4273 |
| Алечхорн | 4193 |
| Юнгфрау | 4 158 |
| Бар дез Екрен | 4102 |
[редактиране] Реки и езера
Най-дългите реки, които текат през Алпите, са Ин и Драва. Езерата в Алпите са образувани от някогашни ледници, там все още има ледници, но те са само по върховете. Най-красивите езера в Алпите са Лаго ди Маджоре, от което идва притокът на реката По, и езерото Лаго ди Гарда, намиращо се близо до река Адидже.
[редактиране] Климат
Климатът е планински. Средногодишните валежи в Алпите са 1450 mm. [1]
Алпите се делят на пет климатични зони, всяка с различен вид на околната среда. Климатът, растенията и животинския свят се различават в различните части или зони на планината.
- Зоната, която е над 3 000 m, се нарича „зона на ледниковия сняг“ (фирн). Тази област, която е с най-студения климат, постоянно е покрита със сбит сняг.
- Алпийската тундра се намира на височина между 2 000 и 3 000 m. Тази зона е по-топла, отколкото зоната на фирна. Тук могат да се срещнат диви цветя и треви.
- Непосредствено под нея е субалпийската зона — от 1 500 до 2 000 m височина. Тук, с покачването на температурата бавно нагоре, започват да се срещат елхови и смърчови гори.
- На височина от около 1 000 до 1 500 m е обработваемата земя. В тази област са разпространени дъбовите гори, а също така е и мястото за селскостопанско производство.
- Под 1 000 m са низините. Тук се среща далеч по-голямо разнообразие от растения. Човешките селища също така са в низините, тъй като температурата е по-поносима - както за хората, така и за животните.
[редактиране] Природа
[редактиране] Флора
Растителните пояси в Алпите постепенно се сменят с изкачването нагоре по планината. Естествената височинна граница на растителността е определена от основни широколистни видове — дъб, бук, ясен и явор. Те не достигат до едно и също ниво, нито пък се срещат често заедно, но горната им граница отговаря достатъчно точно на промяната от умерен към по-студен климат, което допълнително се доказва от промяната на тревистата растителност. Тази граница обикновено се намира на около 1200 m над морското равнище — от северната страна на Алпите, а на южните склонове често се издига на 1500 m, понякога дори до 1700 m.
Този регион не винаги е белязан от присъствието на характерните дървета. Човешката намеса почти ги е унищожила в много области, и с изключение на буковите гори на австрийските Алпи, широколистните гори са рядко срещани. В много райони, където някога са съществували такива гори, сега са заменени от бял бор и смърч, които са по-нечувствителни към опустошенията от кози, които са най-големите врагове на такива дървета.
Над горите често се срещат отделни малки групи от клек, който на свой ред е заменен от храсти — обикновено Rhododendron ferrugineum (върху по-киселинни почви) или Rhododendron hirsutum (върху по-алкални почви). Над тях са високопланинските ливади, а още по-високо растителността става все по-рядка. В Алпите са регистрирани няколко вида растения над 4 000 m, включително Ranunculus glacialis (вид лютиче), Androsace Alpina и Saxifraga biflora.
_Pinus_mugo_mugo.jpg)
[редактиране] Фауна
Най-често срещаното животно в Алпите е алпийският мармот. Освен него се отличават скалният орел, алпийският козирог, дивата коза, жълтоклюната гарга, пъстрогушата завирушка, брадатият лешояд, кафявата мечка, рисът, благородният елен, вълкът и тундровата яребица. В Алпите има 14 национални парка, в които живеят около 30 000 животински вида.
[редактиране] История
През 1991 г. в Алпите е открит Йоци, запазена мумия на човек, живял около 3300 пр.н.е. През 218 пр.н.е. картагенският военачалник Ханибал предприема поход през Галия и Алпите с войска и бойни слонове с цел да нападне Римската империя изненадващо от север. Около половината от войниците умират при прехода. Въпреки това Ханибал печели Битката при Тичино. [1]
През 46/47 г. римляните построяват първия римски път през Алпите - Виа Клаудиа Аугуста - свързващ Аугсбург (тогава Кастра Аугуста) с Венеция през Алпите, през прохода Решен. Пътят бил с ширина достатъчна за преминаването на четириколки. Построяват се много други пътища през Алпите. До XI век много от тях са разрушени. [1]
През XVIII век са построени много нови пътища, с цел бързо превозване на стоки от търговци и бързо превозване на оръдия по време на Наполеоновите войни. На 16 май 1854 г. е открита първата железопътна линия в Алпите - между Виена и Грац. През 1882 г. е открит 15-километровият тунел Готард, през който минават влаковете от Люцерн за Милано. Така времето за пътуване се скъсява от няколко дни на осем до десет часа. Днес то е под четири часа с влак и под три часа с автомобил[2]. На 23 септември 1910 г. перуанско-френския авиатор Гео Чавез става първият човек прелетял над Алпите, но се разбива малко преди да кацне. През 1913 г. швейцарецът Оскар Бидер успява да повтори полета и да кацне успешно. [1]
На 24 декември 1934 г. в Давос е открит първият модерен ски-влек. В първия сезон е използван от ок. 70 000 туристи. През 1908 г. в Болцано е пуснат в употреба първият въжен лифт. [1]
През 1974 г. е завършена първата автомобилна магистрала през Алпите, свързваща Инсбрук и Модена. През 1959 г. по него минават около 20 000 камиона годишно, а в началото на XXI век са 5 000 дневно. [1]
[редактиране] Население
95 процента от населението в Алпите живее на височина под 1000 m. [1]
[редактиране] Туризъм
В планината има много курорти — някои от тях допринасят много за туризма там. Годишно Алпите се посещават от повече от 100 милиона туристи. Около 15% от живущите в Алпите работят в областта на туризма. Санкт Мориц е един от най-известните курорти в Алпите. [1]
През Алпите минават 5 от 11-те европейски маршрути E1, E2, E4, E5, E10. [3]
[редактиране] Спорт
В Алпите са се провели 10 от 21 зимни олимпийски игри - в Шамони (1924), Санкт Мориц (1928 и 1948), Гармиш-Партенкирхен (1936), Кортина д'Ампецо (1956), Инсбрук (1964 и 1976), Гренобъл (1968), Албервил (1992) и Торино (2006).
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- ↑ а б в г д е ж з и к ((de)) Geo Spezial - Die Alpen, Nr. 2 April / Mai 2010, ISBN 978-3-570-19919-0
- ↑ Според разписание на влаковете от Bahn.de и информация от Google Maps
- ↑ A brief survey of all 11 European long distance paths running across Europe - от сайта на Европейската асоциация на планинарите (посетен на 20 април 2010 г.)
