Алпийски козирог
| Алпийски козирог | ||||||||||||||||||||||
 Алпийски козирог (Capra ibex) ♂ |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Capra ibexLinnaeus, 1758 |
||||||||||||||||||||||
Алпийският козирог (Capra ibex), известен още като алпийски козел или ибекс е чифтокопитен бозайник от семейство Кухороги, типичен представител на подсемейство Кози.
Съдържание |
[редактиране] Класификация
Всички кози (Capra) с изключение на Винторогия козел донеотдавана се смятаха за подвидове Козирози (Capra ibex ssp.), като най-близки до алпийските козирози са пиренейските, нубийските и сибирските козли. Скорошни генетични изследвания обаче потвърждават отликата на сибирските и нубийските козирози от алпийските, а пиренейските козирози от друга страна се оказват не чак толкова различни от ибекса, колкото се смяташе доскоро[1].
За всеки географски район е типичен определен вид козирог, като териториите на разпространение на два различни вида не се припокриват. В неволя обаче козирозите успешно се кръстосват давайки плодовито потомство[2].
[редактиране] Физическа характеристика
Алпийският козирог има здраво и набито тяло с дължина до 160 см., височина в холката до 1 метър и тегло до 120 кг., като женските са почти два пъти по-дребни. Мъжките се отличават също по късата си брада и дългите си от 70 до 140 см. извити назад и леко встрани рога с ясно изразени напречни ребра на предната страна. Тези удебеления отбелязват годишното нарастване на рогата през летния сезон, когато растат по-усилено. Женските също имат рога, но те са много по-малки със слабо изразени ребра.
Козирогът има отлично зрение и добре развито обоняние и слух.
Окраската му през лятото е сиво-кафява до червеникава, а през зимата сменя козината си с по-гъста и тъмнокафява.
[редактиране] Разпространение
Среща се на височина между 2 000 и 4 600 м. в европейските Алпи. През 80-те години на 20 век в България са внесени алпийски козирози от Швейцария и се разселват около връховете Мусала и Ботев. Успешно се адаптират само в Рила и там числеността им достига 80 екземпляра. През последните години обаче почти всички животни са избити от бракониери и вероятността да оцелеят е малка.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Алпийският козирог живее по-високо в планините от дивата коза. Обитава зоната между вечно заснежените върхове и границата на гората. Дори и през зимата остава на скалистите високопланински склонове, където вятъра оголва снега и намирането на храна е по-лесно. Катери се по скалите със завидна лекота и бързина, правейки зашеметяващи скокове с голяма точност и сигурност. Женските с малки до 3-годишна възраст обикновено се движат на малки стада, отделно от мъжките, които образуват т.нар. ергенски клубове. През зимата се събират на по-многобройни стада.
Козирозите обикновено излизат на паша рано сутрин и привечер, като през останалата част на деня пладнуват скрити в скални ниши на голяма височина с добра видимост към околността. Хранят се с високопланински треви, храсти, мъх, лишеи, корени, понякога и с дървесна кора.
[редактиране] Размножаване
По време на размножителния период (декември-януари) мъжките обикновено напускат своите ергенски клубове в самостоятелно търсене на стада с женски. За правото над харем от женски те водят битки блъскайки глави с големите си рога по характернен начин, изправяйки се на задните си крака за по-голяма засилка. Този характерен начин на борба се обяснява с малкото пространство с което обикновено разполагат съперниците и невъзможността да се засилват. Въпреки внушителните си рога мъжките рядко се нараняват в своите битки.
След около 5-месечна (22-23 седмици) бременност женските раждат по едно, рядко две малки. Те бозаят около година, като женските достигат полова зрялост на две, а мъжките на три години.
Продължителност на живота около 15-20 години.
[редактиране] Природозащитен статус
Алпийският козирог е ценен ловен трофей, месото му е изключително вкусно и всяка част от тялото му, дори екстрементите, в миналота са били използвани за приготовлението на различни лекове и магични отвари. В резултат на безогледният му лов до началото на 19 век видът е почти напълно изтребен. През 1816 г. последните оцелели козирози в Италианските Алпи (Пиемонт) са поставени под защита. През 1856 г. италианският крал Виктор Емануел II създава в района кралския резерват Гран Парадизо, поставяйки животните под личната си протекция. Програмите по възстановяване и реинтродукция на вида продължават до ден днешен и дивата популация на алпийският козирог се изчислява на около 30 000 индивида. В Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN видът е вписан вече като незастрашен[3].
[редактиране] Източници
- ↑ Phylogenetic Reconstructions in the Genus Capra (Bovidae, Artiodactyla) Based on the Mitochondrial DNA Analysis. Russian Journal of Genetics, 2007, Vol. 43, No. 2, pp. 181–189. online
- ↑ V. G. Heptner: Mammals of the Sowjetunion Vol. I UNGULATES. Leiden, New York, 1989 ISBN 9004088741
- ↑ Capra ibex (IUCN Red List of Threatened Species, 2008)
