Нубийски козирог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нубийски козирог
Male Nubian Ibex.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Bovidae Кухороги
род: Capra Кози
вид: C. nubiana Нубийски козирог
Научно наименование
Уикивидове Capra nubiana
Cuvier, 1825

Нубийски козирог (Capra nubiana) е вид средноголеми бозайници от семейство Кухороги (Bovidae).

Външен вид[редактиране | edit source]

Нубийските козирози са най-малките представители на рода. Имат добре изразен полов диморфизъм изразяващ се във факта, че самките са приблизително три пъти по-дребни от мъжките. Средната дължина на тялото при мъжките е 125 cm, а при женските 105 cm. и съответната височина при холката е 75 cm и 65 cm. Теглото при мъжките е 62,5 kg, при женските - 26,5 kg[2][3].

Космената покривка на представителите на виса е жълто-кафява с черни и бели петна по краката и бял корем. При самците е възможно окраската да се промени през август като преминава към тъмно кафява до черна в областта на шията, гърдите, плещите, на корема и предната част на бедрата. При самците има и тъмна ивица по гърба. Рогата са много дълги и тънки, отначало извити назад, а след това и надолу. При мъжките дължината може да достигне до един метър, а при женските до 30 cm.

Поведение[редактиране | edit source]

Нубийските козирози обитават планински райони като стръмни склонове, каменисти райони, които са изключително бедни на растителност. Като правило обитават най-отдалечените и високи непристъпни скалисти места.

Представителите на вида не са особено гласовити, но те са изработили сестема от сигнали, с които да показват своята агресивност.

Най-старият известен до момента нубийски козирог е живял в неволя 17 години, но се смята, че в природата живеят по-малко — средно 10-16 години.[4][3].

Систематика и разпространение[редактиране | edit source]

Нубийските козирози имат два подвида:

Връзка с хора и животни[редактиране | edit source]

В сухият сезон на годината нубийските козирози се нуждаят от водопой. Това е използвано от местните бедуини за да ловуват представители на вида. Естествени врагове за козлите са и хищни бозайници като леопарди, вълци и ивичести хиени[2]. По оценки на популацията от 1997 г. в света са останали едва около 2500 индивида от вида[6].

Бележки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
  1. ((en)) Alkon, P.U., Harding, L., Jdeidi, T., Masseti, M., Nader, I., de Smet, K., Cuzin, F. & Saltz, D.. Capra nubiana. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 март 2011.
  2. а б Gross, J., P. Alkon, M. Demment. Grouping patterns and spatial segregation by Nubian ibex // Journal of Arid Environments. — 1995. — Т. 30. — стр. 423-439.
  3. а б Grzimek, Bernhard. Grzimek's Encyclopedia of Mammals. — New York: Mcgraw-Hill, 1989. — стр. 525-527.
  4. Jordan, Emil L. Animal Atlas of the World. — New Jersey: Hammond inc, 1969. — ISBN 0843716002
  5. Наумов С. П., Кузякин А. П. Том 6. Млекопитающие // Жизнь животных. — Москва: Просвещение, 1971. — стр.532.
  6. Shackleton, D. Wild Sheep and Goats and their Relatives: Status Survey and Conservation Action Plan // Switzerland and Cambridge: IUCN/SSC Caprinae Specialist Group IUCN. — 1997.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Нубийский горный козёл“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.