Етиопия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| የኢትዮጵያ ፌዴራላዊ ye-Ītyōṗṗyā Fēdēralāwī Dīmōkrāsīyāwī Rīpeblīk Федерална Демократична Република Етиопия |
|||||
|
|||||
| Девиз: - | |||||
 |
|||||
| Официален език | амхарски | ||||
| Столица | Адис Абеба 9°01′N, 38°44′E |
||||
| Най-голям град | Адис Абеба | ||||
| президент | Гирма Волде-Гиоргис | ||||
| министър-председател | Мелес Зенави | ||||
| Площ - oбщо |
на 26-то място 1 127 127 км2 |
||||
| Население - oбщо (2006) - гъстота |
на 15-то място 75,067,000 69 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2008) - на човек |
на 62-ро място 84,29 млрд $ 1122,93 $ |
||||
| Валута | Бир (ETB) | ||||
| Часова зона | EAT (UTC+3) | ||||
| Независимост |
|||||
| Национален химн | Химн на Етиопия | ||||
| Интернет домейн | .et | ||||
| Телефонен код | +251 |
||||
Етиопия е държава в Източна Африка. Името идва от думата на гръцки: Αιθιοπία, която в превод означава Страна на обгорели от слънцето хора.
Съдържание |
[редактиране] История
Етиопия е с най-дългата известна история като независима държава в Африка. Известна е също с историческото си име Абисиния. Етиопия води началото си от царство Аксум, което се създава под влиянието на Египет и царство Шеба в днешен Йемен. Семитски племена се преселват от южната част на Арабския полуостров през 6-5 век пр.н.е. в северната част на Етиопия, като носят със себе си и своята цивилизация. Там те се смесват с кушитските племена, намиращи се под влиянието на Египет.
- VI век пр.н.е. Педаксумски градове - Йеха, Матара и др., където се почита бога на луната Алмаках.
- I в. от н.е. Образуване на царство Аксум, начело със Соломоновата династия. Първия известен цар е Зоскалес.
- II в. Зараждане на писмеността геез.
- III в. Укрепване на царство Аксум. Сечене на златни и сребърни монети.
- IV в. Приемане на християнството от цар (равно на император) Езана. Въвеждане на титлата "негус негест" или цар на царете. Окупиране на царство Мерое. Разширяване на влиянието на Аксум върху Арабския полуостров. Културен и политически подем на царство Аксум. Успешни военни походи в царство Химярит.
- V в. Нарастване на икономическите и военните сили.
- VI в. Окупиране на царство Химярит от цар Калеб.
- VII в. Загуба на Южна Арабия и разпространение на исляма там. Културен и икономически упадък. Сечене на монети от мед и бронз.
- VIII-IX в. Изоставяне на Аксум под натиска на мюсюлманите. Преместване на етиопската държава на юг.
- X в. Захващане на властта от династия Загуе от народа агау. Преместване на столицата в Роха/Лалибела/ от Мара Текле Хайманот.
- XII в. Културен подем при цар Лалибела. Строителство на скални църкви. Построени са 19 скални църкви. Много от царете на династията Загуе са обявени от етиопската църква за светци.
- XIII в. Възвръщане на властта на Соломонската династия при цар Иекуно Амляк. Премества столицата от Роха в Анкобер.
- XIV в. Увеличаване на територията. Воини с източните султанати Ифат и Адал.
- XV в. Културен и икономически разцвет при цар Зара Якоб. Голямо разширение на територията. Християнизацията на много езически племена.
- XVI в. Мюсюлманският султанат Адал напада Етиопия. Цар Гелаудеос спасява царството. Нашествия на племена гала /оромо/.
- XVII в. Цар Фасиладас премества столицата от Анкобер в Гондер. Строеж на дворци, църкви и манастири. При цар Иясу I Йоханес Етиопия отново е в културен, политически и икономически подем.
- XVIII в. Цар Бекафа покровителства културата и изкуството. В края на 18 в. отслабва централната власт. На трона са поставяни марионетни царе от местните велможи.
- XIX в. Феодална разпокъсаност на Етиопия. През 1855 е коронован Каса Хайлу като цар Теодрос II, който създава по-централизирана държава. Цар Менелик II разширява държавата и води война с Италия.
- 20 в. Участие във Втората световна война срещу Италия. Последният император Хайле Селасие е свален чрез преврат през 1974 г. Социалистическа ориентация на Етиопия. През 1991 г. за първи път се провеждат свободни избори.
[редактиране] География
Голяма част от територията на Етиопия е заета от Етиопската планинска земя с най-висок връх Рас Дашан - 4 620 м., а най-ниска точка е пустинята Данакил на североизток - 116 метра под морското равнище. Изобилните валежи и богатата влага дават начало на реки, които напояват не само Етиопия, но и Сомалия, Судан и Египет. Основната водна маса на Нил идва от Етиопия.
[редактиране] Държавно устройство
[редактиране] Административно деление
Етиопия е разделена на 9 региона и 2 града със статут на регион.Регионите са разделени на общо 68 зони,а зоните са разделени на общини (уореди).Страната е разделена на региони,базирани на народите,живеещи в тях. Регионите(включително градовете със статут на региони) са: |
[редактиране] Население
- 82 544 840 (2008)
[редактиране] Етнически състав
Населението на Етиопия е основно от семитски и кушитски племена. Двата най- големи етноса в Етиопия са оромо (32.1%) и амхара (30.2%), следват тиграи (6.2%), сомалийци (6.0%), гураге (4.3%), сидама (3.4%), волаята (2.0%), афари (2.0%), хадия (2.0%) , гамо (1.0%), други по- малки са: тигре, харар, аргоба, омета, консо, кафа, агау, бета израел (15 000 души) и други.
[редактиране] Религии
Етиопия е една от ранните християнски страни. Сирийският монах Фрументий е първият духовен водач на етиопците. Етиопиците го наричат Абба Селами /Баща на Мира/. По времето на цар Езана 330 г. християнството се налага като основна религия. Копското християнство е основно за Етиопия. През VII век в източните райони на Етиопия прониква ислямът и се ислямизират народите сомали, афар, беджа и др. Ислямизацията обаче не се разпространява над християнизираните области в западна и южна Етиопия.
[редактиране] Езици
Официален език в Етиопия е амхара.
[редактиране] Икономика
Етиопия е аграрна страна, отглеждат се зърнени и бобови култури, кафе, захарна тръстика, памук, тютюн, цитруси и други земеделски култури. От животните се отглеждат едър рогат добитък, овце, кози, камили. От минералните ресурси се добива злато, манган, кварцов пясък, медна руда, а в по-ограничени количества - природен газ и платина. Промишлените предприятия са предимно от леката промишленост, по-големите от които се намират в Адис Абеба. В последните години се развива и туризмът, като главните забележителности са обелиските в Аксум, дворцовият комплекс в Гондар, скалните църкви в северноетиопския град Лалибела, губернаторският дворец, църкви и джамии в Харар, императорският дворец и дворецът на Африка в Адис Абеба. Международно летище има само в Адис Абеба, но има и много регионални летища. Асфалтираните пътища са 6 980 км, а жп-линиите са с дължина 700 км.......
[редактиране] Външни препратки
| Уикипедия разполага с Портал:Африка |
- „Историята на Етиопия е разказана в камък“. Монитор. Посетен на 13 май 2006
|
|||||||||||||||||||||||||||||
|
|||||
