Хефест

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древногръцки богове
Изначални богове
Титани
Морски божества
Хтонични божества
Други богове
Олимпийски богове
Зевс и Хера,
Посейдон, Хадес,
Хестия, Деметра,
Афродита, Атина,
Аполон, Артемида,
Арес, Хефест,
Хермес, Дионис
Хефест в Лувър

Хефест (на старогръцки: Ἥφαιστος, Hēphaistos, на латински: Hephaestus) в древногръцката митология е син на Зевс и Хера, бог, покровител на огъня и обработката на метала като ковач, роден на Олимп. Символът му е наковалня. Докато другите богове съдят хората, водят войни, ходят на лов, Хефест в най-голяма степен може да се нарече занаятчия - трудещия се най-много бог.[1] [2] Аналог на Хефест в римската митология е Вулкан.

Бог Вулкан,Рубенс

Съгласно мита ,Хера родила Хефест от себе си, след като се скарала със Зевс. След като и показали детето, тя се ужасила от хилавото му телце, хванала го за крачето и го хвърлила към земята. Той паднал в океана. Провървяло му, тъй като наблизо била Тетида, дъщерята на морския старец Нерей и нейната приятелка Евринома, дъщеря на Океан. Те го намерили и се грижили за него 9 години. Малкият Хефест не обичал нито музиката, нито танците, които всички други богове знаели до съвършенство. Не го теглело и към войната, тъй като бил куц, от падането си. Харесвало му да майстори разни неща. Бързо се научил от къс безформено злато или сребро да изработва прекрасни бижута и неговите възпитателки скоро били изумени от изяществото на това, което излиза изпод ръцете му. Такава красота те не били виждали нито на небето, нито на земята. Изковал щита на Атина, колесницата на Хелиос, доспехите на Ахил, изваял Пандора и др.Зевс разбрал за неговата дарба и наредил на Хефест да построи Тартар с помоща на Хадес.

С негова помощ е победен Кронос. Създал копието на триум което представлявало трите жезала в едно: жезъла на Зевс, двузъбеца на Хадес и тризъбеца на Посейдон. Съответства на римския бог Вулкан. Установен период на поколение:от около 1499 г. пр. Хр. до христанизацията (около 400 г. сл. Хр.); Синоними:Хефестус (Римски); Култови средища: Светилища на остров Лемнос.

Храмът на Хефест, Атина

Литература[редактиране | edit source]

  • Marie Delcourt: Héphaistos ou la légende du magicien. Belles Lettres, Paris 1957, ISBN 2-251-33414-9.
  • Frank Brommer: Die kleinasiatischen Münzen mit Hephaistos. In: Chiron. 2, 1972, S. 531–544* Frank Brommer: Hephaistos. Der Schmiedegott in der antiken Kunst. von Zabern, Mainz 1978, ISBN 3-8053-0334-3.
  • Antoine Hermary, Anne Jaquemin: Hephaistos. In: Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC). Band 0004IV, Zürich/München 1988, S. 627–654.
  • Marie Luise Kaschnitz: Hephaistos. In: Marie Luise Kaschnitz: Griechische Mythen. Insel, Frankfurt am Main, Leipzig 2001, ISBN 3-458-17071-5, S. 51–62
  • Омир, Илиада 1, 571ff., 18, 395ff.
  • Хезиод, Werke und Tage 47-105, Prometheus und Pandora.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Walter Burkert, Greek Religion 1985: III.2.ii
  2. Autenrieth, Georg. A Homeric Dictionary for Schools and Colleges. United States of America, Harper and Brothers, 1891.

Външни препратки[редактиране | edit source]