Титани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древногръцки богове
Изначални богове
Олимпийски богове
Морски божества
Хтонични божества
Други богове
Титани
Дванадесетте титани:
Океан и Тетида,
Хиперион и Тея,
Койос и Феба,
Кронос и Рея,
Мнемозина, Темида,
Криос, Япет
Синове на Япет:
Атлас, Прометей,
Епиметей, Менетей

Титаните в древногръцката митология са първото поколение богове, деца на Уран и Гея. Те са шестима братя: Океан, Хиперион, Япет, Кой, Кронос, Крий и шест сестри титаниди - Мнемозина, Рея, Тея, Тетида, Феба и Темида. Браковете помежду им раждат второто поколение титани - Прометей, Хелиос, музите, Лето и други. По-късно са победени в борбата с по-младото поколение богове (Зевс и други. олимпийски богове) и затворени в Тартар.

Най-младият от тях - Кронос, по идея на своята майка, скопява баща си, за да прекрати неговата безкрайна плодовитост. Кронос се страхува да не бъде победен от децата си и затова ги изяжда, но на Рея ѝ дожалява и затова вместо новородения Зевс му дава повит камък. Зевс лишава от власт баща си и става водач на новото поколение богове - олимпийците. Борбата на титаните и олимпийците отразява борбата на догръцките богове с новите божества, чийто култ пренасят идващите от север гръцки племена. След загубата божествеността си от титаните продължават само Темида, Океан и Тетида.

Литература[редактиране | edit source]

  • Maximilian Mayer, Titanen. In: Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Bd. 5: T. Teubner, Leipzig 1924. Sp. 987-1019. Дигитал
  • Michael Köhlmeier, Das große Sagenbuch des klassischen Altertums. Piper Verlag, München 1999. ISBN 978-3-492-23804-5

В едно твърде ранно развитие от формирането на континентите на Земята и движението на пластовата архитектоника, когато периодиката по-късно доказва наличието на живи ембрионално развити същества способни вече да мислят не само ситуативно и инстинктивно първично, а аналитично като форма на художествено възприети обективно случващи се картини са асоциирали тези визуални представи с номинации на свръхестествени живи сили наречени непосредствено с първите прояви на езиковите белези титани. От този момент и след това устното и художествено препредаване на поколенията доразвива митологичноста като форма на изказа за натурализираната божественост в изкуството, литературата и културата на т.нар. древни цивилизации. И всичко това е изказ на ставащото от все още не загасналото ядро на земята и научно доказаните явления във вселената и теориите за Големият взрив и разширяваща се материя, както и новите открития на черни дупки поглъщащи цели галактики със скорост по-бърза на тази от светлината и измерения в средата на тези черни дупки, в които времето и пространството губят своята форма и понятие, а материята изчезва.

Вижте също[редактиране | edit source]