Титани
| Древногръцки богове |
|
|---|---|
| Изначални богове | |
| Олимпийски богове | |
| Морски божества | |
| Хтонични божества | |
| Други богове | |
| Титани | |
| Дванадесетте титани: | |
| Океан и Тетида, | |
| Хиперион и Тея, | |
| Койос и Феба, | |
| Кронос и Рея, | |
| Мнемозина, Темида, | |
| Криос, Япет | |
| Синове на Япет: | |
| Атлас, Прометей, | |
| Епиметей, Менетей | |
Титаните в древногръцката митология са първото поколение богове, деца на Уран и Гея. Те са шестима братя: Океан, Хиперион, Япет, Кой, Кронос, Крий и шест сестри титаниди - Мнемозина, Рея, Тея, Тетида, Феба и Темида. Браковете помежду им раждат второто поколение титани - Прометей, Хелиос, музите, Лето и др. По-късно са победени в борбата с по-младото поколение богове (Зевс и др. олимпийски богове) и затворени в Тартар.
Най-младия от тях - Кронос, по идея на своята майка, скопява баща си, за да прекрати неговата безкрайна плодовитост. Кронос се страхува да не бъде победен от децата си и затова ги изяжда, но на Рея ѝ дожалява и затова вместо новородения Зевс му дава повит камък. Зевс лишава от власт баща си и става водач на новото поколение богове - олимпийците. Борбата на титаните и олимпийците отразява борбата на догръцките богове с новите божества, чийто култ пренасят идващите от север гръцки племена. След загубата божествеността си от титаните продължават само Темида, Океан и Тетида.
Литература [редактиране]
- Maximilian Mayer, Titanen. In: Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Bd. 5: T. Teubner, Leipzig 1924. Sp. 987-1019. Дигитал
- Michael Köhlmeier, Das große Sagenbuch des klassischen Altertums. Piper Verlag, München 1999. ISBN 978-3-492-23804-5
В едно твърде ранно развитие от формирането на континентите на Земята и движението на пластовата архитектоника, когато периодиката по-късно доказва наличието на живи ембрионално развити същества способни вече да мислят не само ситуативно и инстинктивно първично, а аналитично като форма на художественно възприети обективно случващи се картини са асоциирали тези визуални представи с номинации на свръхестественни живи сили наречени непосредственно с първите прояви на езиковите белези титани. От този момент и след това устното и художественно препредаване на поколенията доразвива митологичноста като форма на изказа за натурализираната божественност в изкуството, литературата и културата на т.нар. древни цивилизации. И всичко това е изказ на ставащото от все още незагасналото ядро на земята и научно доказаните явления във вселената и теориите за Големият взрив и разширяваща се материя, както и новите открития на черни дупки поглъщащи цели галактики със скорост по-бърза на тази от светлината и измерения в средата на тези черни дупки, в които времето и пространството губят своята форма и понятие, а материята изчезва.
