Океан (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Океан и Тетида

Океан (на старогръцки: Ὠκεανός, на латински: Oceanus) в древногръцката митология е титан от първото поколение. Океан (Okeanos) е най-големият от дванадесетте титани. Той олицетворява безкрайната, дълбока и най-древна река, опасваща земята. На Запад тя бележи границата между света на живите и мъртвите. Тази река е началото на всички други реки, потоци и морски течения. От нея тръгват и към нея се спускат Слънцето, Луната и звездите. Син е на Уран и Гея. Брат и съпруг е на титанидата Тетида, от която има 3 хиляди дъщери — океанидите и също толкова синове — речните потоци. Океан е известен със своята миролюбовост и доброта. Напразно се опитва да помири Прометей и Зевс. Според митовете той не участва в битките на титаните срещу Зевс. Взема страната на новите богове и така запазва властта си и доверието на Олимпийците. Океан и Тетида живеят в своя подземен дворец и не се месят в делата на другите богове.

Статуята на бог Океан, Фонтана ди Треви, Рим

Образът на Океан в изобразителното изкуство[редактиране | edit source]

В елинистичната и римската мозайка Океан често е изобразяван с тялото на мускулест мъж с дълга брада и рога, които често приличат на щипките на рак и с тяло на змия. В римски мозайки, като например тази от музея Бардо в Тунис той може да носи кормилното гребло и е изобразен в морска колесица (лодка, теглена от фантастични коне). В течение на време рогата и опашката се премахват от образа му и вече в барока се изобразява само с тяло на мускулест мъж с брада. Често се появява в бароковите фонтани, където е заобиколен от други фантастични морски създания (пример - Статуята на бог Океан, във Фонтана ди Треви , Рим вдясно ).

Митология[редактиране | edit source]

Океанос е водно божество с необичайно интересен произход на своето име. Той бил титан от първото поколение богове, което било свалено от власт в борбата с олимпийските божества. В гръцката митология река Океан била фантастичната представа за световния океан у древния човек, който опасвал в кръг земята около екватора докрая на света и събирал водите на всички потоци и влагата на облаците. Персонификацията на световния океан е в лицето на бога титан Океан. За огромна изненада думата “океан” няма гръцки произход, което е в унисон със старото и низверганато поколение от богове-титани, в това число и божеството Океан. Това е от важно значение, тъй като преди идването на елинските племена титаните били боговете на местното население, които гърците отхвърлили. Титаните били наказани и пазени от сторъките великани хекатонхейри в най-мрачните части на подземното царство.

Древногръцки богове
Изначални богове
Олимпийски богове
Морски божества
Хтонични божества
Други богове
Титани
Дванадесетте титани:
Океан и Тетида,
Хиперион и Тея,
Койос и Феба,
Кронос и Рея,
Мнемозина, Темида,
Криос, Япет
Синове на Япет:
Атлас, Прометей,
Епиметей, Менетей

Произход[редактиране | edit source]

Думата океанос има изцяло индоевропейски произход. В буквален превод се превежда като "вода в кръг". Точно такава била и древната представа за реката Океан като "река, обгръщаща в кръг земята". Индоевропейския произход закономерно се асоциира с местното индоевропейско население на Балканите с тракийски етническа принадлежност. Първата представа за семантичното съдържание на думата океан е дадена от Омир, според който океана е световен поток (река), обхващат от всички страни кръглата земя.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Омир, Илиада, 14, 200-208; 21, 195-197; 18, 398
  • Омир, Одисея, 10, 139.
  • Herbert A. Cahn: Okeanos. In: Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC). Band VII, Zürich/München 1994, S. 31–33.

Външни препратки[редактиране | edit source]