Симоис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алувиалната равнина в полите на Хисарлик, мястото на древна Троя

Симоис е древна река в Троада, в равнината до подстъпите към древна Троя, която е място на митичната битка, описана от Омир, между Ахил "богоравни" и речните богове Симоис (още срещан като Симоента) и Скамандър. В днешно време тя не е спомената в списъка на реките, течащи в тази географска област. Възможно е, коритото да се е преместило или пресъхнало.

Изчезналата река[редактиране | edit source]

Много географски контури описани в древността претърпяват обозрими промени, особено под постоянното въздействие на природните стихии. Така например древните Термопили представлявали тясна ивица между планината и морето, а днес, 2500 години след битката, наносите са образували обширна алувиална равнина. [1]

Според описанието на Димитрий Скепсидски, във времето на древна Троя двете реки Симоис и Скамандър се сливали току пред стените на Илион и образували сравнително обширно езеро наричано Стомалимни, оттичащо се в долното течение на Скамандер към морето. Плиний Стари, измежду други пътешественици потърсили древна Троя, също не намира така описания терен. Единствените бележки в неговите пътеписи споменават гроба на Хекуба[2]. През 19 век, когато през 1870 год Шлиман[3] (но не и други археолози) решава да започне разкопки на хълма "Хисарлик" и в последствие идентифицира находхата като Троя, географията на терена по Омир не съответствала. И днес има историци, макар и малцина на брой, скептично настроени по отношение откриването на Троя, поради това че описанието на местността около Троя, оставено от Омир в Илиада, драстичното се разминава със съвременния облик на терена. [4][5]

Много съвременници на Шлиман се изказвали скептично, дори след откритието му, че Троя бил мит. След откриването на останките на Илион, все още не било ясно защо покрай турската река (Кара-)Мендере, наследница на името на Скамандер нямало минералните извори на Троя. По-голямата от двете реки, Скамандер, се оказва имала две корита, съединяващи се пред Троя, едното се затлачило от наноси от тиня и превърнало троянската равнина в блато, другото продължило да тече към морето, докато река Симоис пресъхнала. Според английския географ Лийк, след упадъка на Троя и занемаряване на подръжката на поливните канали, Симоис и Скамандър, които били зависими от сезонните валежи и силно варирали в нивата си, се трансформирали. Тази част на Мала Азия, Троада, имала по-влажен климат от останалите части на този иначе сух субконтинент. През зимните месеци дъждовете били обилни и годишно се равнявали на 800-1000 мм на м2.[6]. През лятото много реки пресъхвали, особено, когато духнeли горещите етиси (или мелтеми). При липса на пренасочване на водите за поливане източното корито на Скамандър се излива в мочурище, а западното по-късно (но преди посещението на Плиний) е коригирано с канал към Егейско море, докато река Симоис се загубва завинаги.[7]Няма докладвано намиране на така описан палеоканал в областта.

"Вода, или Битката на Ахил срещу Скамандър и Симоис (Симоента)", от Огюст Куде (1839). Украсява Ротондата на Аполон в Лувъра

В митологията[редактиране | edit source]

Със същото име - Симоис е познат речният бог Симоента, воден дух, покровител на река Симоис.[8] Той е син на бог Океан и Тетида. Богът Симоис имал две дъщери, омъженени за благородници в троянското царско семейство. Първата, Естиохия, била омъжена за дарданеца Ерихтон (или Ерихтоний), А втората, Йеромнема, била съпруга на Асарак.

В Илиада[редактиране | edit source]

Омир повествува как олимпийските богове имали своите любимци и взимали страна в конфликта между ахейци и троянци, като в този случай, подтикнати от семеен патриотизъм, речните богове се намесили на страната наТроя. В глава 21 Омир говори за поканата отправена от Скамандър към Симоис, за да смирят дързостта на Ахил:

"...Мили ми братко! Ела да смирим дързостта на Ахила!
Скоро ще срине голямата крепост на царя Приама:
дълго не ще устоят във кипежа на боя троянци.
Тозчас на помощ ела, напълни ми коритото цяло
с изворна буйна вода, събери и безбройни потоци,
вдигай огромни вълни и шуми със скали и дървета,
заедно двамата ние свирепия мъж да препънем,
който сега побеждава и равен с безсмъртни се смята..."


(Илиада, глава 21:308-15)[9]


Плановете им са осуетени от Хефест, чиято огнена стихия надвива на вълните на Скамандър и спасява Ахил.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Lambrakis, N; Stournaras, G &Katsanou, K, ed. Advances in the Research of Aquatic Environment Volume 2, "Assessment of the natural and human effect in the alluvial deposits aquifer of Sperchios river plain". Springer-Verlag, Berlin, 2011: p 307.
  2. PLINY'S NATURAL HISTORY, Rackham, H; Jones, W.H.S;Eichholz, Harvard University Press, Massachusetts and William Heinemann, London; 1949-54: Book IV, ch.xi.¶3. "...Then on Gallipoli there is the pro­montory of Capo Helles opposite to Jeni-Hisari, on the slanting side of which is the Bitch's Tomb (the name given to the ,funeral mound of Hecuba"), the naval station of the Greeks in the Trojan war..."
  3. ...In later classical antiquity, there was a site known as "Troy." Alexander the Great, for instance, had visited it early in his eastward surge across Asia, and a later Greek geographer Strabo speaks of "Ilion" (the Greek spelling of Ilium) as if it were a real place. So some ancients, at least, believed Troy had once been a real city. Still, critics could counter—and not without some credibility of their own—that the bureau of tourism in ancient Asia Minor might have had something to do with advancing that opinion...
  4. Hirst, K.K. Heinrich Schliemann and the discovery of Troy. Homeric questions
    "... Schliemann was a brilliant, gregarious, enormously talented and extremely restless con man, who nevertheless changed the course of archaeology and focused interest in the sites and events of the Iliad and created widespread belief in their physical reality..."
  5. Wilkens, IJ. 'WHERE TROY ONCE STOOD', ". The mystery of Homer's Iliad and Odyssey revealed". Random Century and St Martin's Press, 1990.
  6. The prehistory of Asia Minor
  7. Leak, William Martin. On some disputed questions of ancient geography , London, 1857.pp 31-3
  8. March, J. Cassell's Dictionary Of Classical Mythology. London, 1999. ISBN 0-304-35161-X
  9. ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ПЕСЕН. БИТКА КРАЙ РЕКАТА