Крит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крит
Περιφέρεια Κρήτης
Местоположение на Крит областта в Гърция
 
Страна: Гърция
Адм.център: Ираклион
Номи: Ханя
Ираклион
Ласити
Ретимно
Население: 623 666 (2005)
Площ: 8336 km²
Гъстота: 75 души / km²
Уебсайт: www.crete-region.gr
ISO 3166-2:

Крит (на гръцки: Κρήτη; на латински: Candia; на турски: Girit) е една от тринадесетте административни области на Република Гърция. Той е най-големият гръцки остров с площ от 8336 км², и петият по големина в Средиземно море, разположен в най-южния край на Гърция. Населението му е над 600 000 души.

Районът от своя страна е разделен на 4 по-малки области, наречени номи. От запад на изток те са Ханя, Ретимно, Ираклион и Ласити. Най-големият град е Ираклион, който е и столицата. Други важни градове на Крит са Ханя, Ретимно, Перама, Вамос, Агиос Николаос и Йерапетра. Голям брой туристи посещават дестинации като Кносос, Фестос, Гортис; венецианската крепост в Ретимно; планинското дефиле Самария, и др.

Крит има важно за Средиземноморието местоположение. Отдалечен е на 110 км от Европа, 175 от Азия км и 300 км от Африка. Населяван от древни времена, той разполага с многообразни исторически и географски забележителности, поради което островът е известна туристическа дистинация. Минойската цивилизация (2600–1400 пр. Хр.), зародила се и развила се на Крит, е считана за първата голяма европейска цивилизация. Нейните паметници и днес могат да бъдат видени в археологическите обекти Кносос, Фестос и Гортис. През Средновековието островът е част от Венецианската република. Крепостни стени и сгради, построени по времето на владичеството на тази средиземноморска държава, днес са запазени в градовете Ираклион, Ханя и Ретимно.

История[редактиране | edit source]

На остров Крит от около средата III-то хилядолетие пр. Хр. се развивала една от най-древните европейски цивилизации - минойската. В продължение на XII века минойците издигали великолепни за времето си крепостни градове. Едни от известните ни днес дворцови центрове са Кнос, Фест, Маля и Закрос. По всяка вероятност край на развитието на минойската цивилизация е сложило избухването на вулкана на о. Санторин около 1450 г. пр. Хр. и най-вероятно е било предпоставка за нейната гибел.[1]

Началото на минойската епоха съвпадало с това на бронзовата ера. Съществуват различни мнения за появата на минойците, като най-подкрепяна е теорията, че те пристигат на о. Крит от Мала Азия около 2600 г. пр. Хр. Предполага се, че те били индоевропейци, но поради това, че нямали писменост тази теза не може да бъде доказана. Благодарение на информацията от археологическите разкопки днес се знае, че минойците били богата народност, при която изкуството и икономиката процъфтявали.[2]

След това над острова властта си налагат Римската империя и Византия. От 824 до 960 г. островът е в обхвата на арабските владения, след което отново се връща под властта на Византия. През 1204 г. той е предаден на Венецианската република, която установява на острова т.н. Херцогство Кандия, като венецианците владеят острова чак докато с дългата Критска война (1645-1669) не го завладяват османците. Въпреки активното си участие в гръцката революция от 1821 до 1828 г. Крит не е освободен от османска власт, макар че се контролира от османския васал в Египет. От 1866 до 1869 г. критските гърци осъществяват голяма революция, в резултат на което Крит постига автономно положение в рамките на Османската империя. Нова стъпка към отхвърлянето на османската власт е направена през 1897 г., когато избухва ново въстание и в резултат Великите сили принуждават султана да създаде независима критска република. Само след десет години тя се присъединява към Гърция.

По време на Втората световна война военно-въздушните сили на Германия провеждат въздушен десант за превземане на острова, който се оценява като най-голямата въздушно-десантна операция във военната история до момента (1941 г.).

Крит е родина на известния художник Ел Греко, на значимия политически ръководител на Гърция Елефтериос Венизелос и на писателя Никос Казандзакис.

Остров Крит от древни времена е известен по цял свят със своя вкусен и лековит зехтин, наречен още "течното зелено злато на о.Крит". Според археолозите маслиновото дърво е култивирано преди 6 хиляди години, а местните жители се научили да добиват зехтин преди 2500 години. В онези далечни времена зехтинът е продукт от първа необходимост и не е случайно, че гърците могат да се похвалят с най-ниско ниво на сърдечно–съдови заболявания.[3]

География[редактиране | edit source]

Карта на остров Крит

От всички гръцки острови, той е най-близо до Северна Африка. Остров Крит е с население от 623 666 жители (2005), площ от 8336 км², а гъстотата на населението му е 75 жители/км². Той е продълговат с дължина от изток на запад 260 км и ширина, която варира от 12 до 58 км. Бреговете му са силно разчленени, като в тях са оформени дълбоки заливи — Кисанос, Ханя, Суда, Мирабелос на северното крайбрежие, а на южното е широкият и отворен към Средиземно море залив Месара. Полуостровите са дълбоко вдадени в морето — Родопос, Акротири, Сидерос.

Планината Лефка

Остров Крит има планински релеф с четири ясно оформени масива. От запад на изток те са: Лефка (връх Пахнес - 2453 м), Иди (тук е най-високата точка на острова, връх Иди или Псилорити - 2456 м), Дикти (2418 м) и Орнос (1179 м). Критските планини са част от Динарската планинска система, която започва от Словения и минава през цялата западна част на Балканския полуостров.

Между масивите са оформени широки долини, в които текат реките Гиолирос, Апоселемис, Анаподанс и Кутсулидис. Реките на острова са къси и пълноводни. Климатът е средиземноморски със значителни валежи и високи температури, мека зима и топло лято. Възможни са климатични аномалии, като тази през февруари 2004 г., когато целият остров е скован от невиждан студ и покрит със сняг.

Северното крайбрежие на Крит е разчленено и по него са разположени основните курорти.
Пристанището на Ираклион

Растителността на Крит е съставена предимно от твърдолистни вечно зелени гори и храсти (маквиси) - маслина, портокал, смокиня, лоза. Сравнително добре е развито земеделието, както и животновъдството. Намират се находища на манганова руда, азбест и гипс. Затова добивната промишленост има традиции, но освен нея почти не е развит друг дял на тежката промишленост. С най-голямо значение са кожарската, хранителната и сапунената промишленост.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((ru)) История Крита, посетен на 26 януари 2008 г.
  2. ((ru)) История острова Крит, посетен на 26 януари 2008 г.
  3. http://zehtin.free.bg/

Външни препратки[редактиране | edit source]


Области в Гърция Flag of Greece.svg
Източна Македония и Тракия • Централна Македония • Западна Македония • Тесалия • Епир • Йонийски острови • Централна Гърция • Западна Гърция • Пелопонес • Атика • Крит • Северен Егей • Южен Егей