Тесалия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тесалия
Περιφέρεια Θεσσαλίας
Местоположение на Тесалия областта в Гърция
 
Страна: Гърция
Адм.център: Лариса
Номи: Кардица
Лариса
Магнисия
Трикала
Население: 760 714 (2005)
Площ: 14 037 km²
Гъстота: 54 души / km²
Уебсайт: www.thessalia.gr
ISO 3166-2:

Тесалия е една от 13-те периферии в Гърция и включва 4 нома с главни градове: Лариса (Λάρισα), Трикала (Τρίκαλα), Магнезия (Μαγνησία) и Кардица (Καρδίτσα). Тесалия е историко-географска област. Главен град на областта е Лариса.

Тесалия е историко-географска област в Гърция, граничеща с Македония на север, с Епир на запад, със Същинска Гърция на юг и Егейско море на изток. Преди гръцките тъмни векове, Тесалия е известна с името Еолия от Одисея на Омир.

Граници[редактиране | edit source]

На север Тесалия се отделя от историческа Македония чрез Темпейската долина и планинската верига Олимп-Хасия-Камбуница. На запад Пинд я отделя от Епир, на югозапад е Евритания, а на юг - Фтиотида с център Ламия.

Тесалия е западна крайбрежна зона на Егейско море.

География[редактиране | edit source]

Изглед от Тесалия с Пинд

Двете низини около Лариса и Трикала образуват плодородното Тесалийско поле - най-голямата равнина в Гърция, заобиколена от пръстен планини. Тесалия е известна като житницата на Гърция. През Северна Тесалия протича към Егейско море реката Пенеос образувайки красива и тясна клисура в Темпейската долина между планините Олимп и Оса, по която минава основния път от Македония към Централна Гърция и Пелопонес. Тесалия е с добре очертани физикогеографски и топографски граници. На север от Тесалийското поле са планините Хасия и Камвуния (Камбуница), на североизток е Олимп, на запад - Пинд, а на югоизток крайбрежните Оса и Пелион.

На юг от Фтиотида, респективно от Същинска Гърция, я отделя сакралната планина Отрис.

Транспорт[редактиране | edit source]

Средищното положение на Тесалия за Гърция предполага възловото ѝ транспортно и комуникационно значение. През Тесалия преминава международния европейски път E75. До Лариса има международно и военно летище с команден център на НАТО. Летището за граждански полети обслужва Централна Гърция и разполага с нов терминал за поемане нарастващия брой полети и туристи към Тесалия, чийто основни цели за посещения са Метеора и планината Пелион.

История[редактиране | edit source]

Териториалното разширение на Гърция (1832 - 1947)

Тесалия е една от основните историко-географски области в Гърция. Още през античността е средище на неолитна култура, а по-сетне и на микенската култура. Тесалия е най-северно обособената област в Древна Гърция.

От 2 век пр.н.е. е под властта на Рим. През средновековието е част от Византийската империя, с прекъсване за около век - през 10 и началото на 11, когато е под политическата власт на Първата българска държава.

През 13 век като цяло е извън византийско политическо влияние - за кратко е част от Душановото царство, а от 14 век е включена в Османската империя.

Непосредствено след Берлинския конгрес - през 1881, Кралство Гърция успява да си осигури териториални отстъпки от Османската империя, като присъединява към кралството южната част на Тесалия - без района на Лариса. След Балканската война към Гърция е присъединена и Северна Тесалия. [1]

Административно деление[редактиране | edit source]

Окръг Лариса[редактиране | edit source]

На север граничи с окр. Пиерия и Кожани (Κοζάνη), на запад с окр. Гревена, Трикала и Кардица, на юг с окр. Фтиотида и Магнисия, а на изток с Егейско море. Площ – 5 350 км2, население – 277 973 жители. Окръжен център е гр. Лариса (Λάρισα). В древността градът е бил столица на пеласгите, а по-късно на тесалийците и тагейците. По време на гръко-персийските войни Лариса е бил съюзник на персите. В Лариса умира Хипократ.

През 985 г. е превзет и опожарен от цар Самуил, а жителите му са преселени в България. Мощите на св. Ахил Лариски са пренесени на остров в Малкото Преспанско езеро (днешния остров Св. Ахил). В рамките на Гърция градът е от 1912 г.

Окръг Трикала[редактиране | edit source]

На север граничи с окр. Гревена, на З с окр. Янина и Арта, на юг с окр. Кардица, а на изток с окр. Лариса. Площ – 3 367 км2, население – 139 548 жители. Окръжен център е гр. Трикала (Τρίκαλα). Градът е известен още от древността под името Трики (Τρίκκη). През 343 пр.н.е. е завзет от Филип II, а през 168 пр.н.е. от римляните. Под името Трикала за града се съобщава от Ана Комнина през XII в. В рамките на Гърция градът е от 1881 г.

Окръг Кардица[редактиране | edit source]

На север граничи с окр. Трикала, на изток с окр. Лариса, на юг с окр. Фтиотида и Евритания, а на З с окр. Арта. Площ – 2 576 км2, население – 129 536 жители. Окръжен център е гр. Кардица (Καρδίτσα). Градът е основан по време на турското робство.

Окръг Магнисия[редактиране | edit source]

На север граничи с окр. Лариса, на запад с Фтиотида, а на юг с Егейско море и залива Пагаситикос. Площ – 2 636 км2, население – 207 836 жители. Окръжен център е гр. Волос (Βόλος). Градът е един от важните икономически и търговски центрове на Гърция. Волос е основан още по времето на неолита. По-късно е познат под името Йолкос (Ιωλκός). Именно в Йолкос е построен прочутия кораб Арго и от тук са тръгнали аргонавтите в своя поход. В окръга са открити голям брой неолитни поселища. В елинистичната епоха градът е носил различни имена – Пирасос (Πύρασσος), Димитриада (Δημητριάδα) и др. През 1204 г. районът е завладян от франките, а през 1423 г. от турците. През май 1281 г. в Магнисия е обявена революцията. В рамките на Гърция градът е от 1881 г.

Етноси[редактиране | edit source]

Населението на Тесалия се състои от гърци, съсредоточени основно в южната ѝ част и по крайбрежието и в градовете. В западните предпланински краища към Пинд има куцовласи и албанци.

В миналото в Тесалия е имало немалко българи, особено в северната ѝ част. По времето на Симеон Велики Тесалия става част от Първата българска държава. По това време местните славянски племена започнали да се наричат българи. През 1066/67 г. българите живеещи по източните склонове на Пинд вдигнали въстание със съседните им власи от Велика Влахия против византийската власт. Предводител на въстаниците бил Никулица Делфина.

През 1336 г. Андроник III Палеолог издава хрисовул за правата на епископията Стагска (днес Стаг е Каламбака) на Охридската архиепископия, от който става ясно, че епископията се населява от власи, българи и албанци. В хрисовула има имена на редица села в епископията с български произход - Дупяни, Лабохово, Черничево, Слатина, Буковик, Мелово, Сушица, Гребено, Козяк, Тръбухиница и др. През 1423 г. българите от района на Лариса превзели града. Местните гърци повикали на помощ Турхан бей, който с 5 хилядна войска върнал крепостта. Българите-бунтовници се оттеглили в Метеора и основали там един манастир.

По-голяма част от Тесалия е присъединена към Кралство Гърция през 1881 г. Тя е отстъпена от Османската империя след натиск от великите сили и като компенсация за създаването на автономно трибутарно Княжество България (който акт на Берлинския конгрес бил в ущърб на гръцките аспирации по Мегали идеята). [2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Манчев, Кръстьо. История на балканските народи. Том 1. (1352–1878). София, 2006.
  2. Иванов. Йордан. Българите в Македония, София 1917, с. 124-125,134, 156, 164.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Области в Гърция Flag of Greece.svg
Източна Македония и Тракия • Централна Македония • Западна Македония • Тесалия • Епир • Йонийски острови • Централна Гърция • Западна Гърция • Пелопонес • Атика • Крит • Северен Егей • Южен Егей