Оса (планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Оса.

О̀са планина (Гърция)
Връх Пророк Илия на планината Оса, част от планинска верига разсичаща Тесалия от север на юг.
Връх Пророк Илия на планината Оса, част от планинска верига разсичаща Тесалия от север на юг.
Общи данни
Местоположение Ном Лариса, Гърция
Надм. височина 1978 m

Планината О̀са (гр.: Όσσα), също известна като Кисавос (гр.: Κίσσαβος), е част от планинска верига пресичаща Тесалия от север на юг и изграждаща естествена бариера по пътя от Солун за Лариса. Намира се в периферия Лариса между Пелион на юг и Олимп на север, като от Олимп я разделя река Пеней и Темпейската долина. Най високият връх е Пророк Илия, издигащ се 1978 м. над морското равнище.

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Планинската верига е на границата между умерения и субтропичния климатичен пояс. По-ниските части на планината са обрасли с храсталаци, а по високите била на планината се виждат борове и други студенолюбиви видове, а съвсем високите части са голи или покрити със сухолюбиви и студолюбиви мъхове и лишеи. [1]. Широколистните и иглолистни видове в О̀са са типични дървета, срещани в Северна Гърция и южната част на Република Македония и Югозападна България:

  • Бряст (Ulmus sp.),
  • Бук (Fagus sylvatica и Fagus Orientalis
  • Българска ела (Abies borisii-regis)
  • Дрян(Cornus mas sp.),
  • Дъб (Quercus sp.),
  • Ерика (растение) (Erica sp.),
  • Лешник(Corylus sp.)
  • Липа (Tilia)
  • Сладък кестен (Castanea sativa)
  • Филирея (Phillyrea sp.),
  • Явор (Acer sp.),
  • Ягодово дърво (Arbutus sp.)[2] и други. Опитомяването на сладки кестени се вижда в по-ниските части на планината 300-500 м, където хомогенни масиви покриват хълмовете и се гледат предимно заради плодовете, не толкова за дървесина. На височина над 500 м над морското равнище се срещат букове. На височина 1000-1450 м. се среща вече иглолистна флора - представител: българската ела. Голяма част от горите на О̀са са защитени като Обществено-значими области и Специално защитени области от флора и фауна[3]. Годишните валежи благодарение на влажните източни ветрове са благоприятни за развитието на много видове, от които повече от 30 ендемични видове, измежду тях: Silene multicaulis genistifolia, Teucrium chamaedrys olympicum, Lamium garganticum stratium ендемен за Балканския полуостров. Това превръща планината О̀са в естествена ботаническа градина.

Специалната защитена област за птици покрива площ от 17 хиляди хектара. Птиците са соколи, орли, сови и други[4]. [5]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Планината е отворена за туристи по път северно от Каритса.

В митологията[редактиране | редактиране на кода]

Митичната легенда твърди, че планината О̀са е издигната от Алоадите - От и Ефиалт, които се славили с нечовеческата си сила и в стремежа си да се изкачат на Олимп, за да се оженят за Артемида и Хера, натрупали няколко планини една върху друга, като планината Пелион се оказала върху планината О̀са.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводителят на Хари. Северна Гърция. Планината О̀са.
  2. ягодово дърво
  3. Защитени природни области
  4. Birds of prey including the eagle owl, Levant sparrowhawk, lanner falcon and the semi-collared flycatcher are found there.
  5. Ossa Forestal Complex
  6. Аполодор, i, 7, 4.