Топография
Топографията (на гръцки: τόπος, топос - място и γραφία, графия - пиша) е приложна наука изучаваща и прилагаща методите за изображение на географските и геометричните елементи от земната повърхност. В резултат на топографска дейност се изчертават топографски карти или планове с изобразяване на релефа чрез хоризонталите, ситуацията върху заснетата част и се изписват наименования на местности, населени места, реки, надморска височина на характерни височини.
Топографията е наука заимстваща, както методи от картографията за изучаване проблемите за картографиране, така и методите на геодезията по измерване и определяне на геометрични характеристики на обекта върху земната повърхност.
Съдържание |
[редактиране] Продукт на топографията
Основен продукт на топографската дейност е създаването на топографски карти, които точно и подробно в мащаб да изобразяват особеностите на заснетата земна повърхност. В България за първи път такива системни топографски измервания са проведени от руски топографи по време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 година. По-късно от военни картографи са разработени средномащабни карти, а понастоящем в архивите на Геокартфонд се съхраняват едромащабните карти 1:50 000, 1:25 000 и завършената преди около 30 години 1:5 000 (1 cm от картата - 50 m от местността). Дейността по създаването и актуализирането на топографските карти се изпълнява от проектантска организация ПО Геопланпроект.
[редактиране] Методи на топографията
За картиране на части от земната повърхност се използватследните методи.
- Ръчни методи за наземна снимка извършвани с оптични геодезични инструменти. Основните технически средства са кипрегел и теодолит-тахиметър. Технологията на заснемане и обработка на топографския оригинал е различна и в зависимост от методите има съответно два вида топографски снимки - мензулна и тахиметрична.
- Фотограметричните методи използват методите на фотограметрията и апаратурата създадена за стереоскопично наблюдаване на заснети от земята снимки със застъпване (при точно измерена база), или аерофотоснимки от самолет или космическа техника. Благодарение на стереоефекта от фотоснимките, полученият триизмерен модел на земната повърхност позволява със светлинна марка да се обхожда терена с еднаква надморска височина и посредством механичните системи на стереопланиграфите резултатите да се изписват върху топографски оригинал в една равнина с две кординати.
Материалите от спътниковите космически снимки се използват за направата на малкомащабни предимно обзорни топографски карти за малко изучена земна повърхност. Те са база за проучвания и последваща аерофотоснимка или ръчна наземна топографска дейност. Посредством радар, сонар, лазерни и други далекомерни средства се прави и дистанционно електронно измерване, с което се създават т. нар. цифрови модели на релефа. Това са матрични модели с координати и геометрични характеристики, записани в цифрова форма и с възможност за обработка с ЕИМ. Те са особено полезни при проектиране на големи инфраструктурни обекти - пътища, електродалекопроводи, тръбопроводи.
[редактиране] База за топографски дейности
- Опорна мрежа
За заснемането на земната повърхност, предварително се прави опорна мрежа в заснемания район. На базата на създадената републиканска триангулачна мрежа и нивелачни репери, определящи надморската височина на обекти в страната е възможно да се направят полигонови мрежи или геодезически засечки за определяне на координатите и надморската височина на станции от по-нисък клас за провеждане на непосредственото заснемане на терена.
- Използване на тригонометрията
Определянето на надморската височина на коя да е точка от терена, става чрез използването на измерения вертикален ъгъл и разстояние с измерителните инструменти и прилагането на тригонометричните функции. Тригонометрията и тригонометричните функции се използват и при проектирането на нагънатия земен релеф върху равнината на картата. В този смисъл измерените действителни разстояния по един склон, например, трябва да се преизчислят като се използва вертикалния ъгъл измерен от зрителната тръба и чрез тригонометричните функции заложението (т.е разстоянието от измервателната станция до точката от терена) върху равнината на картата да бъде по-малко.
[редактиране] Графични символи
При създаването на топографските карти, топографията използва графични символи за обозначаване на характерни елементи от наземната ситуация и изобразяване на релефа.
- Хоризонтали - изобразяват точките от земната повърхност с еднаква надморска височина. Представляват непрекъснати линии.
- Със символи се означават насаждения, пасища, мочурища, храсти, гори, пътеки, пътища и др.
- Скали, земни пирамиди или други подобни характерни земни форми се рисуват с тяхната видима форма.
- С цифри и знак са маркирани котите на характерни възвишения.
- С букви с различен шрифт и размер се изписват наименования на населени места, наименование на местности, реки и др.
