Древна Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
The Acropolis.JPG

История на Гърция

Доисторическа Гърция
(до XXX век пр.н.е.)
Егейска цивилизация
(XXX—XII век пр.н.е.)
Западномалазийска цивилизация
Минойска цивилизация
Цикладска цивилизация
Еладска цивилизация
Микенска цивилизация
Древна Гърция
(XI — 146 г. пр.н.е.)
Тъмни векове (XI—IX)
Архаичен период (VIII—VI)
Класически период (V—IV)
Елинистичен период (IV — 146 г. пр.н.е.)
Гърция като част Римската държава
Римска Гърция (146 г. пр.н.е. — 330 г.)
Средновековие и Ново време
(330—1832)
Византийска империя (330—1453)
Атинско херцогство (1204—1458)
Османска Гърция (1458—1832)
Съвременна Гърция
(след 1821)
Война за независимост (1821—1832)
Монархия (1832—1924)
Република (1924—1935)
Монархия (1935—1973)
Диктатура на Метаксас (1936—1941)
Окупация (1941—1944)
Гражданска война (1944—1949)
Хунта (1967—1974)
Република (от 1974)
Тематични статии
Военна история
Гръцки имена
Гръцки език
Гръцка литература

Древна Гърция е общото наименование на всички области от античното Средиземноморие, обитавани от население, говорещо старогръцки език и наричащо себе си елини в периода от третото хилядолетие пр.н.е. до 2-ри век пр.н.е., когато тези земи са завладяни от римляните. Древногръцкият или старогръцкият, подобно на латинския е класически език. Древните елини обитават не само територията на днешната държава Гърция, но също така и Малоазийското крайбрежие на Егейско море (в днешна Турция), Кипър, Сицилия и южните части на Апенинския полуостров, както и колонии по бреговете на Средиземно и Черно море. Древно елински колонии по западното черноморско крайбрежие в днешните български територии са Аполония Понтика — днешен Созопол, Месемврия — днешен Несебър, Одесос — днешна Варна и други. Древните елини не винаги поддържат добри съседски отношения с траките, както и с останалите народи с които съжителстват, тъй като техните колонии представляват търговски центрове, а не военни постове.

Дори и днес гърците наричат държавата си Елада, а себе си елини. Древна Гърция се разглежда от мнозинството историци като основополагаща култура на западната цивилизация[1][2][3], родина на демокрацията[4], западната философия[5], основните принципи на архитектурата, скулптурата, математиката, поезията[6] и Олимпийските игри.

География[редактиране | edit source]

Древна Гърция в 6-ти век пр.н.е

Териториалното ядро е южната част на Балканския полуостров, а също и прилежащите към него острови и западното крайбрежие на Мала Азия.

На северозапад граничи с Илирия, на североизток — с Македония, на запад Йонийско море мие бреговете на Древна Гърция, на изток - Егейско и Тракийско море. Включва три региона — Северна Гърция, Средна Гърция и Пелопонес. Северна Гърция се дели на западна (Впир) и източна (Тесалия) части. Средна Гърция е отделена от Северна с планините Тимфрест и Ета и се състои от 10 области (от запад на изток): Акарнания, Етолия, Локрида Озолска, Дорида, Фокида, Локрида Епикнемидска, Локрида Опунтска, Беотия, Мегарида и Атика. Пелопонес се съединява с останалата част на Гърция с тесния (до 6 км) Коринтски провлак.

Централната област на Пелопонес е Аркадия, която граничи на запад с Елида, на юг с Месения и Лакония, на север с Ахая, на изток с Арголида, Флиунтией и Сикионией; в крайния североизточен ъгъл на полуострова се намира Коринтия. Островна Гърция има няколко стотин острова (сред най-големите — Крит и Евбея), образуващи три големи архипелага — Цикладите на югозапад в Егейско море, Спорадите в източната и северна негови части и Йонийските острови в източната част на Йонийско море. Балканска Гърция е основно планинска страна (от север на юг я пресичат две разклонения на Динарските Алпи) с необичайно изрязана брегова линия и многочислени заливи (най-големите — Амбракийски, Коринтски, Месенски, Лаконски, Арголидски, Саронически, Малийски и Пагасейски).

Полиси[редактиране | edit source]

Древна Гърция била съставена от стотици отделни градове държави. Някои били не по-големи от селца, докато други били големи градове като например Спарта и Атина. Тези градове държави се наричат полиси. Законите, обичаите и владетелите им се различавали, а често някои полиси водели и войни помежду си въпреки общия си гръцки произход. Заради нуждата от земи някои полиси колонизирали други части на Средиземноморието между VIII и VI век пр.н.е., като разширявали не толкова територията на Древна Гърция, а разпространението на древногръцката култура и цивилизация в античността всред всички народи, живели в близост до бреговете на топлите морета.

Спарта[редактиране | edit source]

Животът в Спарта бил подчинен на строга дисциплина и изпълнен с лишения. Момчетата и момичетата се обучавали в боеве, издръжливост и спорт, а всички младежи били длъжни да постъпят във войската. След като помогнали на Атина да победи персите през 480 г.пр.е., спартанците я завладели в Пелопонеската война (431-404 г.пр.н.е.) и наложили господството си над цяла Гърция. Спарта притежавала и най-могъщата войска в Европа. Животът на спартанците изцяло бил свързан с войната затова те са умели пълководци. Гръцките градове са опасани с крепостни стени, само Спарта не е оградена. Това показва колко много спартанците разчитат на армията си.

Атина[редактиране | edit source]

Древна монета с изображение на Атина от едната страна и нейната сова от другата

От VI в. пр.н.е. Атина била управлявана от демократична система (от народа), в която всички граждани имали право на глас. През V в.пр.е. благодарение на силния си флот, Атина владеела морска империя в Егейско море и 250-хилядното ѝ население се радвало на златен век на изкуството и културата. Атиняните ознаменували победата си над персите, като построили огромна крепост — Акропола. Партенонът (447-432 г.пр. Хр.), посветен на богинята Атина, е най-значимият храм в Акропола. Също така в града се развивало театралното изкуство и поезията. Атина имала и множество търговски колонии, затова се радвала на голямо богатство. Преди да бъде основана Александрия, Атина била столицата на науката в гръцкия свят.

Ойкос[редактиране | edit source]

В древна Гърция ойкосът (гр. οίκος) бил домашната общност. Един вид селска къща, обхващаща фамилията собственик и робите, работещи там. За голяма част от гръцкото население ойкосът бил център на живота им. Аристотел описва ойкоса като най-малката част на гръцкия полис — с други думи най-малките единици на държавата.

Хронология[редактиране | edit source]

  • ок. 1950-1550 пр. Хр. - разцвет на Минойската цивилизация
  • ок. 1270–1120 пр. Хр. — Микенската цивилизация процъфтява.
  • ок. 750-550 пр. Хр. — Гърците колонизират части от Италия и Африка.
  • 560-510 пр. Хр. — Влиянието на Атина се засилва.
  • 510 пр. Хр. Клистен — атински държавник, въвежда демокрацията в Атина.
  • ок. 510-336 пр. Хр. — Сформира се Пелопонеският съюз, воден от Спарта.
  • 499-494 пр. Хр. — Въстание срещу Персия на гърците в Йония.
  • 490 пр. Хр. — Битката при Маратон.
  • 480-479 пр. Хр. — Гърците отблъскват нашествието на персите при Саламин и Платея.
  • 477 пр. Хр. — Атина и Йония сключват Делоския съюз срещу Персия.
  • 459 пр. Хр. — Спарта побеждава Атина в първата Пелопонеска война.
  • 443-429 пр. Хр. — Перикъл властва в Атина.
  • 431-404 пр. Хр. — Спарта побеждава във втората — Велика пелопонеска война.
  • 378-371 пр. Хр. — Тива надминава Спарта като водеща сила в Гърция.
  • 359-323 пр. Хр. — Управление на Филип II и сина му Александър Велики.

Минойска цивилизация[редактиране | edit source]

Червената колонада на двореца в Кносос

Минойската цивилизация е цивилизация от бронзовата епоха, която възниква на остров Крит и доминира бреговете и островите на Егейско море. Процъфтява като морска сила от около 27-и век до 15-ти век пр.н.е. Тя е преоткрита в началото на 20-ти век от британския археолог Артър Еванс. Той разкопава двореца в Кносос. Това е най-големият и както се оказва по-късно — най-запазеният. По-късно били разкрити и дворците във Фестос, Малия, Закро. От забравата излязла една блестяща цивилизация. Английският археолог я нарекъл минойска по името на митичния цар Минос. Минойската цивилизация се счита че е започнала с дворцови комплекси, които се появяват през бронзовата епоха. Връзката на минойците с най-древните народи на остров Крит са неизвестни.

Наричана е най-значимото огнище на старинната егейска цивилизация. Най-голям разцвет достига в периода 1950-1550 г. пр.н.е. Минойците разполагат със силна флота, която защитава острова от нападение. Това обяснава защо селищата им не са опасани с дебели стени. Превъзходни моряци и добри търговци, те кръстосвали Средиземно море, осъществявайки връзки с Древен Египет и Финикия. Никой не се осмелява да оспорва морското им превъзходство и могъщество. Притежават писменост, която предшества първата древногръцка писменост засвидетелствана засега.

Микенска цивилизация[редактиране | edit source]

Микенците създават първата велика цивилизация на континенталната част на Древна Гърция (около 2700-1120 г.пр.н.е.) и са основоположниците на класическия период в Елада. Тези търговци и воини от бронзовата епоха от своя град Микена се разпростират по цялото Средиземно море. Смята се, че Златната маска изобразява Агамемнон — владетел от времето на легендарната Троянска война. За първи път по това време микенците успели да обединят цяла Гърция. Умели държавници и смели войни, този народ разполагал със сто хилядна армия (по Омирови изчисления) и тръгнал срещу богатата Троя. От Омир и други митове се знае, че Троянската война започнала заради свадата между цар Менелай и троянския принц Парис. Във войната вземат участие и много митични герои: Диомед — потомък на цар Минос, божественият Ахил, Аякс Теламонид — равен по сила на Херкулес и много други. Цялата Троянска война е описана в произведението на Омир "Илиада".

Класически период[редактиране | edit source]

Класическият период е времето на най-голям разцвет на древногръцките общество и култура около 5-6 век пр.н.е. Най-влиятелният политически и културен център след победата в гръко-персийските войни става древна Атина. Максималното си могъщество и културно развитие Атина достига когато начело на държавата застава видният политик, военен лидер, поддръжник на Демократическата партия Перикъл, който е избран 15 пъти за стратег. Този период е известен на историците като „Златният век на Перикъл“, въпреки че е сравнително кратък.

Икономическа борба възниква между Атина и Коринт в търговията, а между Атина и Спарта — за надмощие в Гърция. В 431 г. пр.н.е. започва най-масовата война в историята на древна Гърция — Пелопонеската война, която завършва с поражение на Атина, загуба на владения и привилегии, и Спарта установява своята хегемония. В периода на слабост на полисите започва издигането на Македония. Крал Филип II Македонски последователно печели Тесалия, Фокида, Халкида и Тракия. Анти-македонската коалиция, за чиято идеология се застъпва Демостен, претърпява съкрушително поражение в битката при Херонея през 338 г. пр.н.е.

Елинистическа цивилизация[редактиране | edit source]

Александър Македонски

Елинистическата цивилизация е историческа и културна епоха в древна Гърция обхващаща времето след Александър Македонски (разпадането на Александровата държава) до създаването на Римската империя от Октавиан Август (323 г. пр.н.е. - 30 г. пр.н.е.) Завоеванията на Александър Македонски започват през 334 г. пр.н.е. и до смъртта му през 323 г. пр.н.е. той завладява много страни и създава огромна империя, която включва Гърция и Македония, Мала Азия, южните области на Балканския полуостров, Египет и Тунис. Разпространение получават гръцкия език и култура, като гръцкият език става език на висшите слоеве на градското население и придобива значението на международен език на културата, подобно на латинския език през Средновековието.

Създаден и извършен е синтез на гръцката култура и на културата на Древния Изток. Атинската философия, литература и изкуство се съчетават с отдавна развитите на изток математика, астрономия и естествознание. Центрове стават Антиохия, Пергам и най-вече Александрия - град, основан от Александър Македонски при устието на река Нил през 331 г. пр.н.е., който става столица на тогавашен Египет. В Александрия се създава най-голямата библиотека в древността, през 3 век тук работят Архимед и Евклид. Философията се характеризира с влиянието на Платон. В този период започва нова вълна на колонизация в Африка и Азия.[7][8]

Религия и митология[редактиране | edit source]

Зевс

Древногръцката митология играе съществена роля в културата на Древна Гърция и е отразена предимно в артефакти, някои от които са произведения на изкуството, особено в творбите на вазописците. Самите гърци се обръщат към митовете и свързваните с тях произведения на изкуството, за да хвърлят светлина върху култовите практики и ритуалните традиции.

Древните гърци вярвали, че боговете и богините наблюдават обикновените смъртни от дворец в облаците над най-високата гръцка планина — снежният Олимп. По името на планината боговете били наричани олимпийски. Всяко божество от Пантеона имало определени задължения. Посейдон бил бог на морето, Атина - на мъдростта и изкуствата, Аполон - на музиката, поезията, медицината, Деметра - на посевите, Хадес - на подземното царство. Върховният бог бил Зевс - бог на небето и земята, а неговата жена - Хера. Хестия е богинята на домашното огнище, богът на войната Арес, считаният за най-умен сред боговете - Хермес, закрилник на търговците и пътешествениците, Артемида - богиня на плодородието и Афродита - богинята на любовта и красотата. От античните изображения на Афродита най известни са Афродита Книдска и Венера Милоска. Според легендите Олимп е населяван от дванадесет върховни богове. Всеки гръцки град почитал определено божество за свой покровител. Например Атина разчитала на закрилата на богинята Атина.

Най-ранните сведения за съществуваща митология са от микенския период. От съюза на Гея и Уран се появяват титаните. Най-големият е Океан, а най-малкият Кронос. Децата на Кронос по-късно стават боговете начело със Зевс, те водят битки с титаните и си поделят господството на света.

Паралелно с митологията се развива и култовата практика - жертвоприношения и молитви, които се провеждат в храмовете. Мястото на основното светилище на Аполон е в Делфи, където е известният Делфийски оракул (един от най-известните оракули на древността, той дава отговори на въпроси, прави прорицания, гадае и т.н.). Гърците считат, че тук е маркиран на специален камък центъра на Земята.

Древногръцката митология оказва съществено влияние на формирането на древноримската митология и религия. И до ден днешен интересът към нея не пресъхва.

Битката на титаните и боговете олимпийци[редактиране | edit source]

Гърците вярват, че светът е населяван от великани, наречени титани. Техният владетел Кронос сваля баща си Уран от трона по заръка на майка си Гея. Така Кронос става владетел на титаните. Той поглъща децата си живи, за да не го свалят от трона както той сторил с баща си. Синът му Зевс обаче се спасява, като майка му Рея дава на Кронос да погълне камък вместо детето. Зевс израсва скрит от Кронос на остров Крит. Когато възмъжава, той се опълчва срещу баща си и го сваля от трона. Тогава Кронос освобождава и братята и сестрите на Зевс. Така започва и битката между боговете и титаните. Титаните са доста по-едри и силни от боговете, но на страната на боговете застанали циклопите — митични създания с едно око. Зевс освобождава "хекантохейрите" - "сторъките" от място, наречено Тартар (разстоянието от земята до тартара е колкото от земята до небето). Те изковават гръмотевици на Зевс и така боговете спечелват битката. След 10-годишна война титаните са заточени в дълбините на Земното ядро и Зевс поставя сторъките за пазачи. На Земята господстват вече боговете олимпийци. Гея много се ядосала на Зевс за това че постъпва така лошо с победените ѝ деца. Омъжва се за мрачния Тартар и ражда Трифон. Той е стоглаво чудовище. Когато изревава за пръв път се чува лай на куче, човешки говор, рев на мечка. Зевс му се нахвърля пръв. Разгаря се битка докато накрая Зевс успява да изгори всичките му сто глави. Той вдига тялото на Трифон и го захвурля от там от където е дошъл — мрачния Тартар.

Старогръцка литература[редактиране | edit source]

Омир

Старогръцката литература е сред най-древните в Европа. От архаичния период до нас са останали поемите „Илиада“ и „Одисея“ на Омир. Сред най-значимите представители на античната драма са Есхил, Еврипид и Софокъл. Философските учения от този период са важен етап от разитието на човешкото знание. Много велики творби на гръцката литература са стигнали до нас, в това число на автори като Хезиод и Аполоний (поети), Тукидит (историк) и Платон (философ).

Старогръцката литература от архаическата епоха[редактиране | edit source]

През архаическия период се появява древногръцката лирическа поезия, чрез която навлизат нови форми - елегия, ямб, същинска лирика (китаристика), хорова лирика, епиграми.

Елегия[редактиране | edit source]

Елегиите са лирични стихотворения с поучително съдържание, които може да включват подканвания и апели към важно и сериозно действие, размишления, афоризми. Всяка строфа се състои от два стиха (елегически дистихон) - хекзаметър и пентаметър (стих състоящ се от пет стъпки), с което се доближава до хекзаметричният стил на епоса. Възникването на елегията се свързва с Малоазийска Йония. Елегиите се изпълняват най- често по време на празненства и пиршества, под акомпанимент на флейта (при епическите песни под акомпанимента на лира). Първият поет, от които са запазени елегически фрагменти е Калин от Ефес (в Мала Азия), който живее през първата половина на VII в. пр.е. Той пише войнствени стихове, призоваващи към борба. От него е запазено само едно стихотворение – зов към защита на родината от нападението на враговете. Тиртей и Теогнид, от които също има запазене фрагменти, пишат на подобни теми. Елегиите на Тиртей съдържат и възхвала на доблестта, правила на строевия устав и изложение на основите на спартанското държавно “доброзаконие”. Дидактически елегии, които се свързват със Солон, представляват първите размишления и мъдри поучения за живота, държавата, обществото, законите. Мимнерм прави първите опити в любовната елегия, а Ксенофан създава първите философски елегии. Други по- известни елегиици са Симонид, Йон и Фолкилид.

Ямбическа поезия[редактиране | edit source]

Почти по едно и също време с елегичната поезия се оформя и ямбическата — холиямбът, ямбическия диметър и ямбическия триметър. Архилох, а понякога и Хипонакт от Ефес, са двете имена смятани за откриватели на тази форма. Ямбическа поезия се използва като фолклорно средство за обществено порицание, за изобличения и сатира, но често се декламира и при религиозните церемонии на празниците на плодородието. Ямбическата поезия излиза от фолклорните рамки, когато става оръдие за изразяване на лични чувства и настроения, средство за лична полемика по обществени и частни въпроси.

Мелическа поезия[редактиране | edit source]

Развитието на гръцката лирика през средата на VII век пр.Хр, достига до възникването на мелическа или същинска лирическа поезия. От гр. ”мелос”- песен, мелическата поезия най- често е под съпровод на китара, за това понякога се нарича и китаристика. За първи мелически основател се смята поетът Терпандър - създател на китарата. Характерно за този стил е неопределеният размер на стиха и голямото разнообразие от стъпки. Най- известна е сапфическата строфа. Един от известните лирически поети е Алкей, при когото се срещат мотивите на гражданската война, а стиховете му са музикални и се отличават с богатството на своите размери. Най-често употребяваната от Алкей строфа е наречена в античността “алкеева”. Други лирически поети прочули се с тази поезия са Сафо, Анакреонт, Стезихор, Ибик, Симонид, а по- късно- Пиндар и Бакхилид. Паралелно със словата в гръцката лирика се появява хоровата мелическа песен, свързана с култа и обреда. В произведенията на хоровата лирика обикновено са налице три елемента. Съставна част на култовия химн е митът. В свободно редуване с мита се поднася дидактичният елемент — поучителни размишления на религиозни и нравствени теми. Тъй като химнът е молитва, която изразява пожеланията на молещия се, хоровата песен съдържа и лични изказвания от името на поета или на неговия хор. Един от първите хорови лирици е Алкман от Спарта. Той създава партении — песни, изпълнявани в съпровод с девически хорове. На него се дължи и разделянето на песента на строфи и антистрофи. Строфа е куплетът, който хорът пее обърнат на една страна, а антистрофа — куплетът, при който хорът се обръща на противоположна страна. Кратката трета част на песента след строфата и антистрофата се нарича епод и е въведена от Стезихор. Впоследствие възникват най- различни видове хорова песен:

  • Пеани — Култови химни, които се посвещават на боговете или на големи герои, изпълняват се от девически или мъжки хор.
  • Прозодии — Култови химни, изпълнявани по време на процесии и посветени на боговете или на големи герои.
  • Хипорхеми - Хорови песни, съпроводени от танц и пантомима.
  • Дитирамби — Хорови песни за дионисовите празници в чест на бог Дионис.
  • Епиникии — Храмови песни посветени на победителите в атлетическите състезания и във войните.
  • Сколии — Храмови песни, които се изпълняват на пиршества.
  • Енкомии — Хвалебствени, похвални хорови песни в чест на определено лице.
  • Трени — Траурни храмови песни, предназначени за погребалните ритуали.

Епиграма[редактиране | edit source]

В началото на VII век пр.Хр. се заражда епиграмата, основаваща се на надписите върху паметниците, олтарите и даровете при жертвоприношенията. Характерна черта е краткостта и изразителността, метрическата и форма е елегически дистихон. Тя засяга най- различни теми — посвещения на богове, герои, победители, както и обикновени хора, житейска мъдрост, съвет, любовно обръщение, иронична закачка и др.

Сколий[редактиране | edit source]

От епиграмата се ражда сколий, който се състои от четири стиха. Той се характеризира с краткост, изразителност и многообразие на темите. От този период най-известни са епиграмите и сколиите на Симонид.

Изкуство и култура[редактиране | edit source]

Техниката на червените фигури измества рисуването на черни фигури през 530 г. пр. Хр. Повечето вази (амфори) от този стил са изваяни от атинска глина. Изображенията са главно на мъже, които пируват или спортуват.

Скулптура[редактиране | edit source]

Древногръцките скулптури са известни със своя реализъм, естетика и перфектни пропорции. Статуите отразяват всички аспекти на живота, вкл. религиозни вярвания и спорт. Скулптурите на божества, като тази на Церера, били познати на земеделците и били почитани в храмове, за да осигурят добра реколта.

Театър[редактиране | edit source]

Древните гърци научават и взаимстват много от египтяните за използването на камъка в архитектурата, но театрите са изцяло гръцко постижение. През златната ера на Атина (400 г.пр.н.е.), драматурзи като Есхил, Софокъл и Еврипид създават трагедии, които се играят на сцената и до днес.

В архитектурно отношение атинският театър служи като модел за други гръцки градове. Театрите са построени най-вече на хълмовете с цел намаляване на разходите. Театърът има следните части: пространство за публиката, което се издига амфитеатрално от центъра към краищата на сградата във формата на полукръг, кръгла или полукръгла площадка за оркестра, и специално място — удължено с правоъгълна форма, което наричат сцена, където играят актьорите заедно с хора.

Архитектура[редактиране | edit source]

Партенонът в реставрация, 2008 г.

Древногръцката архитектура е известна най-вече със своите храмове, много от които се намират повсеместно, най-вече като руини, но някои от тях са много добре запазени и практически непокътнати. Вторият важен вид сграда, който също така е оцелял в цяла Гърция е откритият театър, който датира от около 350 г. пр.н.е. Други архитектурни форми, които са съществували са парадните порти, наречени пропилеи (propylon), градският площад (агора), заобиколен от двуетажна колонада (stoa), сградата на градския съвет ( bouleuterion), монументалната гробница (мавзолей) и стадион.

Древногръцката архитектура се отличава със силно формализирани характеристики, както на структурата, така и на декорацията. Това е така особено в случаите на храмове, където всяка сграда изглежда е замислена да се впише в рамките на ландшафта, най-често повдигната на високо място, така че елегантността на нейните пропорции и ефектите на светлината върху повърхността да могат да се разглеждат от всички ъгли. [9] Николаус Певснер говори за пластичната форма на гръцкия храм, който е представен пред нас с физическо си присъствие, по-интензивно и по-живо от която и да е друга сграда, построена след него.

Официалният речник на древногръцката архитектура, по-специално раздела за архитектурен стил дефинира три определени стила: дорийски стил, йонийски стил и коринтски стил. Те имат дълбок ефект върху Западната архитектура като цяло в по-късни периоди. Древната римска архитектура е с определени корени в старогръцката архтектура и запазва влиянието си в Италия до наши дни. От епохата на Ренесанса, съживена от класицизма са се запазили живи не само точните форми и подредените подробности на гръцката архитектура, но също така концепцията за архитектурната красота на базата на баланс и пропорции. Последвалите стилове на неокласическата архитектура и гръцка възрожденска архитектура следват и адаптират отблизо древногръцките стилове.

Наука и образование[редактиране | edit source]

Древногръцкият мислител Аристотел често е наричан баща на философията. Питагор и Архимед са направили забележителни открития областта на математиката и физиката.

Войни[редактиране | edit source]

Гръцко-персийски войни[редактиране | edit source]

След 443 г. пр. Хр. Перикъл (ок. 495-429 г. пр. Хр.) е най-важният политик и стратег в Атина. Велик оратор и борец за демокрация, той укрепва и разширява Атинската империя след победата над персите. Превръща Атина в най-великолепния град на Гърция като построява Партенона и други сгради на Акропола — скалист хълм, гледащ към града. След 545 пр.н.е. могъщата Персийска империя превзема гръцките градове в Йония — най-източните гръцки територии. Когато Атина се опитала да помогне на градовете (499-494 г. пр. Хр.), персите нахлуват в континентална Гърция, но са отблъснати при Маратон. 10 г. по-късно съюз между Атина, Спарта и др.гръцки градове спира друго персийско нашествие по вода и суша при град Саламин.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Richard Tarnas, The Passion of the Western Mind (New York: Ballantine Books, 1991).
  2. Colin Hynson, Ancient Greece (Milwaukee: World Almanac Library, 2006), 4.
  3. Carol G. Thomas, Paths from Ancient Greece (Leiden, Netherlands: E. J. Brill, 1988).
  4. Лейст О. История политических и правовых учений. Гл. 13.
  5. Реале Дж., Антисери Д. Западная философия от истоков до наших дней.
  6. Ancient Greek Theater Discovered — Discovery Channel
  7. Professor Gerhard Rempel, Hellenistic Civilization (Western New England College).
  8. Ulrich Wilcken, Griechische Geschichte im Rahmen der Alterumsgeschichte.
  9. Helen Gardner, pp. 126-132

Литература[редактиране | edit source]

  • Хронологична енциклопедия на Света. Том I, колектив „Елпис”
  • И. Тронски, История на античната литература.
  • Учебник по История и цивилизация за 7 клас, изд.Булвест 2000
Древни цивилизации
Средиземноморие: Картаген | Египет | Гърция | Траки | Палестина | Рим | Етрурия
Америка: Ацтеки | Инки | Маи | Олмеки | Толтеки | Анасази
Азия: Индуси | Хуни | Перси
Северна Европа: Келти | Викинги