Древна Гърция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
Древна Гърция е общо наименование на всички области от античното Средиземноморие, обитавани от население, говорещо старогръцки език и наричащо себе си елини. Древни елини обитават не само в територията на днешната държава Гърция, но също и Малоазийското крайбрежие на Егейско море (в днешна Турция), Кипър, Сицилия и южните части на Апенинския полуостров, както и колонии по бреговете на Средиземно и Черно море. Древно елински колонии по западното черноморско крайбрежие в днешните български територии са Аполония Понтика — днешен Созопол, Месемврия — днешен Несебър, Одесос — днешна Варна и др. Древните елини не винаги поддържат добри съседски отношения с траките, както и с всички останали народи с които съжителстват, тъй като техните колонии представляват търговски центрове, а не военни постове.
[редактиране] Полиси
Древна Гърция била съставена от стотици отделни градове държави. Някои били не по-големи от селца, докато други били големи градове като Спарта и Атина. Тези градове държави се наричат полиси. Законите, обичаите и владетелите им се различавали, а често някои полиси водили и войни помежду си, въпреки общия си гръцки произход. Заради нуждата от земи някои полиси колонизирали други части на Средиземноморието между VIII и VI в.пр. Хр. и така разширили територията на Древна Гърция.
[редактиране] Спарта
Животът в Спарта бил подчинен на строга дисциплина и изпълнен с лишения. Момчетата и момичетата се обучавали в боеве, издръжливост и спорт, а всички младежи били длъжни да постъпят във войската. След като помогнали на Атина да победи персите през 480 г.пр. Хр., спартанците я завладели в Пелопонеската война (431-404 г.пр. Хр.) и господствали над цяла Гърция. Спарта притежавала и най-могъщата воиска в Европа. Живота на спартанците изцяло бил свързан с войната и били умели пълководци. Гръцките градове били опасани с крепостни стени а само Спарта не била оградена,това показвало колко много спартанците разчитали на армията си.
[редактиране] Атина
От VI в.пр. Хр. Атина е управлявана от демократична система (от народа), в която гражданите имат право на глас. През V в.пр. Хр., благодарение на силния си флот, Атина владее морска империя в Егейско море и 250-хилядното ѝ население се радва на златен век на изкуството и културата. Атиняните ознаменуват победата си над персите, като построяват огромна крепост — Акропола. Партенонът (447-432 г.пр. Хр.), посветен на богинята Атина, е най-значимият храм в Акропола. Също така в града се развивало театралното изкуство и поезията. Атина имала и множество търговски колонии затова и градът се радвал на голямо богатство редактирал:Т.Дерменджиев
[редактиране] Оикос
В древна Гърция оикоса (гр. οίκος) е бил домашната общност. Един вид селска къща, обхващаща фамилията собственик и робите работещи там. За голяма част от гръцкото население оикоса е бил центъра на живота им.
[редактиране] Микенска цивилизация
Микенците създават първата велика цивилизация на континенталната част на Древна Гърция (ок. 2700-1120 г.пр. Хр.) и са основоположниците на класическия период в Елада. Тези търговци и воини от Бронзовата епоха от своя град Микена се разпростират по цялото Средиземно море. Смята се, че Златната маска изобразява Агамемнон — владетел от времето на легендарната Троянска война. За първи път по това време микенците успели да обединят цяла Гърция. Умели държавници и смели войни този народ разполагали със сто хилядна армия (по омирови изчисления) и тръгнали срещу богатата Троя. От омир и други митове се знае, че троянската война започнала заради свадата между цар Менелай и троянския принц Парис. Във войната вземат участие и много митични герои Диомед — потомък на цар Минос, божественият Ахил, Аякс Теламонид — равен по сила на Херкулес и много други. Цялата Троянска война е описана в произведението на Омир "Илиада".
[редактиране] Олимп
Древните гърци вярвали, че боговете и богините наблюдават обикновените смъртни от дворец в облаците над най-високата гръцка планина-снежният Олимп. По името на планината боговете били наричани олимпийски. Всяко божество от Пантеона имало определени задължения-Посейдон бил бог на морето, Атина-на мъдростта и изкуствата, Аполон-на музиката и поезията, Деметра-на посевите. Върховният бог бил Зевс-бог на небето и земята. Всеки гръцки град почитал определено божество за свой покровител. Например Атина разчитала на закрилата на богинята Атина.
[редактиране] Битката на титаните и Боговете Олимпийци
Гърците вярвали, че светът е населяван от великани, наречени титани. Техният владетел Кронос поглъщал децата си живи, за да не го свалят от трона. Синът му Зевс обаче се спасил, след като майка му дала на Кронос да погълне камък вместо детето. Зевс израснал скрит от Кронос. Когато възмажал Зевс се опълчил на баща си и го свалил от трона,тогава Кронос освободил и братята и сестрите на Зевс. Така започнала и битката между Боговете и Титаните. Титаните били доста по едри и силни от боговете, но на страната на боговете застанали и Циклопите-митични създания с едно око. И така боговете не спечелили битката и освободил "сторъките". ТЕ изковавали гръмотевиците на Зевс и така боговете спечелили. Така след 10 годишна война титаните били заточени в дълбините на Земното ядро наричано от гърците ТАР-ТАР. Така на Земята господствали вече боговете Олимпийци.
[редактиране] Светилището в Делфи
Древните гърци се допитвали до боговете за съвет и разгадавали пророчествата в светилища. Най-известното свято място било в Делфи. Хората търсели отговори на религиозни и политически въпроси в храма на Аполон. Върховната жрица изпадала в транс, за да предаде отговорите на божеството. Повечето богове имали свои собствени храмове, но въпреки това те си съперничели за най-добрите от тях. Според легендата Атина победила Посейдон за Партенона в Атина — най-големият гръцки град, и богът на морето преместил храма си в Атика.
[редактиране] Легендата за Троя
Почти нищо не е останало от древния град Троя (в дн. Турция). Според Омировата „Илиада“ гръцката армия 10 г. държала под обсада Троя през късната Микенска епоха (ок. 1250 г.пр. Хр.).Това е известната Троянска война. Според легендата богинята Атина посъветвала гърците да вкарат тайно войниците си в града, скрити в огромен дървен кон. Така те постигнали победа.
Аристотел описва ойкоса като най-малката част на гръцкия полис — с други думи най-малките единици на държавата.
[редактиране] Литература, философия, наука
[редактиране] Старогръцка литература
Старогръцка литература е сред най-древната в Европа. От архаичния период до нас са останали поемите „Илиада“ и „Одисея“ на Омир. Сред най-значимите представители на античната драма са Есхил, Еврипид и Софокъл. Философските учения от този период са важен етап от разитието на човешкото знание. Дреногръцкият мислител Аристотел често е наричан баща на философията. Питагор и Архимед са направили забележителни открития областта на математиката и физиката.
[редактиране] Старогръцката литература от Архаическата епоха
През Архаическия период се появява древногръцката лирическа поезия, чрез която навлизат нови форми - елегия, ямб, същинска лирика(китаристика), хорова лирика, епиграми.
[редактиране] Елегия
Елегиите са лирични стихотворения с поучително съдържание, които може да включват подканвания и апели към важно и сериозно действие, размишления, афоризми. Всяка строфа се състои от два стиха (елегически дистихон) - хекзаметър и пентаметър (стих състоящ се от пет стъпки), с което се доближава до хекзаметричният стил на епоса. Възникването на елегията се свързва с Малоазийска Йония. Елегиите се изпълняват най- често по време на празненства и пиршества, под акомпанимент на флейта (при епическите песни под акомпанимента на лира). Първият поет, от които са запазени елегически фрагменти е Калин от Ефес (в Мала Азия), който живее през първата половина на VII в. пр. Хр. Той пише войнствени стихове, призоваващи към борба. От него е запазено само едно стихотворение – зов към защита на родината от нападението на враговете. Тиртей и Теогнид, от които също има запазене фрагменти, пишат на подобни теми. Елегиите на Тиртей съдържат и възхвала на доблестта, правила на строевия устав и изложение на основите на спартанското държавно “доброзаконие”. Дидактически елегии, които се свързват със Солон, представляват първите размишления и мъдри поучения за живота, държавата, обществото, законите. Мимнерм прави първите опити в любовната елегия, а Ксенофан създава първите философски елегии. Други по- известни елегиици са Симонид, Йон и Фолкилид.
[редактиране] Ямбическа поезия
Почти по едно и също време с елегичната поезия се оформя и ямбическата - холиямбът, ямбическия диметър и ямбическия триметър. Архилох, а понякога и Хипонакт от Ефес, са двете имена смятани за откриватели на тази форма. Ямбическа поезия се използва като фолклорно средство за обществено порицание, за изобличения и сатира, но често се декламира и при религиозните церемонии на празниците на плодородието. Ямбическата поезия излиза от фолклорните рамки, когато става оръдие за изразяване на лични чувства и настроения, средство за лична полемика по обществени и частни въпроси.
[редактиране] Мелическа поезия
Развитието на гръцката лирика през средата на VII век пр.Хр, достига до възникването на мелическа или същинска лирическа поезия. От гр. ”мелос”- песен, мелическата поезия най- често е под съпровод на китара, за това понякога се нарича и китаристика. За първи мелически основател се смята поетът Терпандър - създател на китарата. Характерно за този стил е неопределеният размер на стиха и голямото разнообразие от стъпки. Най- известна е сапфическата строфа. Един от известните лирически поети е Алкей, при когото се срещат мотивите на гражданската война, а стиховете му са музикални и се отличават с богатството на своите размери. Най-често употребяваната от Алкей строфа е наречена в античността “алкеева”. Други лирически поети прочули се с тази поезия са Сафо, Анакреонт, Стезихор, Ибик, Симонид, а по- късно- Пиндар и Бакхилид. Паралелно със словата в гръцката лирика се появява хоровата мелическа песен, свързана с култа и обреда. В произведенията на хоровата лирика обикновено са налице три елемента. Съставна част на култовия химн е митът. В свободно редуване с мита се поднася дидактичният елемент - поучителни размишления на религиозни и нравствени теми. Тъй като химнът е молитва, която изразява пожеланията на молещия се, хоровата песен съдържа и лични изказвания от името на поета или на неговия хор. Един от първите хорови лирици е Алкман от Спарта. Той създава партении - песни, изпълнявани в съпровод с девически хорове. На него се дължи и разделянето на песента на строфи и антистрофи. Строфа е куплетът, който хорът пее обърнат на една страна, а антистрофа - куплетът, при който хорът се обръща на противоположна страна. Кратката трета част на песента след строфата и антистрофата се нарича епод и е въведена от Стезихор. Впоследствие възникват най- различни видове хорова песен:
- Пеани - Култови химни, които се посвещават на боговете или на големи герои, изпълняват се от девически или мъжки хор.
- Прозодии - Култови химни, изпълнявани по време на процесии и посветени на боговете или на големи герои.
- Хипорхеми - Хорови песни, съпроводени от танц и пантомима.
- Дитирамби - Хорови песни за дионисовите празници в чест на бог Дионис.
- Епиникии - Храмови песни посветени на победителите в атлетическите състезания и във войните.
- Сколии - Храмови песни, които се изпълняват на пиршества.
- Енкомии - Хвалебствени, похвални хорови песни в чест на определено лице.
- Трени - Траурни храмови песни, предназначени за погребалните ритуали.
[редактиране] Епиграма
В началото на VII век пр.Хр. се заражда епиграмата, основаваща се на надписите върху паметниците, олтарите и даровете при жертвоприношенията. Характерна черта е краткостта и изразителността, метрическата и форма е елегически дистихон. Тя засяга най- различни теми - посвещения на богове, герои, победители, както и обикновени хора, житейска мъдрост, съвет, любовно обръщение, иронична закачка и др.
[редактиране] Сколий
От епиграмата се ражда сколий, който се състои от четири стиха. Той се характеризира с краткост, изразителност и многообразие на темите. От този период най-известни са епиграмите и сколиите на Симонид.
[редактиране] Скулптури
Древногръцките скулптури са известни със своя реализъм, естетика и перфектни пропорции. Статуите отразяват всички аспекти на живота, вкл. религиозни вярвания и спорт. Скулптурите на божества, като тази на Церера, били познати на земеделците и били почитани в храмове, за да осигурят добра реколта.
[редактиране] Театър и архитектура
Древните гърци научили много от египтяните за използването на камъка в архитектурата, но театрите са изцяло гръцко постижение. През златната ера на Атина (400 г.пр. Хр.), драматурзи като Есхил, Софокъл и Еврипид създават трагедии, които и днес се играят на сцената.
[редактиране] Изкуство
Техниката на червените фигури измества рисуването на черни фигури през 530 г. пр. Хр. Повечето вази (амфори) от този стил са изваяни от атинска глина. Изображенията са главно на мъже, които пируват или спортуват.
[редактиране] Език и литература
Древногръцкият, подобно на латинския е класически език. Много велики творби на гръцката литература са стигнали до нас, в т.ч. на автори като Хезиод и Аполоний (поети), Тукидит (историк) и Платон (философ).
[редактиране] Перикъл
След 443 г. пр. Хр. Перикъл (ок. 495-429 г. пр. Хр.) е най-важният политик и стратег в Атина. Велик оратор и борец за демокрация, той укрепва и разширява Атинската империя след победата над персите. Превръща Атина в най-великолепния град на Гърция като построява Партенона и др. сгради на Акропола-скалист хълм, гледащ към града.
[редактиране] Гръцко-персийски войни
След 545 г. пр. Хр. могъщата Персийска империя превзема гръцките градове в Йония — най-източните гръцки територии. Когато Атина се опитала да помогне на градовете (499-494 г. пр. Хр.), персите нахлуват в континентална Гърция, но са отблъснати при Маратон. 10 г. по-късно съюз между Атина, Спарта и др.гръцки градове спира друго персийско нашествие по вода и суша при град Саламин.
[редактиране] Битката при Маратон
През 490 г. пр. Хр. персийската войска пристига в Атика по море. При Маратон армията е победена от силите на атиняните и техните съюзници. В Делфи гърците построяват съкровищница в чест на победата, напълват я с плячка от персите и я посвещават на Арес-богът на войната.
[редактиране] Битката при Саламин
През 480 г. пр. Хр. персийският император Ксеркс Велики повежда огромна войска по бреговете на Егейско море. След падането на Централна Гърция Атина е евакуирана. Тогава по-малобройният флот на гърците примамва персите в проливите между континента и остров Саламин и постига решаваща победа.
[редактиране] Хронология
- ок. 2700–1120 пр. Хр. — Микенската цивилизация процъфтява.
- ок. 750-550 пр. Хр. — Гърците колонизират части от Италия и Африка.
- 560-510 пр. Хр. — Влиянието на Атина се засилва.
- 510 пр. Хр. Клистен — атински държавник, въвежда демокрацията в Атина.
- ок. 510-336 пр. Хр. — Сформира се Пелопонеският съюз, воден от Спарта.
- 499-494 пр. Хр. — Въстание срещу Персия на гърците в Йония.
- 490 пр. Хр. — Битката при Маратон.
- 480-479 пр. Хр. — Гърците отблъскват нашествието на персите при Саламин и Платея.
- 477 пр. Хр. — Атина и Йония сключват Делоския съюз срещу Персия.
- 459 пр. Хр. — Спарта побеждава Атина в първата Пелопонеска война.
- 443-429 пр. Хр. — Перикъл властва в Атина.
- 431-404 пр. Хр. — Спарта побеждава във втората — Велика пелопонеска война.
- 378-371 пр. Хр. — Тива надминава Спарта като водеща сила в Гърция.
- 359-323 пр. Хр. — Управление на Филип II и сина му Александър Велики от Македония.
[редактиране] Източници
[редактиране] Литература
- Хронологична енциклопедия на Света. Том I, колектив „Елпис”
- И. Тронски, История на античната литература.
