Хераклиди
Хераклидите (на старогръцки: Ήρακλείδης, Herakleidai, на латински: Heracleidae, Herakliden, Herakleiden) в гръцката митология са потомците на Херакъл (или Херкулес). Херакъл е панеленийски герой (Heros) , почитан преди всичко от дорийците. В митологичнте преданияе той има на различни места на архаическия гръцки свят деца от различни жени.
Съдбата на Хераклидите е във връзка с т.н. Дорийско преселение.
Съдържание |
Митология [редактиране]
Децата на Херакъл [редактиране]
- с педесетте дещери на Теспий (освен с една) той създава 51 сина:
- с Prokris, най-голямата дъщеря, синовете близнаци Anitleon и Hippeus
- с най-малката дъщеря други близнаци.
- с вдовицата или една от дъщерите на Фаунус (в Етрурия): Латин, прародител на латините
- с Псофис (дъщеря на Ерикс в Сицилия): Ехефрон и Промах
- с жената змия Ехидна в Хилая: Агатирсос, Гелонос и Скит (този става прародител на скитските царе)
- с Мегара (най-голямата дъщеря на цар Креон на Тива): алкаидите (два, три, четири или осем сина)
- с Омфала (царицата на Лидия): Лам, Агелай (прародител на цар Крез) и Лаомедон
- с Малис (една от жените на Омфал): Kleodaios или Kleolaos и Alkaios
- с Халкиопа от Кос: Тесал
- с Деянира: Хил, Ктесип, Глен и Онит и единствената дъщеря на Херакъл Макария
- с Астиоха или Астидамея: Тлеполем (или Ktesippos)
- с Авга: Телеф
- с Фиало (дъщеря на Alkimedon): Aichmagoras
- с Партенопа (дъщеря на Стимфал): Еврес
- с Мелита (една водна нимфа): Хил
- също Теаген
След смъртта на Херакъл [редактиране]
Херакъл е заплануван от Зевс за регент на Аргос, Лакония и на месенския Пилос. Хера го прогонва с хитрост и обещаните му територии отиват в ръцете на Евристей, царят на Микена. След смъртта на Херакъл неговите деца – след дълго обикаляне – намират убежище в Атина. Хил и неговите братя нахлуват в Пелопонес, но заради епидемия се връщат след една година обратно. Те отиват в Тесалия, където Егимий, приятел на Херакъл, осиновява Хил и му дава една трета от неговото царство. След смъртта на Егимий неговите два сина, Памфил и Димас се подчиняват доброволно на тяхния осиновен брат, който така става регент на дорийците, и тяхните три племена са наречени на тези три герои.
Връщането на Хераклидите [редактиране]
Династия на лидийските царе [редактиране]
Започва с Агрон от 1216 пр.н.е. до Кандавъл I (728-711 пр.н.е.) като последен цар. Агрон произлиза от Херакъл и Омфала. (Вижте: Списък на царете на Лидия).
Източници [редактиране]
- Библиотека на Аполодор ii. 8;
- Диодор iv. 57, 58;
- Еврипид, Heracleidae;
- Херодот vi. 52, ix. 26, 27;
- Павзаний i. 32, 41, ii. 13, 18, iii. I, iv. 3, v. 3;
- Пиндар, Pythia, ix. 137.
Литература [редактиране]
- Georg Busolt, Griechische Geschichte. Bd 1. Kap. 2. Abschn. 7. F.A. Perthes, Gotha 1893-1904. G. Olms, Hildesheim 1967.
- George Grote, History of Greece. Bd 1. Kap. 18. Murray, London 1869-1884, Routledge, London 2001. ISBN 0-415-22369-5
- Franz Kiechle, Herakleidai. In: Konrat Ziegler, Walther Sontheimer (Hrsg.): Der Kleine Pauly - Lexikon der Antike in fünf Bänden. Deutscher Taschenbuch Verlag, München 1979, Bd. 2, S. 1037.
- Karl Otfried Müller, Die Dorier. Geschichten hellenischer Stämme und Städte. Breslau 1820-24. G. Olms, Hildesheim 1989. ISBN 3-487-09263-8
- Karl Otfried Müller, The history and antiquities of the Doric race. Bd 1. Kap. 3. J. Murray, London 1830.
- Robert von Ranke-Graves, Griechische Mythologie. Quellen und Deutung. Rowohlt Verlag, Reinbek 1974, S. 198.
Външни препратки [редактиране]
Тази статия включва текст от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, която днес е обществено достояние.