Хераклиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херакъл със син Телеф, Лувър

Хераклидите (на старогръцки: Ήρακλείδης, Herakleidai, на латински: Heracleidae, Herakliden, Herakleiden) в гръцката митология са потомците на Херакъл (или Херкулес). Херакъл е панеленийски герой (Heros) , почитан преди всичко от дорийците. В митологичнте преданияе той има на различни места на архаическия гръцки свят деца от различни жени.

Съдбата на Хераклидите е във връзка с т.н. Дорийско преселение.

Митология[редактиране | edit source]

Децата на Херакъл[редактиране | edit source]

  • с педесетте дещери на Теспий (освен с една) той създава 51 сина:
с Prokris, най-голямата дъщеря, синовете близнаци Anitleon и Hippeus
с най-малката дъщеря други близнаци.

След смъртта на Херакъл[редактиране | edit source]

Херакъл е заплануван от Зевс за регент на Аргос, Лакония и на месенския Пилос. Хера го прогонва с хитрост и обещаните му територии отиват в ръцете на Евристей, царят на Микена. След смъртта на Херакъл неговите деца – след дълго обикаляне – намират убежище в Атина. Хил и неговите братя нахлуват в Пелопонес, но заради епидемия се връщат след една година обратно. Те отиват в Тесалия, където Егимий, приятел на Херакъл, осиновява Хил и му дава една трета от неговото царство. След смъртта на Егимий неговите два сина, Памфил и Димас се подчиняват доброволно на тяхния осиновен брат, който така става регент на дорийците, и тяхните три племена са наречени на тези три герои.

Връщането на Хераклидите[редактиране | edit source]

Династия на лидийските царе[редактиране | edit source]

Започва с Агрон от 1216 пр.н.е. до Кандавъл I (728-711 пр.н.е.) като последен цар. Агрон произлиза от Херакъл и Омфала. (Вижте: Списък на царете на Лидия).

Източници[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Georg Busolt, Griechische Geschichte. Bd 1. Kap. 2. Abschn. 7. F.A. Perthes, Gotha 1893-1904. G. Olms, Hildesheim 1967.
  • George Grote, History of Greece. Bd 1. Kap. 18. Murray, London 1869-1884, Routledge, London 2001. ISBN 0-415-22369-5
  • Franz Kiechle, Herakleidai. In: Konrat Ziegler, Walther Sontheimer (Hrsg.): Der Kleine Pauly - Lexikon der Antike in fünf Bänden. Deutscher Taschenbuch Verlag, München 1979, Bd. 2, S. 1037.
  • Karl Otfried Müller, Die Dorier. Geschichten hellenischer Stämme und Städte. Breslau 1820-24. G. Olms, Hildesheim 1989. ISBN 3-487-09263-8
  • Karl Otfried Müller, The history and antiquities of the Doric race. Bd 1. Kap. 3. J. Murray, London 1830.
  • Robert von Ranke-Graves, Griechische Mythologie. Quellen und Deutung. Rowohlt Verlag, Reinbek 1974, S. 198.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Тази статия включва текст от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, която днес е обществено достояние.