Херакъл (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херакъл, 460-450 пр.н.е., музей Лувър.

Херакъл (на гръцки: Ἡρακλῆς – Hēraklēs, на латински: Hercules) е прочут за силата си древногръцки национален герой, heros, който е почитан като бог и е приет на Олимп. Той е лечителски- оракулски бог, покровител на Гимназион (спортните места) и палатите. Той бил покровителстван от Атина. Роден е в Тива, в Беотия (Омир, Илиада. 19,97 ff.). Първото му име било Alcide или Hercle.

Неговите атрибути са кожата на Немейския лъв, лък и стрели.

Син е на Зевс и Алкмена. Брат близнак е на Ификъл. Той е първият съпруг на Мегара, вторият съпруг на Омфала, съпруг на Деянира, след някои други на Авга и след смъртта си на богинята Хеба, освен това любовник на Иола и на Абдер. Баща е на много деца. Отгледан е от Амфитрион, съпругът на майка му. По майчина линия той принадлежи към рода Персеиди.

В римската митология е наричан Херкулес.

Литература[редактиране | edit source]

  • J. Boardman, L. J. Balmaseda u. a., Herakles/Hercules. In: Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae (LIMC). Band IV, S. 728–838; Band V, S. 1–192, 253–262. Zürich/München 1988/1990
  • Wolfgang Denzinger, Die zwölf Aufgaben des Herakles im Tierkreis. Der zeitlose Entwicklungsweg des Menschen. Neuaufl. Edition Uranos, Wackersberg 2008, ISBN 978-3-939474-02-9
  • Klaus Heinrich, Arbeiten mit Herkules. Zur Figur und zum Problem des Heros. Antike und moderne Formen seiner Interpretation und Instrumentalisierung. Dahlemer Vorlesungen 9. Stroemfeld/Roter Stern, Frankfurt 2006, ISBN 978-3-87877-029-9
  • Hannes Hüttner, Herakles. Die zwölf Abenteuer. Kinderbuchverlag Berlin, Berlin 1987
  • Karl Riha, Carsten Zelle, Die Taten des Herkules. Nach Gustav Schwab und anderen literarischen Dokumenten. Insel, Frankfurt 1997, ISBN 3-458-33847-0

Външни препратки[редактиране | edit source]