Пиндар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пиндар
древногръцки поет и писател
Пиндар 
Роден: ок. 522 пр.н.е.
Киноскефалия, Древна Гърция
Починал: ок. 443 пр.н.е.
Аргос, Гърция

Пиндар е древногръцки поет и писател.

Живот[редактиране | edit source]

Роден е в Беотия, в село Киноскефалия (близо до Тива). Много е пътешествал, живял е в Сицилия и в Атина. Принадлежал е към знатно семейство, което е било в родствена връзка с аристократи от Спарта и Кирена. Пиндар се научил да свири на флейта от своя дядо Скопелин и продължил образованието си в Атина под ръководството на Агафокъл и Аполодор. По време на гръко-персийските войни Пиндар, по-всичко личи, че се е чувствал неловко поради преминаването на Тива на страната на Персия, защото неговият род можел да се проследи назад във времето до основаването на града от Кадъм.

За личния му живот се знае, че е имал съпруга на име Мегаклея и син на име Дефант, както и две дъщери - Евметида и Протомаха. Отива си на 79 години в Аргос.

Творчество[редактиране | edit source]

Пиндар се прославя със своите епиникийски оди в чест на победителите от 4-те най-велики спортните състезания в древността: Олимпийските игри, Питийските игри, Немейските и Истмийските игри. Най-ранното произведение на Пиндар, което е датирано, е "10-та Питийска ода" (498 пр.н.е), а най-късното 8-ма Питийска ода (446 пр.н.е). Пиндар бил дълбоко религиозен и особено почитал Аполон. По-късно в храма на Аполон в Делфи показвали железния стол, на който е седял Пиндар.

Пиндар е писал и химни за прослава на боговете (пеани и дитирамби), както и светски песни (възхвали, погребални оплаквания, победни песни за игрите).

В античността произведенията на Пиндар били събрани в 17 книги, от които до нас са достигнали 4 книги с епиникии, включващи 45 произведения. Представа за лиспващите 13 книги получаваме от случайни фрагменти, в това число и от египетски папируси. Одите на Пиндар се отличават с използваните в тях митологични мотиви, тържествен език и разнообразни поетически образи.

Значение[редактиране | edit source]

Поезията на Пиндар се отличава със сложна строфическа структура, тържествен величав език и асоциативни преходи. Във всъплението обикновено се споменава удържаваната победа, без никакво описание на самото състезание. От славното настояще поетът се прехвърля към славното минало, към някой мит, който и съставя основната част на стихотворението. В края на стихотворението нерядко се съдържа и пряко обръщение към победителя, което често е призив да се представи достойно. Стихотворенията се състоят от отделни метрически построени строфи, които понякога са единични, но по-често са групирани в триада (след две идентичи метрически строфи, следва трета, различна от тях, но метрически свързана с предходните)

Стихотворенията на Пиндар е прието да се считат за своеобразен еталон на загадъчност. Сложността в поезията му е породена отчасти от неестествения ред на думите. Пиндар жертва простотата на синтаксиса, за да построи желаната последователност от образи. Той използва и поетическа инверсия, хипербола, метафори и неологизми.

Авторитетът на поета бил висок още приживе. Самите гърци считали Пиндар за един от най-великите си поети, а сред римляните особено му се възхищавал Хораций, казвайки, че неговите собтвени оди не струват нищо в сравнение с тези на Пиндар. Съществува предание, според което Александър Македонски, като разрушил Тива, пощадил дома на Пиндар (аналогична легенда има и за дома на Еврипид).

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Епиникиите на Пиндар съществено повлияват на развитието на жанра оди в европейската литература.

Издания на български[редактиране | edit source]

  • Пиндар. Питийски оди. Превод от старогръцки, уводна статия и бележки Яна Букова. Стигмати. София, 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]