Немейски игри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Храмът на Зевс в Немея

Немейските игри са общогръцки празненства, провеждани на всеки 2 години в Немейската долина в Арголида[1] , част от полиса Клеоне. Там е разположено светилището на Зевс Немейски, в чиято чест се уреждат игрите[2]. Днешното градче Немея е селище в Пелопонес, демов център в Ном Коринтия.

До времето на Пиндар игрите се организират от жителите на Клеоне, но аргосците, чието влияние се простирало в цялата тази област на Пелопонес, ги изместват. По време на игрите се провеждат предимно състезания по бягане, юмручен бой, хвърляне на диск и копие, както и надбягване с коленсици. Музикалните състезания са по-слабо разпространени. Състезателите се делят на три групи: момчета, младежи и възрастни. Първоначално наградата в игрите е маслинов венец, но по-късно той е заменен с венец от див кервиз (растението на скръбта). Както в Олимпия, съдиите на състезанията носят името хеланодики. По време на игрите се преустановяват военните действия между гръцките племена и настъпва свещено примирие.

Легенда разказва за прочутия Немейски лъв, който всявал ужас по тези земи. Той бил убит от Херакъл. Друг мит разказва, че през долината Арголида минали аргонавтите. Там те срещнали дъщерята на лемноския цар Тоант - Хипсипила. По това време тя била пленница на немейския цар Ликург, като му служела като кърмачка на детето му Офелт. Хипсипила разказала на аргонавтите своята болка. След това отишла до близкия извор, за да донесе вода на воините. През това време детето било ухапано от змия и умряло. В спомен на неговата смърт, аргонавтите основали Немейските игри.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Νεμέα, Старогръцко-български речник, съст. М. Войнов, Вл. Георгиев, Б. Геров, Д. Дечев, Ал. Милев, М. Тонев, Трето издание, Печатница "Книпеграфъ" София, 1943.
  2. Немейски игри. В: М. Тачева, А. Данов, В. Станчева, Кратък исторически справочник. Старият свят. ДИ "Народна просвета", София 1980.

Литература[редактиране | edit source]

  • Шаму, Ф., Гръцката цивилизация
  • Батаклиев, Г., Антична митология: Справочник, изд. Петър Берон, София, 1992.