Елида

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Файл:Elis ancient.png
Карта на Древна Елида
Древна Пелопонес (интерактивна версия)

Елида (на гръцки: Ήλις или Ήλεία, Елис) е област в Древна Гърция, намираща се в западната част на полуостров Пелопонес. Там се намира прочутото светилище на Зевс в Олимпия, където се провеждат панелинските Олимпийски състезания на всеки четири години. В този район се намира и микенския център Пилос, където е разкрит царски дворец със стенописи и архив от глинени плочки с надписи на линейно писмо Б.

Днес в Гърция Елида е ном с център Пиргос.

В древномакедонския и римски период в историята на Гърция, Елида обхваща северозапдната част от Пелопонес, и граничи на юг с Месения по река Неде. На изток границата ѝ с Аркадия е по река Ериманти, а на север с Ахея границата минава по река Лариса и Скиладския хребет. На запад е Йонийско море.

Древните обитатели на областа, наричани условно елиди се занимавали в ниските части на областа по долините на реките със земеделие, а по високите хребети - със скотовъдство. Във високите части на областа е имало тучни пасища и дъбови гори. Също така широко разпространено е било лозарството и рибарството в крайбрежните райони.

Изконните жители на областа са известни от древногръцките източници като кавкони и епейци. В последствие, след първата северна вълна от ново население по тези земи, Елида е заета от етолийците, които се превръщат в господстваща прослойка (нещо като каста) в тази страна.

От края на V век пр.н.е. последователно атиняни, спартанци, аркадияни и македони нарушават границите, свободата и сигурността на Елис.

Най-известния елидец е Калон (496-456 г. пр.н.е.), който е скулптор, а най-важните и известни градове на Елис са Пиргос и Захаро.

Източници и литература[редактиране | edit source]

  • Bursian, «Geographie von Griechenland» (II т., Лпц., 1868, стр. 267—309);
  • Kiepert, «Lehrbuch der alten Geographie» (B., 1878, стр. 258—260);
  • Forbiger, «Kurzer Abriss der alten Geographie» (Лпц., 1850, стр. 440—442);
  • Павзаний, «Описание Эллады» (руски превод на Янчевецки, СПб., 18871889, стр. 442—544.