Македони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за жителите на Македония в Античността. За съвременните жители на региона Македония вижте Македонци. За съвременните жители на Република Македония вижте Македонци (нация).

Експнзията на македоните през 4 в. пр.н.е.

Македоните известни също като антични или древни македонци[1][2] (на гръцки: Μακεδόνες, Македонес) са населението на изчезналата античната държава Макeдония, възникнала на Балканите и установила господство над Гърция, Египет, Персия, Западна Индия и др. в ІV в. пр. Хр.

Възникване на името[редактиране | edit source]

Ядрото на древномакедонската държава се оформя в земите на днешно Костурско, Гревенско, Кожанско и Серфидженско, сиреч по горната част на Бистричката долина. От тези места, македоните започват постепенно и трайно разширяване на племенния си съюз, най-вече в източна посока. По времето на класическа Гърция, те вече са заели здраво низината на Долен Вардар и Долна Бистрица, там се намират и техните основни твърдини и градища (Вергина, Пела, Берея, Миеза и други.) Мнозинството от тези наименования имат фригийски и тракийски произход. Според някои историци това е народ образуван при налагане на името на Македонското царство над преобладаващата фригийско - тракийска маса смесена с илири, пеони, дорийци и еолийци (последните две народности са едни от съставните части на елините, а пеоните имат тракийски произход). Съвременните им древни гърци не са приемали за "елини" македоните и техните царе и те както посочва Демостен са смятани за варвари. Династията, при политическите си амбиции да завладее Елада, изтъква близост до гърците като, подобно на одриската аристокрация в Тракия, ползва старогръцки за официален език, но населението не говори този език. Плутарх и Квинт Курций Руф свидетелстват, че царете в Македония са говорели с народа и войската си на език различен от гръцкия. Явно поради близостта си с древна Гърция и нейните колонии, аристокрацията още от дълбока древност е подложена на силна елинска културна експанзия. Вероятно и наличието на дорийски и еолийски елементи сред населнието на държавата, допринася за относително бързото претапяне на местната върхушка в елинската култура. Така е възможно да се е създал някакъв смесен говор. Все пак този диалект ще да е бил доста по-различен от останалите гръцки говори щом е бил неразбираем и чужд за елините и войските на македонският цар Филип ІІ са приемани като чужди завоеватели от тях, както посочват споменатите автори.

Историческо развитие[редактиране | edit source]

За пръв владетел на областта се счита Пердика I, изградил Македонско царство в 640 г. пр. Хр. според сведенията на гръцките хронисти. Забележителният възход на царството започва при Филип II, който успява с девиза за обща борба срещу персите да наложи своята хегемония над почти цяла Гърция, Пеония и голяма част от крайбрежна Тракия, като създава изключително силна армия, станала основа за бъдещите завоевания на сина му Александър. Александър III Велики не губи нито една битка и по време на походите си е обожествен и провъзгласен за фараон на Египет и цар на Персия. Именно той успява да превземе почти целия познат тогава свят, като освен хегемонията, която устанавява над Елада и Тракия, империята му се простира на 3 континента - от гръцките колонии в Италия до Египет и Индия. Не само писменоста но и културата на тази империя е изцяло доминирана от гръцкият модел с някои азиатски и египетски особености. Най-значими нейни центрове са Александрия в Египет, Пергам и Антиохия в предна Азия и Бактрия в Средна Азия. Това е новата културата на eлинизма разцъфтяла от Индия до Италия след обединението на древния свят със със силата на оръжието на гръко-трако-македонските фаланги предвождани от Александър на база на синтеза на богатата гръцката култура с местните традиции.

Отмиране на македоните[редактиране | edit source]

След смъртта на Александър множество от жителите на Македония се преселвали на изток, където често намирали по-благоприятни условия за живот. Така Македония не била само обезкървена от продължителната война, но и обезлюдена. Наследниците на Александър, за да избегнат разорението на страната си, почнали да заселват външо население в Стара Македония: гърци, илири, пеони, келти, малоазийски племена и най-вече траки. Така, през късната елинистическа епоха от предишното македонско население остава само това в по-важните и стари градища и крепости. Някои римски писатели твърдят че по тяхно време, когато Рим завзел Македония в средата на ІІ в. пр. Хр., само благородничеството имало до известна степен македонско самосъзнание, докато войниците и останалото население, принадлежали към други етноси. Така с изчезването на древната македонска държава, само около 200 години след като се утвърждават на Балканите, бързо изчезват и македоните, за разлика от елините, траките и илирийските племена, които видно не се нуждаят от определена държавна подкрепа за съществуването си, което потвърждава схващането за чисто етатисткият характер на конгломерата, визиран под понятието древномакедонска народност.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Доц. Пламен Павлов: Антична Македония не е за съвременна политическа или идеологическа употреба, 19 юни 2009 г. Агенция "Фокус".
  2. Древните македонци - братовчеди на траките, в-к Стандарт, 13, август 2006 г. проф. д-р Божидар Димитров.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.