Македони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за жителите на Македония в Античността. За съвременните жители на региона Македония вижте Македонци. За съвременните жители на Република Македония вижте Македонци (нация).

Експнзията на македоните през 4 в. пр.н.е.

Македоните известни също като антични или древни македонци[1][2] (на гръцки: Μακεδόνες, Македонес) са населението на изчезналата античната държава Макeдония, възникнала на Балканите и установила господство над Гърция, Египет, Персия, Западна Индия и др. в ІV в. пр. Хр.

Възникване на името

Ядрото на древномакедонската държава се оформя в земите на днешно Костурско, Гревенско, Кожанско и Серфидженско, сиреч по горната част на Бистричката долина. От тези места, македоните започват постепенно и трайно разширяване на племенния си съюз, най-вече в източна посока. По времето на класическа Гърция, те вече са заели здраво низината на Долен Вардар и Долна Бистрица, там се намират и техните основни твърдини и градища (Вергина, Пела, Берея, Миеза и други.) Мнозинството от тези наименования имат фригийски и тракийски произход. Според някои историци това е народ образуван при налагане на името на Македонското царство над преобладаващата фригийско - тракийска маса смесена с илири, пеони, дорийци и еолийци (последните две народности са едни от съставните части на елините, а пеоните имат тракийски произход). Съвременните им древни гърци не са приемали за "елини" македоните и техните царе и те както посочва Демостен са смятани за варвари. Династията, при политическите си амбиции да завладее Елада, изтъква близост до гърците като, подобно на одриската аристокрация в Тракия, ползва старогръцки за официален език, но населението не говори този език. Плутарх и Квинт Курций Руф свидетелстват, че царете в Македония са говорели с народа и войската си на език различен от гръцкия. Явно поради близостта си с древна Гърция и нейните колонии, аристокрацията още от дълбока древност е подложена на силна елинска културна експанзия. Вероятно и наличието на дорийски и еолийски елементи сред населнието на държавата, допринася за относително бързото претапяне на местната върхушка в елинската култура. Така е възможно да се е създал някакъв смесен говор. Все пак този диалект ще да е бил доста по-различен от останалите гръцки говори щом е бил неразбираем и чужд за елините и войските на македонският цар Филип ІІ са приемани като чужди завоеватели от тях, както посочват споменатите автори.

Историческо развитие

За пръв владетел на областта се счита Пердика I, изградил Македонско царство в 640 г. пр. Хр. според сведенията на гръцките хронисти. Забележителният възход на царството започва при Филип II, който успява с девиза за обща борба срещу персите да наложи своята хегемония над почти цяла Гърция, Пеония и голяма част от крайбрежна Тракия, като създава изключително силна армия, станала основа за бъдещите завоевания на сина му Александър. Александър III Велики не губи нито една битка и по време на походите си е обожествен и провъзгласен за фараон на Египет и цар на Персия. Именно той успява да превземе почти целия познат тогава свят, като освен хегемонията, която устанавява над Елада и Тракия, империята му се простира на 3 континента - от гръцките колонии в Италия до Египет и Индия. Не само писменоста но и културата на тази империя е изцяло доминирана от гръцкият модел с някои азиатски и египетски особености. Най-значими нейни центрове са Александрия в Египет, Пергам и Антиохия в предна Азия и Бактрия в Средна Азия. Това е новата културата на eлинизма разцъфтяла от Индия до Италия след обединението на древния свят със със силата на оръжието на гръко-трако-македонските фаланги предвождани от Александър на база на синтеза на богатата гръцката култура с местните традиции.

Отмиране на македоните

След смъртта на Александър множество от жителите на Македония се преселвали на изток, където често намирали по-благоприятни условия за живот. Така Македония не била само обезкървена от продължителната война, но и обезлюдена. Наследниците на Александър, за да избегнат разорението на страната си, почнали да заселват външо население в Стара Македония: гърци, илири, пеони, келти, малоазийски племена и най-вече траки. Така, през късната елинистическа епоха от предишното македонско население остава само това в по-важните и стари градища и крепости. Някои римски писатели твърдят че по тяхно време, когато Рим завзел Македония в средата на ІІ в. пр. Хр., само благородничеството имало до известна степен македонско самосъзнание, докато войниците и останалото население, принадлежали към други етноси. Така с изчезването на древната македонска държава, само около 200 години след като се утвърждават на Балканите, бързо изчезват и македоните, за разлика от елините, траките и илирийските племена, които видно не се нуждаят от определена държавна подкрепа за съществуването си, което потвърждава схващането за чисто етатисткият характер на конгломерата, визиран под понятието древномакедонска народност.

Вижте също

Външни препратки

Бележки

  1. Доц. Пламен Павлов: Антична Македония не е за съвременна политическа или идеологическа употреба, 19 юни 2009 г. Агенция "Фокус".
  2. Древните македонци - братовчеди на траките, в-к Стандарт, 13, август 2006 г. проф. д-р Божидар Димитров.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.