Пеония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за историческата област. За административната единица вижте Пеония (дем).

Пеония

Пеония (на гръцки: Παιονία, на латински: Paeonia) е територия, наречана по името на населявалата я племенна група на пеоните. Намира се в югозападните райони на Балканския полуостров, в пределите на днешните държави Република Македония, Гърция и България. Пеоните са изчезнала преди края на античността племена група от тракийски[1] или трако-илирйски [2] произход, по-късно елинизирани. Лингвистично езикът им е свързван с тракийския [3] или е смес между него и илирски.

Пеоните най-вероятно са наследници на мигрирало обратно от Мала Азия тракийско племе фриги което тук смесва приетите малоазийски влияния с тези на заварените местни траки и тракизирани илирийски племена. Те дълго се отличават от околните траки, въпреки многото династични и други връзки между тях.

Легенди[редактиране | edit source]

Според античната легенда предадена от Херодот (Herodotus v. 13), те са преселници от Троя. Омир (Iliad, book II, line 848) споменава пеоните от Аксиос (Вардар), че участват заедно с балканските и малоазийските траки на страната на Троя срещу гърците. Омир, Херодот , Тукидид и други споменават като пеони племената: сиропеони, пеопли, добери, лаели, дерони, сапеи, граи, леи, орески, елимеи, еордеи, тимфеи, паравеи, алиндеи, синти, гортини и други, а агрианите направо са смятани за тракийско племе.

Произход[редактиране | edit source]

Пеоните най-вероятно са смес на староседелските пеласгийски, илирийски и тракийски племена с наследници на колонисти от Мала Азия, възможно от земите на древна Лидия т.нар. меони (пеони), самите те произхождащи от смесили се с местните хети, както и мигрирали там от Балканите тракийски племена на мизи, фриги, кари и малоазийски траки. Пеоните обособяват свои сред съседните държавно-племени образувания, и установяват много династични и други връзки с тях. Античните лелеги, хети, кари, лики, лиди, бриги, килики и други племена са основното ядро на меоните или пеоните, живели първоначално на територията на древна Лидия (Мала Азия). Преселилите се на Балканския полуостров древни меони, в по-старите времена, възможно около 2000-1500 г. пр. Хр., интегрирали се със сродните местни племена остават в историята като пеони. Около 687 г. пр. Хр. цар Гиг, основател на династията на Мерменадите в антична Меония, завладява престола и променя името от Меония на Лидия, която дотогава се е управлявала от династията на Хераклидите с цар Марсил (името на последния цар от Хераклидите, от Херодот 1.7., вж. за надписът на Ашурбанипал).

Ареал[редактиране | edit source]

Пеони сред тракийските племена

На Балканите преходната зона между тракийските и илирийските премена, на север от планината Скомбър (дн. Витоша) на юг до древна Македония, най-общо между Струма и Вардар векове е населявана от пеони. В тези предели, на север от Македонското царство, има най-много тракийски етноними: агриани, едони, бистони и бисалти. Там, се споменават племена като: трери, тилалеи, граи, леи агриани (по сведение на Херодот), на юг от Парорбелия (пл. Беласица) са: емони, Мигдони, крестони, бисалти, дерсаи (саи), сапеи и др. Пеони са живели още по поречията на реките (в долните течения) на Места (Нестос), Струма (Стримон), Вардар (Аксий), Брегалница (Астиб), Бистрица (Халиакмон) и Черна (Ехейдор). Пеоните имат свой градове или т.нар. селищни центрове. Имената на някои племена са идентични с тези на селищни им центрове. Това се наблюдава при синтите, които са основали градовете Хераклея Синтика (дн. Демир Хисар) и Синда (на Солунския залив), Орестида на орестите (дн. Костурско), линкестите са имали Хераклея Линкестис (дн. Битоля), Добер на дероните (около дн. Пехчево) и др. Известни са ни големи пеонски градове-крепости - циклопски градежи - като само по долината на река Вардар са: Ейдомена, Аталанта, Гортиния, Европ, Алкомена, Терма и др.

Някои, имена на градовете-столици в Пеония или на държавно-племенните им обединения са били: Билазора (Велес) на река Вардар, Балла на пиерите (дн. Палатица), Терма на мигдоните (Тесалоники ), Антемунт на крестоните, Бригиз на бригите (не далеч от устието на Струма), Лебея много стар град прочут с козите си, Брусида на Охридското езеро, Синда на Солунския залив, Кидонитон някъде в северна Пеония (предполага се, че са преселници от Крит), Кидрайон на р. Еригон, Галикон на крестоните на река Ейхедор (дн. Галико), Лета и Сер-Сирис на сиропеоните (дн. Сяр), Крусидон (Крусида) на мигдоните, Гортиния и Меланд на крестони и едони, Едеса-Еге на старите Егестей (Едестей), Паленон, Бизалтикон на бизалтите и други. Град Тоскион на юг от река Шкумба е разделял илири, македони и пеони. Бероя (Бер), Клеона, Акратон, Мекибернон, Ератира в съседство с Елимея, Аба на абейците колонизирали остров Евбея около 1400/1200 г. пр. Хр. Стира, Каристон и много други с неизвестно за нас местонахождение в които се наблюдава т.нар. процес на сиклейтизъм (смесване между различни племенни групи в населените места).

История[редактиране | edit source]

Около 515/14 г. пр. Хр. голяма част от пеоните са подчинени от персите на Дарий І Ахеменид и са негови съюзници във войните му срещу Атина и елините.

След това те са стават цел на експанзията на древна Македония и постепенно са поставени в зависимост от Александър І Македонски (498-454 г. пр. Хр.), синът му Пердика ІІ (454-414/3 г. пр. Хр.) и Архелай (413-399 г. пр. Хр.)

Одриския тракийски владетел Ситалк в отговор на древномакедонската експанзия във похода му срещу Пердика ІІ в 429 г. пр. Хр. минава през земите на пеонските племена без да загуби никаква част от войската си и дори я увеличил [4]. През 4 в. п.н.е Пеония e доминирана от тракийското племе на Дентелетите и напълно се влилва в тракийската културна среда.

С успановяването на господство на Балканите, Филип II Македонски (359-336 г. пр. Хр.) напълно подчинява Пеония и съседните й държави между 342-338 г. пр. Хр., като поставя за управители свои подчинени (хетайри - приятели генерали). При Александър ІІІ Македонски (336-323 г. пр. Хр.) пеоните са му подчинени съюзници и участват като едни от най-добрите воини във войната му срещу Персия (вж. за Аристон от Диодор Сицилийски).

След смърта на Александър във Вавилон на 13 юни 323 г. пр. Хр., Пеония отхвърля Македонското господство, възползвайки се от това, че Александровата империя е обхваната от множество граждански войни, предизвикани от т.нар. диадохи и пълководци (генерали и наследници на Александър Велики) през следващите около 40 години. За доказателство на тази независимост се посочи обилното монетосечене на пеонския цар Патрай (323-315 г. пр. Хр.) и неговите синове в пеонски теглови стандарт, който се отличава от атическо-евбейския, прокаран и утвърден от Филип ІІ и Александър ІІІ Македонски. Така антична Пеония се обединява със съседните и сродни тракийски и илирийски племена в една силна държава, дава отпор на антична Македония.

Македонското господство е възстановено при управлението на Лизимах (323-281 г. пр. Хр. - цар на Македония и Тракия) през 286 г. пр. Хр.

След неговата гибел при битката при Куропедион (Мала Азия) през 281/280 г. пр. Хр., най-малкият син на цар Авдолеон (315-287 г. пр. Хр.), Леон си възвръща престола и заздравява отново Пеония.

Филип V Македонски (ок. 221-179 г. пр. Хр.) побеждава последния независим цар на Пеония Дропион ок. 218/215 г. пр. Хр. в битка и напълно я подчинява.

Последните сведения за Пеония са от писмени извори за пеонския цар и военачалник Дидас, който заедно с траките е съюзник на македоните ок. 205/197 г. пр. Хр. във Втората македонска война срещу Рим.

След 168 г. пр. Хр. Рим завладява напълно Балканския полуостров и установява пълен контрол върху управлението на балканските народи, до към 148 г.пр. Хр. Тогава е потушено възтанието на македони, пеони и илири под предводителството на Филип VІ Андриск (ок. 156-148 г. пр. Хр.). Пеония става част от римска провинция Македония.

При император Диоклециан, Пелагония или Пеония образуват Македония Секунда, която е част от преторианската префектура Илирия. От V-ІІІ в. пр. Хр. елинизацията на тамошните племена и народи е в пълен ход. Основният писмен език сред негръцките народи на Балканите и егейските острови става старогръцкия. Много от имената, надписите върху монетите, мраморните стели и другите артефакти са на този език до към ІІ-І в. пр. Хр., когато Рим налага латинския.

Около І в. пр. Хр. Пеонците са асимилирани и Пеония се превръща само в географско наименование. Останали са доста градове-селища и местности до наши дни с името Пеонец, Паянец, Пянец, Меон(а)-(иан) и др.

До реформата от 1997 г. в модерна Гърция има епархия с име Пеония. Сега Пеония е само едно от многото исторически съществували и изчезнали държавно племенни образувания, допринесли за културно-историческо наследство на Балканите.

Пеонски царе[редактиране | edit source]

Хронологията на царете на Пеония е от края на V и началото на ІV в. пр. Хр. до края на съществуването на пеонската държава. Първата информация с приблизителна датировка за царуването на пеонските царе идва само от нумизматиката. Монетите са визитните картички на пеонските царе. Затова се приема следната последователност:

  1. Цар Бастарей - около 400-380/78 г. пр. Хр.; Имаме 2 бр. известни негови монети номинал тетрадрахми с различни печати, открити през 1855 г. в находка край Кюстендилско и от аукциона на Жан Виншон в Париж през 1978 г.;
  2. Цар Тевтомадон - около 378/7-360/359 г. пр. Хр.; Имаме 2 бр. известни негови монети номинал тетрадрахми от западни аукциони и 1 бр. диобол от Скопския музей;
  3. Цар Агид - около 359-356 г. пр. Хр. - узорпатор на престола; Нямаме досега негова известна монета;
  4. Цар Ликей - около 356-349/8 г. пр. Хр. - син на цар Тевтомадон (доказателство - имат общи портретни черти с Тевтомадон); Имаме известни негови монети номинали тетрадрахми от Режанската находка (Пернишко) и отделно открити тетраоболи и диоболи ;
  5. Цар Симон - около 348-336/5 г. пр. Хр. - родом от град Пидна, приятел и генерал на Филип ІІ Македонски, поставен от него на пеонския престол; имаме известни 2 бр. негови монети -номинал тетрадрахми;
  6. Цар Никарх - около 335-324/3 г. пр. Хр. - син на Симон от Пидна и назначен за триерарх от Александър Велики (вж. "Индика" на Ариан); имаме една известна досега негова монета (публикувана от Сворон) и открита през ХІХ в. с монети на Патрай от Кюстендилско;
  7. Цар Патрай - около 323/2-315/4 г. пр. Хр.- предявил независимост ок. 321/320 г. пр. Хр.,син на Ликей и внук на цар Тевтомадон; Имаме много известни негови монети от Режанци (Пернишко);
  8. Цар Авдолеон - около 315/4-287 г. пр. Хр. - син на цар Патрай (от писмен извор върху стела открита в агората на Атина); имаме много известни негови монети;
  9. Цар Аристон - около 285 г. пр. Хр. - син на Авдолеон, детрониран от цар Лизимах в деня на коронацията си, след обредното му потапяне в река Астиб (пеонските царе са били короновани след изкъпване в реката - древен царски обичай); нямаме известни негови монети;
  10. Цар Леон - около 280/79 до към 250 г. пр. Хр.- син на Авдолеон и брат на цар Аристон, възкачва се веднага след смъртта на цар Лизимах; имаме известни негови монети - сребърни диоболи и бронзови;
  11. Цар Дропион - около 250/49-218 г. пр. Хр. - последния пеонски цар, убит от Филип 5-ти Македонски; Имаме известни само бронзови монети с негов монограм;
  12. Цар Дидас - около 215-200/197 г. пр. Хр.- предводител на пеоните с 4000 бойци, съюзник на Филип V Македонски; нямаме известни негови монети;

От около VІІ и VІ в. пр Хр. има достигнали до наши дни исторически извори, в които се споменава за архаичните пеонски царе с имена Евергета, Докидан, Доким и други (известни са ни от техните монети голям номинал - декадрахми, октодрахми и др.), но нямаме точна хронология или датиране на тяхното царуване.

Литература[редактиране | edit source]

  1. The History of the Ancient World: From the Earliest Accounts to the Fall of Rome by Susan Wise Bauer (2007),ISBN 0-393-05974-X, page 518: "... Italy); to the north, Thracian tribes known collectively as the Paeonians."
  2. Encyclopædia Britannica - online edition
  3. Francisco Villar. Gli Indoeuropei e le origini dell'Europa. Il Mulino, 1997. ISBN 88-15-05708-0
  4. ТУКИДИД, ІІ, 98, 1-4. 1

Обща Херодот; Омир - "Илиада"; Тукидит, Максим Турий;

  • Христо М. Данов, Херодот като извор за историята на Тракия, Македония, Пеония и Западното Черноморие, - ГСУ ИФФ, 8-106.
  • Гаврил Кацаров, „Пеония. Принос към старата етнография и история на Македония“, 1921 г.
  • Grace H. Macurdy, Troy and Paeonia. With glimpses of ancient Balkan history and religion. New York, 1925.
  • Eleonora Petrova, Paeonia in the 2nd and the 1st millennia BC. Editio Monumenta Macedoniae. 3, Skopje 1999.
  • Васка Белчовска, Култовете и символизмът при пеоните. - Във: Великотърновският университет “Св. Св. Кирил и Методий” и българската археология - 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”-Велико Търново, 2010.
Нумизматика
  • Sylloge nummorum graecorum denmark the royal collection of coins and medals danish national museum Copenhagen, 40. Pars 3: Philip III - Philip VI, Macedonia under the Romans, kings of Paeonia. Copenhagen 1943.
  • Sylloge nummorum Graecorum. Italia: Milano, Civiche Raccolte Numismatiche, 6. Macedonia - Thracia. Pars 1: Macedonia greca - Paeonia - Emissioni di area celtica. London 1999.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.